Дето и да минеш, ще чуеш: баси държавата! Но пък това май й е хубаво на демокрацията - едно време не ни даваха да псуваме държавата, а сега вече ни дават. Всеки на воля вика: баси държавата! Всички станахме басисти - няма соло, няма ритъм...

Но да не се отплесвам. Думата ми е за моя приятел Митето. Той имаше трабант. Чудо голямо, ще кажете, и Мони Паси имаше трабант. Но на мене Пасиунатото ми е последна грижа, а Митето ми е приятел. Тоя трабант на Митето му го подари сестра му преди три години, когато навърши петдесет. Голяма черпня беше... Обаче преди време на Митето му се наложи да сменя табелите на трабанта, щото такова било изискването на Европейския съюз.

- Баси държавата! - вика Митето. - Ми то табелите по-скъпи от самия трабант! А и сякаш аз ще ръгнем из Европата с него.

- Не баш така, Мите - обяснявам му. - Самите ние ще бъдем Европата и не може значи трабантът да стои пред твоя европейски дом със стари табели.

И той отиде да ги сменя. Връща се от КАТ и вика:

- Баси държавата! Можеш ли да си представиш?

- К`во, бе?

- Моят трабант се оказа с пренабити номера!

- Па не те ли опандизиха? - питам го.

- Катаджията излезе човек. Бегай, вика ми, да не ставаш за резил, а и мене ще ме вземат на подбив, ако ти запрем трабанта!

Много разстроен беше Митето, обаче ме почерпи. Щото е готин. А нали и аз съм готин, не му отказвам.

- Мите - казвам му, - излиза, че живееш като мутра.

- Как така? - чуди се той.

- Ами щом трабантът ти е с пренабити номера. А като те питат откъде го имаш - "сестра ми го подари за петдесетгодишнината"...

- Баси държава! - блещи се Митето. - Верно, излиза, че съм живял като мутра, а да не знам.

Размина му се - никой не го потърси за тоя съмнителен трабант. Иначе с години сигурно щяха да го разкарват по съдилища, а можеше и да му искат парична гаранция...

Вчера Митето пак идва и пак ме черпи. Щото е готин. А нали и аз съм готин, пак не отказвам.

- Какъв е поводът? - питам, щото виждам как се е нагиздил като за сватба.

- Ще купувам кола! - пъчи се.

- Каква кола? - не мога да повярвам.

- Много стар вартбург, ама много запазен - още повече се пъчи. - С оригиналните гуми е и само на двайсе хиляди километра!

- Ама и километраж ли има? - съвсем не мога да повярвам.

- Е, па има.

- Е - замислям се, - щом има километраж, нищо не му пречи да си стои на двайсе хиляди километра. А за колко я купуваш тая такова... кола?

- За четиристотин лева.

- Мите - поглеждам го внимателно, - не е ли скъпо?

- Как ще е скъпо - отвръща, - дават ми го заедно с коня и циганина!

- Евала - викам, - Мите! Голям удар правиш. Не само купуваш кола, а и работно място откриваш. Ако те види Масларова, ще те разцелува!

- А може и на коктейл да ме заведе - размечтава се той.

Баси държавата ли? Докато има такива предприемчиви хора като Митето, тая държава няма да погине!