Е, все се е прибирал бай Рангел вкъщи весел и засмян, все се е прибирал налезен, но толкова налезен - никога!

- Маро, радвай се, Маро! - провикна се той още от вратата. - Край на сиромашията! Назначиха ме, Маро, на работа!

Леля Мара го изгледа с привично подозрение над очилата си:

- Рангеле, ти пак си пиян! - рече. - Кой ще те вземе тебе на работа, такъв дърт и впиянчен!

- Дърт, дърт, ама ме взеха! - гордо се изпъчи той. - Лично кметът ме назначи! И мене, и Станой, и Драган! Цялата компания, дето бяхме в кръчмата! Кметът влезе и до един ни назначи!

- Ох, кметът и той ли се беше натаралянкал? - въздъхна леля Мара. - И той ли беше кьоркютук като тебе?

При този въпрос бай Рангел се ядоса:

- Стига с това "кьоркютук", ма! Казвам ти - трезвен беше кметът и по най-трезвен начин ни назначи за ученици!

- За каквииии????!!!! - подскочи бабата. - За какви ви назначи????!!!!

- За ученици ни назначи! За у-че-ни-ци! - с достолепна усмивка обясни бай Рангел. - Понеже в селото децата били малко и учениците не достигат, от министерството щели да закрият училището! Да, ама нашият кмет - умееееен! Като ни назначи мене, Станой, Драган, Киро, Пешо и Иван Кукумявката за ученици, бройката се попълва и няма да закрият училището! Разбра ли сега?

- И вие ще учите?! Ще ходите на училище?!

- Ми що да не учим? Що да не ходим на училище? Кметът по един лев на ден надница ни дава! Пет дни в седмицата - пет лева! Четири седмици в месеца - ей ти двайсе лева към пенсията! Всеки месец по двайсе лева - ехеее!

- "Двайсе лева - ехееее!" - изимитира го леля Мара. - Пък умее и да смята!

- Умея, ами! - пак се изпъчи гордо той. - Той, кметът, затова ме назначи ученик в четвърто отделение! Ако не умеех, щеше в първо отделение да ме запише!

Леля Мара отчаяно поклати глава.

- Рангеле, не само си пиян, ами си и глупав! Знаеш ли колко е издръжката на един ученик сега, бре! Знаеш ли колко струват сега учебниците! С тия двайсе лева на месец само тетрадки не можеш си купи! Ами моливи! Ами химикалки? Ами гащи за физическо?

- А, гащи за физическо! - прекъсна я той. - Ще си играя физическото с мойте си гащи...

- Така ли? - иронично изхихика леля Мара. - С твойте гащи?! Физическо по наполеонки? Рангеле, луд ли си?! Ми нали ще ти се смеят другите деца! Ще ти се подиграват! Ще ти викат Наполеончо! Тичай, тичай при кмета да искаш по-голяма надница, чуваш ли! Тичай веднага!

- Ма, неудобно е някак... - взе да кърши пръсти бай Рангел. - На другите по лев на ден, на мене - повече...

- Бе ти чуваш ли какво ти говоря! - кресна старата.

- Добре, де - отивам! - примирено стана той и тръгна към вратата.

Леля Мара го изпроводи със заканително мърморене:

- Само да смее да не си издейства по-голяма надница! Ще го накажа два часа да стои прав в ъгъла! Даже не прав, а на колене! Нищо, че е вече четвъртокласник! Ще види той! Гиди двойкаджия!