"Този закон цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове, за да служи законодателството по-успешно на развитието на социалистическата демокрация и изграждането на зряло социалистическо общество."

Това е текст от действащия и в момента закон за нормативните актове, в който има куп несъществуващи органи, например - Държавен съвет. Текстът е достатъчно красноречив пример защо е възможно да се случват гафове като поправката в Наказателния кодекс, известна повече като "Ванко 1", или да се прокарват откровено лобистки текстове в полза на определени лица или фирми. За съжаление в последните години законодателният процес в България се е превърнал в блато, в което затъват всички обикновени български граждани и надеждите им за справедливи закони.

Чест прави на сегашното правителство, че най-после преди месец внесе в парламента проект за поправка на закона за нормативните актове. Вярно е, че



с кръпки на действащия нормативен акт



законодателният процес едва ли ще стане кой знае колко по-добър, но все пак ще се изчистят отживелици като "социалистически морал".

По закон проекти за нови закони или промени в стари могат да внасят правителството, отделен депутат или група народни представители. Най-често това прави кабинетът. И нерядко именно оттам или от вносителите на проектите - отделните министерства, тръгва и пълният хаос в законодателството.

Нагледен пример в това отношение е промяната в Наказателния кодекс /НК/ за сводничеството, станала печално известна като поправката "Ванко 1". Как се стигна до нея? Кабинетът на Симеон Сакскобургготски натоварва една работна група да разработи поправки в НК. В тях фигурира въпросният текст, който драстично намалява наказанията за сводници. Поправките обаче стигат до заседание на кабинета едва тази година. Правителството на Станишев ги одобрява и внася в парламента. Там депутатите ги стопират, защото не са съгласни с някои основни поправки - например глобите да се определят според доходите на подсъдимите. Затова връщат проекта за нов ремонт. За да вървят нещата по-бързо, 4 депутати от управляващата коалиция внасят от свое име част от поправките, сред които и тази за Ванко 1. При разглеждането в комисиите експерти от следствие, прокуратура и съд се противопоставят на някои от предложенията, в т.ч. и на въпросната поправка. На едно заседание комисията отхвърля текста, на второ



по искане на Татяна Дончева той е прегласуван



и приет. После поправката минава безпроблемно и през пленарна зала. В резултат - осъденият на две инстанции на 12 години затвор рапър е пуснат от затвора, защото последните промени му гарантират много по-ниска присъда. Когато избухна скандалът, всички институции започнаха да си прехвърлят отговорността или да размиват темата в сложни правни спорове. И досега гафът не е поправен, въпреки че има няколко предложения, внесени от депутати. Снишиха се и правосъдното министерство, и правителството, които са вносители на законопроекта. А най-скандално бе признанието на Татяна Дончева: "Ако делото е погрешно квалифицирано благодарение на едно абсолютно ясно изкривяване на Наказателния кодекс и те ни бяха казали, че делото на Ванко 1 е толкова сбъркано като квалификация, че има опасност да настане това, което настана, честна дума, ние щяхме да задържим поправките с 2-3 седмици просто за да мине делото на Върховен съд". Това е явно признание, че подобни неща са правени и друг път, че един депутат може да поема ангажименти да повлияе на останалите свои 239 колеги в полза или вреда на нечий интерес. Вероятно сега всички очакват медиите да забравят за гафа и всичко да си остане постарому. Проблемът обаче се следи отблизо и в Брюксел и за него ще бъде напомнено при анализа на свършеното по проблемната глава "Правосъдие и вътрешни работи". Една от най-критикуваните области е именно трафикът на хора, а поправката "Ванко 1" има пряко отношение към него.

Могат да се дадат още много примери за



странно поведение на участници в законодателния процес,



които би трябвало да защитават обществения интерес. Така например правителството реши да предложи на парламента да се въведе единен данък върху хазарта - 10%. В момента едни сектори в този бизнес се облагат с 8%, други - с 12%. Странното е, че на това правителствено заседание е бил и финансовият министър, който малко по-късно неочаквано се противопостави на законопроекта и се обяви за запазване на сегашното положение. С подобни пазарлъци се доскалъпва и законът за държавния бюджет - едни цифри се обвързват с промени в съвсем различни нормативни актове. Стара практика е чрез преходни разпоредби да се изменят смисълът на още куп закони - например с изменения в Гражданския процесуален кодекс се промени законът за пчеларството. Затова мнозина изпадат в комичната ситуация да четат всеки нов закон отзад напред - от преходните, допълнителните и заключителните разпоредби.

Това "кърпене" води до хаос в цели сектори и дава възможности за корупция сред онези, които са призвани да полагат законовите основи на държавата. Дори администрацията и съдът, които трябва да прилагат законите, не успяват да се запознаят с тях както трябва.

Проблем е и обстоятелството, че в парламента се вкарват закони, които не се подлагат на предварително обсъждане и съгласуване. Това често води до скандали заради недоглеждане или недообмисляне. Особено подозрително е, когато веднъж депутатите решат нещо,



после се появяват някакви лобита,



които успяват да им повлияят и те съответно да си променят мнението или поне да отложат във времето действието на съответната норма. Например куп депутати се биеха в гърдите, че с нови, по-строги закони ще преборят престъпността, но после бързо дадоха заден - сега поправят без умора НПК или НК. Същото се случи и с безмитните магазини и бензиностанции, които отдавна трябваше да бъдат закрити, защото оттам изтичат много пари - решителни мерки не са взети. Наложи се ЕС ултимативно да напомни, че подобни "пробойни" в държавата не трябва да има. Дали заплахата ще подейства, тепърва ще проличи.

Без коментар ще оставим въпроса колко от законите са с финансова обосновка и обезпеченост. В закона за нормативните актове е записано изрично задължение след влизане в сила на нормативния акт да се проверяват резултатите от неговото прилагане и ако е нужно, да се предложи отмяна, изменение или допълнение. Някой да е чувал за подобни проверки?

Има и още една голяма драма, която някак остава на заден план - тези, които пишат законите, май започнаха да вземат по-големи хонорари, отколкото заслужават. Има проекти, за които се разпределят милиони левове и евро. А ако те се окажат недоносчета,



не се търси никаква отговорност от авторите им



В това отношение не помогна практиката със съветите по законодателството. Често те критикуват дадени предложения, но това изобщо не влияе върху депутатите, които си правят каквото си знаят.

За да се промени този хаос, законодателният процес трябва да бъде изваден на светло. Преди да бъдат приети, всички законопроекти трябва да бъдат подложени на обсъждане, за да се чуят всички критики. И на всеки три месеца след приемането на даден закон трябва да се прави проверка за неговото действие, за да се види кой е спечелил и кой е "ударен" от разпоредбите му. И правилно ли е това. Защото стара максима е, че няма стабилна държава без стабилно законодателство. Българското за съжаление не е такова.