|
Така трябва да бъде наричан един друг атлет - роденият на 13 септември 1967 г. в Далас Майкъл Джонсън. Петкратният олимпийски шампион е световен рекордьор на 200 и 400 метра и е човекът, постигнал най-висока скорост за всички времена по време на бягане. Джонсън, който се запомни със специфичния си стил на тичане (поклащащ се като паток) направи това на 1 август 1996 г., в бягането на 200 м от олимпийските игри в Атланта.
Тогава той подобри
17-годишния световен рекорд
на Пиетро Менеа (Ит, 19,72 сек.) и фиксира 19,32.
Скоростта, с която той пробяга дистанцията, е точно 37,267 км/ч. Това е доста по-бързо, отколкото Асафа Пауъл "прелетя" 100-метровката в Атина - постижението на ямаеца е 36,847 км/ч. Което си е напълно логично, защото в спринта на 100 метра състезателите нямат кога да развият напълно своята скорост. Докато в двойно по-дългото бягане те разгръщат напълно качествата си. Което обаче съвсем не е в сила за най-дългия спринт - на 400 м. Там цяла обиколка на стадиона идва повечко за максимално бързо бягане. И феноменалният рекорд на Джонсън от 43,18 сек. (от световното в Севиля`99) всъщност е постигнат със скорост "едва" 33,349 км/ч.
Иначе ямаецът Пауъл може да се гордее - освен с рекорда в най-атрактивната дисциплина, и с факта, че все пак е вторият най-бърз мъж за всички времена. Защото на олимпиадата в Атланта`96 е
единственият път, когато Майкъл
Джонсън "вдига" над 37 км/ч.
Нито той, нито който и да е друг атлет са съумявали да повторят това. Второто най-добро време на 200 м, което е отново на Джонсън (19,66 сек.) е постигнато при скорост 36,622 км/ч. Което вече си е по-малко от скоростта и на Пауъл, а и на други двама световни рекордьори на 100 м преди него. За сравнение - Тим Монтгомъри (САЩ) бяга за 9,78 сек. с 36,772 км/ч. Морис Грийн (САЩ), чиито са следващите във вечната ранглиста на късия спринт три постижения - 9,79, 9,80 и 9,82, ги е постигал със скорост 36,772, 36,734 и 36,659 км/ч.
Виж, за бяганията на закрито съвсем спокойно може да се каже, че никога няма да бъдат по-бързи от тези на открито. Първо - там късият спринт е на 50 или 60 м, а това пък съвсем не позволява на атлетите да разгърнат скоростните си възможности. И второ - при бягането на 200 м виражът в залата е далеч по-остър, отколкото на стадиона, което неизбежно намалява и скоростта. Един пример - световният рекорд на 200 м на закрито - 19,92 сек., на намибиеца Франк Фредерикс бе поставен на 18.02.1996 г. в Лиевен (Фр) при скорост 36,144 км/ч.
И все пак, след рекорда на Асафа Пауъл в Атина, отново стана актуален въпросът колко може да бъде подобрявано постижението на 100 м. Самият ямаец каза, че има възможности да "свали" още малко. И ако се върнем към сравненията - при положение, че Пауъл някога бяга със скоростта Майкъл Джонсън, (37,267 км/ч), трябва да фиксира световния рекорд на 100 м на немислимите в обозримо бъдеще 9,66 сек. Чак тогава наистина ще е най-бързият мъж на планетата.
СРАВНЕНИЯ
| дистанция | дата | атлет | св.рекорд | скорост |
на открито
| 100 метра | 14.06.2005 | Асафа Пауъл (Ям) | 9,77 сек. | 36,847 км/ч |
| 200 метра | 01.08.1996 | Майкъл Джонсън (САЩ) | 19,32 сек. | 37,267 км/ч |
| 400 метра | 26.08.1999 | Майкъл Джонсън (САЩ) | 43,18 сек. | 33,349 км/ч |
на закрито
| 50 метра | 09.02.1996 | Донован Бейли (Кан) | 5,56 сек. | 32,374 км/ч |
| 60 метра | 03.02.1998 | Морис Грийн (САЩ) | 6,39 сек. | 33,803 км/ч |
| 200 метра | 18.02.1996 | Франк Фредерикс (Нам) | 19,92 сек. | 36,144 км/ч |
| 400 метра | 04.03.1995 | Майкъл Джонсън (САЩ) | 44,63 сек. | 32,265 км/ч |
|