Икономията невинаги е майка на мизерията. Това поне показва едно от най-актуалните течения в моделната политика на големите производители. През последните години на пазара се появяват съвсем нови играчи, чиято единствена цел е да бъдат възможно най-компактни и евтини. Някои от тях като VW Fox се целят в ценови прагове, други пестят средства, подвизавайки се под няколко марки едновременно (Aygo/107/C1). Понаедрелият субкомпактен клас губи някогашното си финансово очарование и на мода излизат суперминита, които връщат удоволствието от лесното паркиране и поносимите експлоатационни разходи.

Вторичният пазар също има какво да предложи в жанра. Макар и на светлинни години от техническата рафинираност и дизайна на съвременните си наследници, най-дребните представители на автомобилната фауна никога не са се оттегляли от сцената. Нямат амбициите да бъдат фешън-атрибут като "Смарт", но са готови да отведат собственика си и семейството му от точка "А" до точка "Б" възможно най-ефективно, независимо дали са първа или втора кола в гаража. Седем от тях се радват на най-осезаем интерес от страна на пресметливите купувачи.



"Дайхацу" Cuore L501/L701 (1995/1999)

Инженерите на "Дайхацу" са толкова напред с материала в конструирането на миниатюрни автомобили, че компанията дори е възприела за фирмен слоган "Експерти в компактното". Коли-джуджета с тази марка се произвеждат още преди да я купи "Тойота", което по груби сметки прави над половин век. За толкова време продукцията на "Дайхацу" се е рафинирала до такава степен, че без да са претърпели особен технически напредък, колите й могат да засрамят кариерен самосвал с надеждността и здравината си.

Макар да се водят две различни поколения на Cuore, моделите с фабричен индекс L501 и L701 всъщност представляват едно и също возило, модернизирано на външен вид през 1999 г. Единствената конструктивна разлика между тях представлява увеличаването на работния обем на легендарния трицилиндров двигател на "Дайхацу" от 847 на 989 куб.см.

При толкова опростена конструкция и механика с печат "Дайхацу" повредите са практически изключени. Обезпокояващи са само цените и снабдяването с резервни части, ако все пак възникне някаква повреда.



Двигатели:

847 см3 - 41/42/43 к.с.

989 см3 - 55 к.с.



Слаби места: дефицитни и скъпи резервни части; запалителната система капризничи във влажно време; корозия по ауспухните гърнета; бързо износване на съединителя; шумни двигатели; неизправности на електрическата инсталация.



Силни страни: извънредно здрава и надеждна механика; добра подготовка на купето против ръжда; солидна ходова част; рекордно ниски експлоатационни разходи.



"Деу"/"Шевролет" Matiz (1998/2005)

Преди да се сдобие с неясен на брой китайски клонинги и да понесе емблемата на "Шевролет", Matiz бе просто наследникът на Tico. От него обаче корейският лилипут наследи единствено агрегатната база. Тя пък от своя страна представляваше "Сузуки" Alto, облагородено с климатик. Дизайнът бе възложен на Джорджето Джуджаро, което си личи и до днес. Кокетната външност му спечели завинаги сърцата на дамите, а проверената механика с основание предизвика интереса на таксиметровите фирми.

По ирония на съдбата именно несъмненият пазарен успех на Matiz поде съпровода на лебедовата песен на "Деу". Корейското супермини продължава да се произвежда с незначителни, но и не твърде удачни дизайнерски ретуши под името "Шевролет" Spark. Онова, което дразни най-много новите американски собственици освен китайското пиратство, е продукцията на безбройните дъщерни предприятия на някогашния азиатски гигант. Преди да гръмне балонът "Деу", Matiz започна да се сглобява във фабрики в Полша, Румъния, Иран, Колумбия и дори Узбекистан. Това продължава и досега. Успокояващ за потенциалните купувачи е фактът, че качеството не зависи особено от произхода на автомобила. Значителните продажби на модела в България пък дават възможност да се проследи сервизната история на избрания екземпляр. Силно препоръчително е да се избягват трицилиндровите модификации.



Двигатели:

796 см3 - 51/52 к.с.

995 см3 - 63/64/67 к.с. (препоръчва се)



Слаби места: дефекти на електрическата инсталация; бързо износване и течове от спирачната система; корозия по ауспухните гърнета; дефектиращи алтернатори; корозия при някои от по-възрастните екземпляри; тежки повреди при скъсване на ангренажен ремък.



