|
------
"Моля, заповядайте, почерпете се", усмихва се Красимир Атанасов, протягайки изящна бонбониера. "Каква музика предпочитате да слушате?", е следващият въпрос. "Да увелича ли или да намаля климатика?", пита след това. "Кафе, чай, бульон, безалкохолно?". Термосът и хладилната чанта са под ръка. "Вестник? Списание?". Цялата актуална периодика. "Желаете ли да проверите електронната си поща?". Лаптопът е на разположение на клиента. Също и дискове, на които може да запише нужната му информация. При по-дълъг път се предлага и филм на DVD.
Не, не става дума за обслужване "бизнескласа" в самолет. А за най-обикновено софийско такси. Цената е като при останалите - 39 стотинки за километър. Никоя от изброените услуги не се заплаща допълнително.
Шофьорът Красимир е решил да покаже на столичани
какво значи цивилизовано отношение към клиента
Затова в неговата кола всеки, без никакво увеличение на тарифата, ползва екстри, които сме гледали само по холивудските филми.
Съвсем естествено първият въпрос към новатора Атанасов е: "Защо, по дяволите, го правите?" На което той отвръща: "Таксито за българина все пак е лукс. Човек си поръчва превоз, когато бърза или когато реши да пътува по-комфортно. Опитвам се да направя тези минути наистина приятни, а защо не и полезни. Мнозина са страшно заети и нервничат, че бездействат по време на пътя".
Красимир смята, че разходите му (само бонбоните излизат към 20 лв. на седмица), са доста разумна инвестиция. "Ако аз искам да пътувам от точка А до точка Б по-евтино, ще си ползвам личната кола или ще взема трамвая - разсъждава той, - няма да наема такси. След като човек плаща отгоре, значи трябва да получи и допълнително качество. Усмихнатият клиент е постоянен клиент."
Но не от бакшишите на доволните мющерии идва печалбата, а от доверието на хора, в чийто бележник е влязъл персоналният му номер. Шофьорът има постоянно разширяващ се
контингент от верни клиенти
Както казва народът, с хубавото лесно се свиква.
Противно на общоприетото мнение, че таксиджията трябва да пази почтително мълчание, Красимир твърди, че повечето клиенти се чувстват неловко, ако ги вози някой с физиономията на погребален агент. Повечето пътници искали да поговорят за времето, за политика, за личния си живот, за проблемите си в бизнеса. Тук е голямата изненада. Преди да се захване с таксито, Красимир Атанасов
е бил главен мениджър в "М-Тел"
После решава да работи самостоятелно. И то в област, далеч от телекомуникациите. Но му остават познанията по бизнесадминистрация. Така че редовните му клиенти от деловите среди често се обръщат и за съвет.
Към чужденците, които много често ползват услугите му, Красимир има двояко отношение. Едната категория гости се впечатляват от нивото на обслужване и перфектния английски на шофьора. Такива, твърди той, са англичаните, испанците, италианците и американците. Те изказвали искрено задоволство от вниманието, с което ги посрещат. Други обаче, например гърците, се изпълвали с подозрителност. Няма ли да ги отровят или упоят с напитките... Да не би в бонбоните да има наркотици... Българите не правят изключение. При тях обаче същественият въпрос е "Колко ще ми струва този лукс?" При отговор: "Нищо!" е имало случаи да
бягат панически от колата
У някои доволни клиенти се събуждал бизнеснюхът. Красимир е имал редица предложения от западни фирми да постъпи в техния офис като шофьор на особено важни партньори. Високото заплащане не го блазни, защото твърди, че и в неговия бранш печели доста добре. "Ако имаш желание, ако мислиш и предугаждаш желанията на хората, няма начин да не изкарваш добри пари. Аз и в "Чистота" да постъпя, пак ще измисля нещо и ще вземам над 1000 лв. Нищо, че ще започна от една метла." Към въведените от Красимир новости в професията влизат и гид услугите. Дал си е труда да изучи в детайли българската история и география, за да може да развежда клиенти из цялата страна. Знае всичко за древните селища у нас, за гробниците и природните забележителности.
Красимир Атанасов се оказва и изобретател. С което страшно наподобява Даниел от филма "Такси". Филмовият герой стана популярен с оригиналните идеи, превърнали таксито му в техническо чудо. Софийският шофьор
има 5 регистрирани патента,
свързани с усъвършенстването на автомобила. Сбъскал се е както с липсата на инвеститори в българските иновации, така и с кражбата на интелектуална собственост. Но това не го отчайва. Продължава да живее с мечтата за своя собствена фирма за таксиметров превоз. Тя ще предлага 48 екстри, които ги няма никъде в света. В част от тях са внедрени собствените му изобретения. Заради конкуренцията Красимир не издава всички. Но все пак споделя, че клиентите на неговата компания ще могат да ползват специални камери за екотуризъм или фотосафари. На разположение ще имат сателитен телефон, скенер, перфектен кетъринг. Проблемът е в кредитирането. Банките смятат подобна идея за налудничава. Аргументът им бил, че у нас няма клиенти, които да се възползват от предлаганото. Красимир е на противното мнение. Той смята, че за качеството винаги има пазар. Още повече, че той не възнамерява цените в неговите лимузини да са такива, че българинът да не може да си ги позволи. Става дума за лев- лев и петдесет на километър, без значение до коя точка на страната се пътува. Бизнеспроектът предвижда абонаментен принцип, който осигурява на редовните клиенти цени почти като на градските таксита.
Формулата на успеха за Красимир Атанасов е: "Идея плюс идея плюс идея". В таксиметровата фирма, в която работи, на него гледат като на екзотична птица. Колегите му, които вечно се оплакват от данъците, цените и клиентите, открито се съмняват в здравия му разум.
Красимир се отнася със снизхождение към нападките. Опитвал се е да тласне свои приятели от бранша към разширяване на услугите, но се сблъскал с непробиваема стена. Той я определя като "инертност и нежелание да вникнеш в психологията на таргет групата". Продължава да се бори,
налагайки качество, и е убеден, че на доброто се отвръща с добро.
--------------------
Каре 1
Колегата за Красимир
"Тоя е луд, бе! - беше откровен Петър Павлов, колега на Красимир. - Бонбони че им купува. Да си сложи помпичка на брояча по-добре, та да изкара некой лев. Не стига, че ме спират за две трамвайни спирки и ми броят стотинки, ами кафе че ми пият... Ненормалник! Ей зарад такива откачалки сме го закъсали..."
---------------------
Каре 2
Красимир за себе си
"Изключително позитивно съм настроен. Страшно енергичен. И същевременно - прагматик. Не ме притеснява това, че мога да започна от нулата. Нито това, че ще стартирам от позиция, която на някои сноби или глупаци им изглежда недостатъчно престижна. Това са национални комплекси - не да работиш, а да бъдеш от "голямото добрутро". Можеш да направиш пари и от оборска тор. Децата си съветвам открито да демонстрират оптимизма си. Казвам им: Разберете, дори в един телефонен разговор се усеща дали се усмихваш или се мръщиш. А искрената усмивка продава."
------------------
|
|