ВИЗИТКА

Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в СУ "Св. Климент Охридски", където сега преподава по специалността си. Директор по изследванията на ВВSS "Галъп интернешънъл". Женен, с 2 деца.





- Г-н Георгиев, очакваното се случи, но все пак изненада ли ви нещо на първия тур на президентските избори?

- Резултатите са очаквани. Не ме изненада, че Първанов получи такъв висок резултат, нито, че Волен Сидеров получи този, а не по-голям резултат. Не ме изненада и че трима от кандидатите се оказаха фигуранти, нито че Георги Марков понесе щети от негативната кампания, която започна срещу него. Ако има някакъв елемент на изненада, то това е резултатът на Неделчо Беронов. Дълбоко ясни са проблемите в десницата, сложността в номинацията, малкото време и ограничените ресурси. Но беше реалистично Беронов да има поне още толкова, колкото получи. Така можехме да имаме над 50% избирателна активност, Първанов щеше да спечели още на първи тур, а Беронов нямаше да отиде на балотаж, но щеше да е втори. Това беше възможно до към третата седмица от кампанията.

- После какво се случи?

- Десните допуснаха върху първия тур на изборите да се прехвърли част от логиката на втория тур и това да привилегирова Волен Сидеров. Просто Сидеров успя да консолидира абсолютно чистия и незаинтересован от персоните и техните програми протестен вот. Той не беше толкова голям. Беше пропусната и възможността Неделчо Беронов да мотивира гласуване за себе си по логиката, която я има на всички избори и събира около 10-15% от избирателите, а именно логиката на по-малкото зло. Георги Първанов задейства в своя полза по-добре и тази логика. Така кандидатурата на Беронов се оказа лишена от две линии на подкрепа - протесния вот и гласуване за най-малкото зло. Той остана само с чистия позитивен мажоритарен вот в негова полза. А само с такъв вот, при такъв тип кампания, в такова състояние на партиите, стоящи зад теб, трудно може да се постигне повече.

- А част от десните избиратели по тези или други причини са предпочели да гласуват за Първанов?

- Да. Около 40% от привържениците на ГЕРБ са подкрепили Първанов. Има и подкрепа и от СДС, и ДСБ. Десният вот за Първанов е ефект от някоя от всичките логики.

- А тази, с която наказваш десните лидери, има ли я?

- Да. От една страна, това е наказателен вот на десния политически елит, от друга страна, действа логиката на най-малкото зло.

- Как си обяснявате поведението на Бойко Борисов, който обяви, че подкрепя Беронов, но не отиде да гласува?

- Като много последователно. С цялото си поведение, особено в изборния период, г-н Борисов положи много усилия да се окаже един от губещите в тези избори. Поведението му с нищо не облекчава реализацията на амбицията му да се окаже новото лице на десницата.

- НДСВ загуби ли от пасивността си на тези избори? Като изключим Николай Василев и Атанас Щерев, жълтите липсваха в изборната нощ.

- НДСВ нищо не загуби, нищо и не спечели, а в общи линии просто се сниши. Това е типично българско поведение. Един кандидат на НДСВ щеше да зарадва Георги Първанов. Той би се чувствал по-комфортно в тази предизборна борба, ако имаше опонент от НДСВ. Най-малкото щеше да отпадне подозрението, че е кандидат на управляващото мнозинство.

- Трябва ли жълтите да кажат, че подкрепят Първанов на втори тур?

- По-добре да не казват.

- Добре, а как си обяснявате толкова голямата и отчетлива разлика между подкрепата, която получиха играчите?

- Много са предпоставките, които имат заслуга за това. Част от тях са в силната кандидатура на Георги Първанов. Той наистина е достатъчно добре приет от българските граждани, от различни етнически групи, от различни социални групи, от различни партии. От друга страна, много се разчиташе срещу него да сработи добре познатата логика "промяна срещу статукво". Но се подцени едно друго обстоятелство - дали хората искат това. Не е случайно, че само 18-19% от българите искат предсрочни избори, въпреки че доверието в правителството не е високо. Никой не вижда алтернативи. Част от алтернативните проекти са гледан филм. А по-радикалните са прекалено плашещи.

- Плашещи, плашещи, но половин милион гласуваха за Волен Сидеров?

- Много любопитен е фактът, че не повече от 7% от гласуващите за Волен Сидеров вярват, че той може да победи. Много е лесно да гласуваш за нещо алтернативно, като не вярваш, че то има шанс да реализира идеите си.