Силни страни: богато оборудване; симпатичен дизайн; просторен по стандартите на класа салон; ниски цени на употребяваните екземпляри; пъргав и икономичен еднолитров двигател.



"Хюндай" Аtos/Atos Prime (1998-2004)

Макар да не свири първа цигулка, дизайнът безспорно тежи като мотив при избора на супермини. Причината за това се корени в обстоятелството, че финансирането на покупката и естетическите съображения за нея обикновено имат разнополови източници. От мъжка гледна точка Аtos прилича доста на кривоглед гардероб, качен на ролкова кънка. За много дами обаче корейският лилипут изглежда наивно-сладък. Липсата на единодушие по въпроса изобщо не попречи на "Хюндай" да инкасира сериозни печалби още с първия си самостоятелен опит в категорията на най-малките возила.

Традиционно популистката ценова политика на концерна съвсем не бе единствената предпоставка за успех. Срещу парите си купувачите получаваха не само отлично екипиран за стойността си автомобил, а и изненадващо високо качество на изработката. Само след година-две на конвейера Atos претърпя и лек фейслифт, който донякъде гримира глуповатото му изражение. Независимо от модификацията и наличието на добавката Prime обаче моделът определено заслужава интерес. Предубежденията към марката не вършат особено полезна услуга, защото съпоставянето на качествата и недостатъците на най-малкия "Хюндай" го подрежда пред някои имена с далеч по-тежки претенции. На вторичния пазар несъмнено се предлагат по-изискани и съвършени в техническо отношение автомобили, но не и на такава цена.



Двигатели:

999 см3 - 54/55/58 к.с.



Слаби места: къс живот на акумулатора; изгорели моторчета на чистачките; прекъсващи кабели на свещите затрудняват старта във влажно време; теч на масло от трансмисията и двигателя; износена ходова част; течове от сервото на волана; противоречив дизайн.



Силни страни: богато оборудване; надеждна механика; добро качество на изработката; ниски експлоатационни разходи.



"ФИАТ" Seicento (1998)

Словосъчетанието "полско фиатче" все още предизвиква умилителни въздишки у немалко българи. Кръвта на някогашния "ФИАТ" 126 Р тече във вените на Seicento, който също се произвежда в Полша. Добрите новини обаче свършват дотук. Въпреки че опита какви ли не технологични и маркетингови хватки, италианската марка така и не успя да наложи модела в пазарния сегмент, където господстваше през 50-те, 60-те и 70-те години. Не помогна нито замяната на архаичния 900-кубиков мотор, заченат именно в онази епоха, с далеч по-модерния агрегат FIRE, нито специалните серии с името на Михаел Шумахер.

За качествата и недостатъците на Seicento най-красноречиво говори фактът, че той е продаден в по-малко бройки от "Деу" Matiz не къде да е, а в "родната" си Италия. Подобно на много други модели на "ФИАТ" от близкото минало, "Шестстотин" хваща окото и радва с повече от прилични ходови качества. Дали заради полската сглобка или технологични пропуски обаче, дребосъкът вгорчава живота на собственика си с куп дребни и по-сериозни неизправности, които постоянно изискват грижи и инвестиции. Количественото им натрупване води до това, че Seicento престава да отговаря на основното изискване за подобен род возила - максимален километраж при минимални вложения.



Двигатели:

899 см3 - 40 к.с.

1 108 см3 - 55 к.с. (препоръчва се)



Слаби места: опасно ниско ниво на пасивна безопасност; липсва вариант с пет врати; слаба ходова част; течове на масло от двигателя и скоростната кутия; силно износени спирачки; дефекти на версиите с електрически съединител Citymatic; изгорели гарнитури на цилиндровата глава; дефекти на електрическия усилител на волана; течове от резервоара заради корозия; множество дребни повреди.



Силни страни: пъргав 1,1-литров мотор; евтини резервни части и лесна поддръжка; ниски цени на вторичния пазар; относително богато оборудване.



"Сузуки" Alto EF/FF (1996/2002)

"Сузуки" Alto се произвежда в Индия и Пакистан. По смисъла на еволюционното развитие и експлоатационните разходи заченатото в Япония автомобилче заема следващото стъпало след моторизираните рикши. Подобно на най-малкото "Дайхацу", Alto представлява възможно най-опростеното в технически план средство за придвижване от точка "А" до точка "Б". Също както Cuore, моделът формално редува поколенията си, но промените се изчерпват с козметика на външния вид и няколко добавени кубически сантиметра към ходовия обем на единствения предлаган двигател. Дефицитът на елементарен комфорт се компенсира с липсата на потенциални източници на дефекти, а клиенти се печелят със смехотворна цена, приемливо ниво на пасивната безопасност и сносна външност.

