Докладчикът за България в Европарламента Джефри ван Орден призова в понеделник вечерта Комисията на ЕС да продължи да поддържа "звено с подходящи ресурси и необходимата компетентност, за да наблюдава и подпомага България през началните етапи на присъединяването" към ЕС. Той поздрави Генералната дирекция "Разширяване" на Еврокомисията, че е извършила много професионално наблюдението над България през последната година, което е ускорило нейния напредък към ЕС. Дирекцията бе автор на два остро критични доклада през май и септември, които стигнаха до предупреждението, че могат да бъдат задействани предпазни клаузи срещу нашата страна.

Подготвеният от Ван Орден годишен доклад за България бе обсъден в Страсбург от Комисията по външната политика на ЕП, която разгледа и 37 предложения за поправки. Една трета от тях (12) бяха внесени от самия докладчик. Той призова страните-членки "да предложат специализирано обучение и да прикрепят полицейски служители със специална компетентност към българската полиция, за да й помогнат да разчисти задръстените дела на престъпленията с висок обществен резонанс и прикриването на дейността на престъпните босове". Вестник "Сега" разполага с документите, обсъдени завчера в Страсбург, от които личи, че една от най-остро дискутираните теми е била задействането на предпазните механизми. Тя фигурира в третия параграф на проектодоклада, където се споменава и перспективата за предпазна клауза. "Зелени" евродепутати поискаха ЕП да участва заедно с Комисията на ЕС в установяването на такъв механизъм и в контрола над българската съдебна система и борбата с корупцията. Ван Орден също поиска Европарламентът да бъде питан преди задействането на предпазни клаузи.

Във връзка с подозренията за корупция бяха направени и предложения за премахване на "продължаващите да съществуват невидими бариери за чуждите инвестиции". Германският либерал Александър Ламбсдорф поиска българските власти "да създадат стабилен и предвидим инвестиционен климат". Ван Орден пък похвали страната за добрите макроикономически показатели и заедно с това призова да се положат усилия "за подобряване на микроикономическите условия в България", и по-специално да се насърчат малките и средните предприятия.

Спор се разгоря и за АЕЦ "Козлодуй". Финландската християндемократка Ея-Рита Корхола и унгарската социалистка Едит Херцог поискаха спирането на 3-ти и 4-ти реактор да се отложи с 8 месеца за лятото на 2007 г. Гръцкият социалист Панайотис Беглитис и трима "зелени" от Холандия и Германия настояха изключването им да стане, както е записано в договора - до края на 2006 г. Ван Орден опита компромис, като предложи текст, според който да се вземат предвид бъдещият недостиг на ток в Европа и засилващата се енергийна зависимост от Русия. Затова той продължи да настоява за "гъвкавост" спрямо "Козлодуй".