Всичко в изборната нощ мина по план-график. Единствената интрига витаеше около поведението на десните лидери след смазващата и унизителна загуба на вота. Но дори и тя не се разгърна в пълнометражен трилър. Обърканите и неадекватни обяснения на Иван Костов и Петър Стоянов не внесоха цвят в безличната атмосфера на най-скучната нощ в годината.

А помните ли времената, когато всяка изборна нощ си имаше цвят и характер? Червената карта на Клара Маринова от едни отдавна отминали местни избори. Или пък синьото шампанско на СДС през 1997 г., гарнирано със сини рози. Ами облаците от червени балони и сълзите на Стефан Софиянски след загубата на СДС през 2001 г. Последната нощ обаче няма с какво толкова да се отличи. Шоуто отстъпи място на скуката и дългите обяснения.



В тих триумф и скрита мъка,



без червено шампанско за победителя, без сини сълзи и без ожесточени схватки и емоционални дуели.

Както си му е редът, публиката при победителя Георги Първанов бе най-гъста. Бе наета и зала, в която в тесен кръг се черпиха с вино за етапната победа. Лично премиерът Станишев и всичките му червени министри, както и някои от ДПС уважиха фаворита за балотажа. С присъствието си блестеше и Ахмед Доган. С отсъствието си пък - НДСВ, като изключим Николай Василев и Атанас Щерев, които изслушаха търпеливо дългите пресконференции на първите трима - Първанов, Сидеров и Беронов. Из левите кулоари щъкаха Емил Кошлуков, Стефан Софиянски и Любен Дилов-син. Въпреки че те бяха там просто защото не бяха "добре дошли" в стаите на десните си колеги. Апропо, дори в тази тежка за десницата нощ ДСБ и СДС стояха в отделни стаи, а свързващата ги чрез коридорче врата остана залостена.

Хлад излъчваше този десен коридор. Нажежена бе обстановката в стаята на ДСБ единствено след изказване на Димитър Абаджиев по бТВ, че



няма нужда десните лидери да си дават оставки,



защото избирателите сами са им ги взели.

За да няма изненади като на парламентарните избори, в ранната част от вечерта щабът на Сидеров се затвори в отредената му стая и пусна вътре единствено екипа на тв "СКАТ", пред която лидерът на "Атака" даде пространно интервю. На останалите журналисти им се наложи да напишат имената и въпросите си предварително, за да няма непредвидени изненади.

А пресконференциите "блестяха" с предълги триумфални и пораженчески речи. Набрали инерция от кампанията, главните действащи лица на тези избори изнесоха половинчасови сказки, по-голяма част от които с привкус на оправдания за ниската избирателна активност.

Фаворитът Първанов обясни ниската активност с "дефицита на справедливост" и с това, че в кампанията са излезли всички неплатени сметки от прехода. Сидеров оправда по-ниския си резултат с бавното "пробуждане" на българите. На фона на стоящите до него хард политици Беронов единствен от десните се държа като такъв. Той пое цялата отговорност за неуспеха и оправда резултата с липсата на време и пари за кампанията. Всичко това не възпря десните лидери около него да се сритат публично и да си премятат вината, сякаш това е най-важното за бъдещето на десницата. Не станахме свидетели нито на разкаяние, нито на оставки.

Десните партии така и не успяха да превъзмогнат себе си и да подкрепят познатия опонент пред непредвидимия враг. Не се разбраха и за отношението си към Бойко Борисов. Характерното за дясната част от нощта бе неадекватното държание на лидерите, липсата на каквато и да е нотка на достойно приемане на загубата и публичните стрели, които прелитаха между Иван Костов и Петър Стоянов.



Добре, че стояха далеч един от друг,



иначе щяха да се хванат за гушите, отбелязаха наблюдатели.

Първанов високомерно коментира разгрома на десницата с думите: "Днес е 4 февруари за десницата". Те прозвучаха като закъсняло и ненужно отмъщение за един бивш червен провал с участието на тогавашния лидер на БСП. Претендентът за втори мандат си позволи даже нещо, от което се въздържаше през цялата кампания - да нападне опонента си Сидеров. Но дори след като стана ясно, че именно лидерът на "Атака" отива на балотаж, Първанов каза, че Беронов е носител на политическа алтернатива. И категорично отказа да се явява на дебати и да легитимира националиста. Сидеров бе наречен човек, който провежда политика на Ку клукс клан в България.

Изненадващо



Сидеров устоя на провокациите



и запази кроткия си тон. Това беше и голямата изненада на вечерта - зрителите видяха един "опитомен" националист. Смяната на тактиката очевидно цели привличането на нови поддръжници, коментираха наблюдатели. При влизането на Сидеров в залата за пресконференции лидерите на ДПС демонстративно напуснаха. Речта му продължи над 40 мин. Сидеров с втренчен поглед и с тон ала Кашпировски разясни смисъла на политиката си. Той призова Първанов да не омаловажава вота на избирателите му, слагайки го в графа "радикален" или "протестен". Но не пропусна да стовари всички вини за прехода към Първанов и ДПС. Националистът се опита да опровергае схващането за "Атака" като антиевропейска и антиромска партия. Брифингът бе специално удължен заради въпрос на журналист от ромската информационна агенция, който заяви, че много негови събратя са гласували за лидера на "Атака". А Сидеров му отвърна с блага усмивка, че не е против ромите.

От останалите изпаднали кандидати само Петър Берон не даде пресконференция, но демонстративно поздрави Първанов. Георги Марков пък изобщо не се яви, а ударите пое Яне Яне. Нито един от провалилите се не посочи свой фаворит за балотажа.

И така до следващата нощ. Идната неделя.