Освен това, както казах, статуквото, въпреки че е много критикувано, през последните години придоби много други измерения. Огромна част от българите, особено от средната класа, станаха представители на един типаж, който е нов за нашата реалност - хората, живеещи на кредит. Това са хората, инвестирали в своето бъдеще. Такива са вече около 25% от активната част от избирателното тяло. Тези хора по друг начин възприемат статуквото. В тяхното статукво вече е калкулирано и едно бъдеще. Когато ти си консуматор на големи кредити, ти си инвестирал в бъдеще и си поел отговорности, които трябва да обслужваш. В Западна Европа навсякъде, където тази прослойка стана масова, тя неочаквано изигра стабилизираща роля по отношение на статуквото. И направи непопулярни екстрийм-проектите. Точно този тип битие вкарва прогнозируемостта на бъдещето като много съществен елемент във взимането на съществени решения.

- И вотът вече е станал вместо емоционален, рационален?

- Да, точно така. Хората искат промяна, но се боят от неясни алтернативни проекти. Това е точно десният и центристкият електорат, който е гласувал за Първанов, или този, който е извън партийни влияния. Той не иска рязко разклащане на лодката.

- Какви са причините за ниската избирателна активност?

- Тя не е толкова ниска, прилична е. Да, можеше да бъде и по-висока. Липсата на достатъчно интрига също си каза думата. Леко приспивният омайващ ход на кампанията също изигра роля в тази посока. Разочарованието и негласуването на десния електорат също отне поне 10% от избирателната активност.

- А каква е вероятността на балотажа активността да е още по-ниска, още повече че десните лидери не призоваха своите симпатизанти да гласуват?

- Заявките на лидерите нямат значение, електоратите много, много не слушат. Като гледам как е гласувал електоратът на г-н Борисов, той си е гласувал както си иска. Сякаш не е чувал поне едно от изказванията на лидера си. Това за мен е шамар. Иначе не съм очаквал друго от тях, то би било много тежко, европейско, ако щете дори. Но не вярвам това да повлияе върху избирателната активност. По-скоро би могло да повлияе едно успокояване на общата атмосфера, самоуспокояване на и без това не много разтревожения електорат на г-н Първанов.

- Как ще се разпределят десните гласове на втори тур?

- Най-вероятно ще се разпределят преимуществено в полза на Първанов. Никакви данни не ми дават основание да мисля нещо различно. Първанов има и много допълнителен потенциален резултат, който остана нереализиран в първия тур. Причините са много. Но той би могъл да се активира. Но не виждам данни за някаква изненада в полза на радикална промяна.

- Смятате ли за грешка нежеланието на Първанов да признае Сидеров за основен опонент? Той вече каза, че няма да го легитимира.

- Не смятам, че е грешка. Чисто човешки и аз нямам желание да водя дебат със Сидеров. Ако съм убеден, че ще има някаква хигиена на диспута, да, но иначе е безсмислено. Сидеров и на пресконференцията в НДК доказа, че е силен в монолозите. Какъв дебат тогава да се води с него?!

- Какво влияние върху състоянието на партиите ще окажат тези избори? Изживяват ли десните своя 4 февруари, както твърди Първанов?

- За десните не знам, но десните лидери безспорно. Със сигурност има стряскане на десните симпатизанти. За лидерите може би още е рано.

- Е, колко рано, толкова избори загубиха. Какво още трябва да се случи, та да се стреснат и те?

- Наистина има доста пропиляно време. И, честно казано, се отказвам да разбирам. Има смисъл да се опитваш да разбереш нещо, което все пак е в рамките на някаква политическа рационалност. Като учен капитулирам, не виждам рационалност, нито идеи, нито воля, нито хората, които биха могли да го направят. Иначе десният електорат дори би трябвало да е станал повече. Това е иронията - най-сетне се създаде социалната база за една десница и тя се самоуби. Здравият ход е просто самите политически активни хора да създадат свой собствен проект отдолу. А не десетина дребни производители да предлагат саморъчно направени изделия.

- А възможно ли е БСП да се заблуди и да припознае победата на Първанов и като подкрепа за своето управление?

- Не вярвам. Предизвикателствата пред БСП като лявоцентристка формация са не по-малки, отколкото пред десницата. А в някои измерения дори са по-тежки. БСП е случила на електорат. Но това е много сложен електорат. БСП има електорат, който е един микромодел на цялото общество в цялата му разнородност. Това изисква един нов сложен прочит на цялата стратегия на БСП, която трябва да запази лявата си идентичност, но в същото време да предлага нетрадиционно леви политики.

- Според Първанов в тази кампания са излезли всички неплатени сметки на прехода?

- Така си е. На Първанов му приписаха всички отговорности за прехода. Той се превърна в човека, който опонентите му се опитаха да направят главния виновник за целия преход. Няма вина, която да не му беше вменена, което вече е прекалено.