Олигархията пере пари и е оставила средния гражданин да върти своя бизнес полузаконно
Онова, което особено ме впечатли в изборната нощ, е нескритото задоволство от победата по лицата на управляващите и злорадството, че са погребали десницата. В православното богослужение има един израз “всесмехливий ад”. Адът е тържествувал, че е погълнал поредната жертва, но всъщност тази жертва се е оказал Богочовекът Христос, Който го е победил. Защо ми дойде тази асоциация?
Първо, защото колкото и да искат да заблудят народа, и да убедят себе си, властимащите знаят, че това не е истинска победа. Хората гласуваха за статуквото, защото са тревожни, неуверени за бъдещето си, уплашени. И най-вече гладни. Гласуваха за статуквото онези, които постепенно правиха компромиси със съвестта си и на които съвестта почти престана да е вътрешен морален императив. Гласуваха за статуквото онези, които съзнават, че живеят полузаконно, но които познават само един хляб – онзи, който се прави от брашно. Голямото мнозинство от хората не гласуваха, защото знаят, че живеят полузаконно, но все още съвестта им не е така обръгнала, че да смятат, че животът, който водят, е нормален и реден.
Те все още носят спомена, че има и Небесен Хляб
Независимо че социалистите твърде много се радваха на изборните резултати, трябва да знаят, че хората гласуваха не за тях, а за статуквото и в този смисъл всички изненади, които могат да променят статуквото, ще изменят и избирателния вод. Ако бъдат освободени от принудата да изкарват хляба си полузаконно, т. е. ако бъдат освободени от принудата да лъжат, да се укриват, това ще промени и вота им. Но за момента те нямат изход, а, от друга страна, се страхуват да рискуват, защото никой не ни е учил да рискуваме.
Искам да поясня какво се крие зад това понятие, т. е. да гласуваш за статуквото. Това, което днес се случва в държавата, го видях като модел в една компания преди няколко години. Компанията беше констатирала голяма кражба и бях повикана да участвам в анализите и предположенията за това нарушение. Моята интуиция ми подсказваше, че става дума за счетоводна грешка, и в крайна сметка се оказах права. Но докато се запознавах с организацията и кадрите в тази фирма, аз се натъквах на не малко възможности за злоупотреби, на хитри и безскрупулни лица, които по всичко личеше, че участват в тези злоупотреби, и не можех това да не го отразя в своя доклад. Още докато работех, ми направи впечатление, че
собственикът не обръщаше особено голямо внимание на моите констатации за пропуските и възможностите за спекулации и т. н. Хората в тази фирма взимаха не особено високи заплати, но по всичко личеше, че могат да крадат или да си докарват незаконно допълнителни доходи. По-късно най-конфиденциално ми беше поверено, че в тази фирма се перат много пари.
В момента България изглежда именно като тази фирма. Олигархията пере пари и е оставила средния гражданин да върти своя бизнес полузаконно – като се започне с циганите, които продават всякакви стоки по сергиите, и се стигне до държавните служители, които вземат немалко подкупи. Да оставиш един човек със заплата, с която не може да покрие елементарните си нужди, означава да легализираш възможността му да краде, но от това се печели двойно: от една страна, ти го държиш зависим, защото той все пак не може да не подозира, че ти знаеш.
Затваряш му устата, дори в някакъв смисъл той те преживява
като благодетел. От друга страна, задоволяваш глъбинно демоничната му потребност да мисли, че те е надхитрил. Кражбата винаги е диаболична – вина и услаждане.
И ето го средностатистическия българин, който гласува за статуквото: намерил е начин да си докарва доходи, но е принуден да мълчи и да не иска промяна. Влизането в Европа за него е криза, промяна, евентуална загуба. На този етап той знае, че докато шефът краде, той също ще е защитен.
Може ли нещо да се промени? Може да се промени, като се промени законодателството. Но именно поради тази причина хората не гласуваха за Беронов. Те се уплашиха от съдията, уплашиха се, че трябва на светло да излязат всички неща, които са принудени да ги правят на тъмно.
Аз обаче разбирам този народ. Той е гладен, болен, отчаян. Цялото му битие е свързано с това да оцелее, той не може да отложи удоволствието, па макар това да е една бира вечер. Поради тази причина
той стои вкъщи и най-вече мрази себе си
Мрази се, защото не иска да е такъв – жалък, страхлив, лъжец и крадец. Мрази и тези, които са го принудили да живее така, но няма къде да избяга. Той може да се адаптира само чрез мимикрия.
Затова нарекох победата на властимащите “всесмехливий ад”, защото те знаят, че държат жертвите си в ад, те изпитват садо-мазохистично удоволствие от това, че се гаврят с жертвите си. Но всъщност би трябвало ужасно да се страхуват от онези, които не гласуваха, защото те пожелаха да останат в позицията на Митаря, когото Христос похвали, т. е., съзнавайки, че е потънал в грехове и беззаконие, поне не мисли себе си за праведен, но и не желае да бъде със силните на деня.
Именно Митарят е тайната в нашия живот, когото социологическите изследвания не познават и чиито действия не могат да предвидят.
11 Ноември 2006
ЕС затвори пазара си за българско мляко и месо
. Как ще се обръщаме към секссимвола на европейската валута Катето Евро? 
http://sedembg.com/page5.htm
