Между 50 и 70% от възрастните у нас са с наднормено тегло, съобщи доц. Стефка Петрова, национален консултант по хранене. Най-засегнати от проблема са бедните, защото консумират предимно нездравословни храни. Те рядко купуват пресни плодове и зеленчуци. Липсата на условия за спорт също води до затлъстяване.

20% от учениците също са с наднормено тегло. България е на второ място в света по затлъстяване и свръхтегло сред децата. Преди нас са само САЩ. Под нормата пък са 17% от жените на възраст 18-30 г. При момичетата под 18 години пък делът е 8 на сто.

Българинът рядко яде плодове, зеленчуци и риба. Вместо това набляга на месото, хляба и консервите. Драстично намалява и консумацията на традиционното за българите кисело мляко. През 1989 г. средно на ден консумацията е 180 грама, а сега - 80 грама. Не се приемат достатъчно минерали и витамини.

Националният център по опазване на общественото здраве е подготвил национални препоръки за здравословно хранене. Другата седмица книгата с препоръките ще е готова и ще се разпространява безплатно. Бройки ще има при личните лекари, училищата, детските градини, както и при фирми производители и разпространители на храни. Целта е българинът да се научи да консумира здравословна храна - с ниско съдържание на мазнини и сол, да предпочита зърнени храни, сурови плодове и зеленчуци, риба и птиче месо.

"Не повече от веднъж седмично децата в училище трябва да се хранят с тестена закуска", категорична е доц. Петрова. В момента това изискване не се спазва, въпреки че има наредба отпреди 6 г. в училищните лавки и столове да се продават пресни зеленчуци и плодове. Предстоят проверки на МЗ дали предоставяните от школата безплатни закуски отговарят на здравословните изисквания.

Потребителите да следят какво пише на етикетите на храните, препоръча Павел Кърлев, шеф на Федерацията за защита на потребителите. Често те съдържат заблуждаваща информация. Много търговци слагат етикет "екологичен продукт" или "произведен в екологична среда". "Това е заблуда, защото няма официални критерии за това", обясни Кърлев. Дори в ЕС преди години са опитали да направят марка за екопродукт, но не са я наложили заради липса на критерии.

Производители на безалкохолни напитки пък слагали високи дози захарин, без това да е указано на етикета. "Редовната употреба на подобни напитки води до повишен канцерогенен риск", каза още Кърлев.