Какво е добър политик? Ако пишем политическа реч, то трябва да кажем нещо високо. Примерно, че добър политик е този, който води своя народ към прогрес и благоденствие. Ако учим юноши на политология, то също е лесно: - добър политик е онзи, който не създава могъщи врагове в международен план и умее да разрешава "со кротце, благо и малко кьотек" социалните и политическите ежби във вътрешен.

А ако влезем в кожата на политика и качим степените на откровеност? Тогава ни е позволено да обобщим по-рязко, с намигане към сянката на Макиавели: добър политик е, който знае как да печели и задържа властта. И да добавим към това най-същностното от цивилизационния ни избор - "с разрешените при демокрацията средства".

Георги Първанов, изглежда, е такъв. Нещо, което с половин уста му признават и опонентите. В следизборната нощ самочувствието на президента порасна дотам, че почти си предложи услугите на експерт. Тоест как успешно да се ремонтира дясното пространство...(Мисля, че би се справил, ако го наемат. Така би могъл да подпомогне не бог знае колко високата си президентска заплата с приличен хонорар, за да не се фрустрира от мераците на такива като шефа на комисията за незаконно имущество Стоян Кушлев относно трудовото му възнаграждение).

Тази тема обаче е била и ще бъде обект на многочислени анализи и детайлни разработки, та ще я оставим на професионалистите. Нам се ще да обърнем глава в обратната посока:



що е добър народ?



Защото битите на избори политици винаги започват да се вълнуват от подобни въпроси. По-умните от тях, разбира се, никога не го признават, но си мислят това, което по-слабите изтърсват тук-там в различни вариации. Тоест вярват много вътре в себе си, че: Добър народ е добрият електорат; този, който пуска бюлетини за мил, чувствителен и енергичен тип като мене...

Което обаче са запретни квалификации при добрия политик, дори да е загубил, публицисту са разрешени. И когато този публицист е политически ангажиран като моя добър познат Явор Дачков, можем да чуем гневни думи към народа. Един вид, как можем да искаме от хора, които не си измазват къщите и карат в насрещното платно да оценят венец на съвършенството като г-н Неделчо Беронов...

Без да питая и грам от Яворовите пристрастия към достопочтения и неуспял кандидат на обединените десни сили, мога да го допълня с безброй примери. Нещо, което съм правил нееднократно, защото нямам политически амбиции, а донякъде само писмовни такива.

Та сред нашия народ можем да открием лесно прекрасни образци на глупост, пошлост и измекярство. Не се съмнявам в това. Някои са готови литературни герои с трагикомичната си елементарност. За един такъв научих наскоро, нека разкажа.

Много богат чужденец, с бизнес у нас и чужбина, живее в България. В голям дом край София, с пазачи, кучета и друг персонал. Един от персонала, да го наречем бай Лулчо, е нещо като общ работник. В задълженията на 60-годишния бай Лулчо влиза и задължението да храни четирите кучета пазачи на чорбаджията. А те ядат много, "за 1000 лева консерви месечно". Веднъж бай Лулчо свил две консерви. Без да държи сметка за камерите, с които бизнесменът щедро оборудвал дома си. Чорбаджията свикал целия персонал и пред всички уволнил служителя Лулчо. Когато онзи попитал защо, той пуснал видеото, дето ясно се виждало как старият мъж цапва една консерва, после се полакомява, връща се и цапва още една. Конфуз и позор. Този, който ми го разказа, съчувстваше, но и се позасмиваше над Лулча: "Абе има камери, бе, простак!"

Изповядваше непоклатимото схващане,



че е позор, КОГАТО ТЕ ХВАНАТ



Бай Лулчо също вероятно е правил доста подобни упражнения през живота си, което не му е пречило да се радва на уважението на деца и внуци като добър човек.

Мой познат руснак занесъл няколко консерви черен хайвер при свое посещение в Англия. Искал да се подпомогне финансово, като ги продаде на някой ресторант или магазин. "Не можеш да си представиш, никой не поиска да ги купи" - чудеше се той. "Може би не им е трябвал" - предположих аз. "Не бе, трябваше им, виждах това. Но не искаха - не било законно."

Страшно трудно е да се вдигне в по-масов план тъкмо тази степен в скалата на гражданските добродетели. А именно - да не свиваш консервите не защото има камери, а защото да се краде, е непочтено. Но за да постъпваш така, то трябва да ти е извор на лично самочувствие. Трябва да си горд с това, че не действаш незаконно, защото освен че прави тебе честен, то прави и държавата ти силна и богата. (А то действително го прави.) И да презираш онези, които не постъпват така - както английските бакали, отказали дребната далавера с хайвера, въпреки че им е изгодна. Защото мирише на законов и морален релативизъм и на битова нечистоплътност.

Само че то не идва отведнъж, а се учи с векове - личен пример.

А тук бай Лулчо е винаги по-високо от всички боили, боляри, първи секретари, царе, конституционни съдии, лидери на партии, председатели и президенти на това, което се нарича България. Бай Лулчо е винаги



с три степени невинност пред тях



По една проста причина - те управляват, значи са учители. Ако не са го научили, че е срамно, не когато те хванат, а когато крадеш, няма защо да му се сърдят, че би искал да е като Вальо Топлото, когато му падне.

А ако бай Лулчо им е крив за дискомфорта, да бягат от политиката веднага! Я в публицистиката, я във философията, я в кротките пенсионерски радости - място бол.