По механиката на индийчето просто няма какво да се строши. Друг е въпросът, че колкото и рядко да се случва, дори най-дребната неизправност излиза през носа заради слабата разпространеност на модела. Набавянето на консумативни части също изисква търпение.



Двигатели:

993 см3 - 53/54 к.с.

1 061 см3 - 63 к.с.



Слаби места: амортизация и корозия на спирачната система; износен механизъм за превключване на предавките; наченки на ръжда по долната част на каросерията; незадоволително качество на материалите в интериора, спартанско оборудване.



Силни страни: непретенциозна и издръжлива конструкция; ниски експлоатационни разходи.



"Фолксваген" Lupo/"Сеат" Arosa (1998/1997)

Близнаците Lupo и Arosa имаха нещастието да се пръкнат на бял свят в разгара на бурята "Фердинанд Пиех". Симпатичният дует трябваше да припомни на почитателите на марката "Фолксваген" какво всъщност означава името й. Доколко трезвен е бил внукът на д-р Порше при одобряването на маркетинговите планове за модела личи от разпространеността на последния по улиците.

Произвеждани съответно в Белгия и Испания, Lupo и Arosa безспорно бяха качествени автомобили, но не колкото предполагаше цената им. Срещу днешния еквивалент на 10 000 евро за базовата модификация клиентите оправдано очакваха абсолютно техническо съвършенство и оборудване без аналог. Испанско-германската двойка обаче не показа особени мускули в нито една от двете дисциплини. Пробивите в качеството на продукцията на VAG в края на 90-те и началото на новия век и оскъдната екипировка доведоха до изключително слабо търсене. Обновената Arosa все още допълва гамата на "Сеат", но Lupo отстъпи място на Fox.

На вторичния пазар дуетът привлича интерес с широкото разнообразие от модификации и най-вече с единствените в класа дизелови версии. Макар да бележи известно отстъпление от традициите на VW, качеството на изработката също няма аналог сред суперминитата. Lupo и Arosa обаче са толкова скъпи, че обезсмислят присъствието си в този клас возила.



Двигатели:

999 см3 - 50 к.с.

1 390 см3 - 60/100 к.с.

1 598 см3 - 125 к.с (монтира се само на Lupo)

1 422 см3 D - 75 к.с. (препоръчва се)

1 716 см3 D - 60 к.с.



Слаби места: висока цена; дефектиращи брави и пропускащи уплътнения на вратите при испанския модел; неизправности на командващата електроника на 1.7-литровия дизелов двигател; затруднен старт в студено време заради конденз в смазващата система; липсва модификация с пет врати.



Силни страни: единственото супермини с дизелова модификация; високо ниво на пасивна безопасност; безупречно по стандартите на класа качество на изработката; непробиваема антикорозионна защита; здрава механика и ходова част.



Цени на седем от най-популярните модели в класа на суперминитата на възраст до 6 години в зависимост от модификацията:*

"Деу" Matiz, 2000 г. : 5800 - 6900 лв. (нов: 15 236 - 17 200 лв.)

"Дайхацу" Cuore, 2000 г.: 5700 - 7000 лв. (нов: 14 306 - 17 782 лв.)

"ФИАТ" Seicento, 2000 г.: 6800 - 8600 лв. (нов: 16 248 - 20 442 лв.)

"Хюндай" Аtos, 2000 г.: 6700 - 8500 лв. (нов: 16 862 - 19 418 лв.)

"Сузуки" Alto, 2000 г.: 6100 - 6400 лв. (нов: 14 470 - 14 930 лв.)

"Фолксваген" Lupo, 2000 г.: 8600 - 15 600 лв. (нов: 20 450 - 34 400 лв.)

"Сеат" Arosa, 2000 г.: 7 400 - 12 000 лв. (нов: 17 374 - 28 162 лв.)

* По данни от "Ойротакс Шваке"



Резултати от краш-тестовете по данни от http://www.crashtest.com за пасивна безопасност:

"Деу" Matiz - 3/5

"Шевролет" Matiz - 2.5/5

"Дайхацу" Cuore - 3/5

"ФИАТ" Seicento - 1.5/5

"Хюндай" Аtos/Atos Prime - 3/5

"Сузуки" Alto EF/FF - 3/5

"Фолксваген" Lupo/"Сеат" Arosa - 4/5