Парламентът заложи няколко цензуриращи капана с промените в Закона за защита на личните данни, които бяха обнародвани вчера в "Държавен вестник".

Въпреки предупрежденията и острите критики срещу някои от измененията, отправени от журналистическата гилдия и неправителствени организации, сред които и авторитетната Програма "Достъп до информация", депутатите ги изгласуваха с обяснението, че така искала Европейската комисия.

Така в закона влезе текст, който след силен отпор не мина при предишен опит на властта да го прокара. Според въпросната разпоредба законът се прилага и за обработване на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство. Предвидено е обработването да "се извършва под контрола на съответния държавен орган". Вносителите на този текст се позовават на евродирективата, свързана с личните данни. Нейната идея обаче е единствено да не се допускат частни регистри с данни за осъждания, наказателни постановления, наказателни производства и т.н.

Така записан в закона обаче, текстът позволява службите, МВР, прокуратурата, отделните ведомства - като военното или външно министерство, да контролират изцяло една от най-интересните и деликатни за обществото информации. Законът позволява тълкуване, че журналистически разследвания, публикации за съдебни процеси и досъдебни производства, репортерски проверки по сигнали за корупция може да се поставят под контрола на "съответния държавен орган". Т.е. МВР, прокуратура, съд и др. институции ще могат да казват кое може и кое не може да се пише. При предишни промени в закона бе записано, че обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, доколкото това не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. Приетият сега текст обаче силно се бие с тази разпоредба и не е ясно коя от тях ще надделее, стигне ли се до съд.

Със сегашните изменения бе направена и още една опасна поправка. Отменена бе втората алинея на чл. 35, която указваше, че администраторите на лични данни могат да ги дават на трети лица, ако източниците на данни са публични регистри или документи, съдържащи обществена информация, за която е осигурен достъп по ред, определен в закон. Точно този бе текстът, който даваше предимство на обществения достъп до информацията за публични личности пред забраната за даването на лични данни.

"Още по време на обсъжданията предупредих, че тази отмяна е много опасна и че тя ще е пречка за борбата с корупцията", коментира пред "Сега" юристът Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация". Според него тази отмяна дори съдържа в себе си корупционен потенциал и възможност за прикриване на обществено значима информация.