В петте години след смъртта на седемте деца, премазани от връстниците си на стълбите пред дискотека "Индиго", делото за инцидента стана синоним на дълго протакан процес и абсурдно правосъдие.

Късно в петък бившият правосъден министър Антон Станков сложи точка на първия етап на делото. Равносметката накратко - присъди под минимума, само двама от шестимата подсъдими са виновни, един от тях се освобождава от наказателна отговорност и така свидетелството му за съдимост остава чисто. Как съдията е стигнал до решението си, ще стане ясно едва когато той напише мотивите си.

"Виновен" чуха само бившият шеф на Комитета за младежта и спорта Цвятко Барчовски и управителят на дискотеката Ангел Николов. Първият бе осъден на 3 месеца условно за това, че е нарушил закона, като е дал под наем стадион "Юнак" на МК "Ялта". Вторият получи само административно наказание - глоба от 3000 лв. и 30 000 лв. обезщетение на близките на едно от загиналите деца. Останалите роднини отказаха да участват като страни в процеса. Из коридорите на съдебната палата се говори, че те са се споразумели с подсъдимите и са получили по 50 000 лв. от тях, за да не завеждат граждански искове. Във всеки случай ги нямаше в залата в петък.

Управителят на Младежка кооперация "Ялта" Красимир Илиев, охранителят Анри Силаги, портиерът Георги Василев и бившият главен архитект на София Стоян Янев бяха признати за невинни.

Янев и Барчовски бяха обвинени за престъпление по служба, останалите - за причинената по непредпазливост смърт.

По принцип за престъплението, в което е обвинен Барчовски, НК предвижда от 3 до 10 г. затвор, а за това на Янев - от 1 до 8 г. решетки. За причинената по непредпазливост смърт на повече от 2 лица НК предвижда до 5 години затвор.



Как тогава се стигна до присъдите под минимума?



Като се приложат всички "вратички", позволени от закона. През юли адвокатите поискаха делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, въведен с новият НПК в края на април. При тази процедура в съда не се разпитват всички свидетели и вещи лица, а при постановяването на присъдата се използват протоколите за разпит и експертните заключения от досъдебното производство. Ако присъдата е осъдителна обаче, тя е под минимума, предвиден в НК, дори и да няма многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

През лятото заради изтекла абсолютна давност паднаха обвиненията за причинена по непредпазливост средна телесна повреда на 12 деца.

Николов пък бе освободен от наказателна отговорност по прословутия чл. 78а. Той позволява да се наложи само административно наказание от 500 до 5000 лв., когато са налице едновременно 3 условия. Първо - за престъплението се предвижда до 3 г. лишаване от свобода, ако е умишлено, и до 5 г., когато е непредпазливо. Второ - деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред. Трето - причинените от престъплението неимуществени вреди са възстановени. Николов отговаря и на трите условия. В НК междувременно бе приета поправка, че 78а не се прилага, ако е причинена смърт. Основен принцип в наказателното право обаче е, че ако до влизането на присъдата в сила последват различни закони, се прилага този, който е най-благоприятен за дееца. И Николов бе "помилван".

Заради нищожните присъди



съдът може да търпи упреци,



че е допуснал делото да се гледа по реда на съкратеното производство. Ако Станков беше отклонил това искане обаче, по делото трябваше да бъдат разпитани над 100 свидетели и експерти. А това винаги е гаранция за протакане с години и хиляди лева разходи. Ето защо би могло да се поспори за справедливостта на съкратеното съдебно следствие, което от въвеждането си донесе присъди под минимума за не едно тежко престъпление. Не бива да се забравя също така, че често житейската справедливост се разминава със законовата. Съдът е длъжен да произнесе присъдата си единствено на базата на доказателствата в кориците на делото, събрани по реда на НПК. Магистратите не трябва да се поддават на собствените си емоции или на натиска на обществото.

Присъдите са минимални, но пък шансът да влязат в сила скоро е напълно реален. Вярно е, че прокуратурата, която настояваше за общо 23 години затвор за шестимата подсъдими, загуби битката и вече прати процеса в Софийския апелативен съд. В идеалния случай тази инстанция ще разгледа и реши казуса за месец. Върховният касационен съд - също. Така, дори да се бави в насрочването, процесът може да приключи окончателно до края на другата година.

Досега



процесът не се радваше на особен "късмет".



Повече от 4 години след трагедията делото още не беше тръгнало на първа инстанция. Различни съдебни състави пък го връщаха три пъти на прокуратурата за отстраняване на пропуски. Съдиите настояваха прокурорите да опишат в какво точно се състоят престъпленията на подсъдимите, за да не се нарушава правото на защита. НПК изисква в обвинителния акт освен всичко друго да се посочи и начинът на извършване на престъплението.

Делото първо бе поверено на Бисер Троянов. Той обаче си направи отвод, защото не бе съгласен с указания, спуснати от Върховния касационен съд. Така "Индиго" попадна при Надежда Трифонова. Тя не успя да му даде ход заради болни адвокати и подсъдими. Когато в края на 2004 г. Трифонова за пореден път пренасрочваше делото, подчерта, че прокуратурата не е отстранила нарушенията, но поредното връщане ще е равно на отказ от правосъдие, какъвто съдът не трябва да допуска. Така преди около година дойде ред и на бившия правосъден министър Антон Станков. Той го пое, за да разтовари Трифонова, и се зарече да го приключи бързо. Станков окачестви делото като "символ на конфликта между прокуратурата и съда", но подчерта, че ситуацията се е променила. "Индиго" бе любима тема на бившия главен прокурор Никола Филчев и при всеки възможен случай той го даваше като пример за съдебна бавност. Никога не обясняваше обаче, че вместо да отстрани нарушенията, прокуратурата внася все един и същ обвинителен акт в съда и така затваря омагьосания кръг на отказа от правосъдие.

Драмата около делото за прокуратурата достигна апогея си, когато след третото връщане на обвинителния акт двамата представители на обвинението Христо Граматиков и Светлана Горанова депозираха молби за отвод пред шефа на Софийската градска прокуратура Бойко Найденов. Той не ги прие и така Граматиков и Горанова довършиха процеса пред СГС. Преди около 2 месеца Граматиков дори бе предложен за поощрение за добре свършена работа и Висшият съдебен съвет гласува "за".

Прогнозата за евентуалното решение на горните две инстанции е трудна. На практика те могат да решат всичко, включително и да върнат процеса за ново разглеждане и дори за доразследване. Съдебната практика е показала, че едно дело може да претърпи пълен обрат (например "Луканов"). Битката във всеки случай предстои.





ЕКСПЕРТИЗИ

"Стълбите и тунелът на дискотеката са проектирани неправилно и не отговарят на условията за аварийна безопасност. Освен това организаторите са проявили безотговорност", е заключението на строително-техническата експертиза, която бе изслушана и приета от съда. Стълбите към дискотеката били скосени така, че нямало възможност по тях да се стъпва нормално. Такъв тип стълбища били забранени за места с масов достъп. Според стандартите в най-тясната си част стълбите трябва да са поне 23 см широки. При "Индиго" това разстояние е било 0 см.

Вещите лица свидетелстваха още, че самото построяване на стадион "Юнак", където бе дискотеката, е било незаконно, тъй като липсвал устройствен план на Борисовата градина. Не били спазени и изискванията при промяна на статута на съоръжението от ледена пързалка към дискотека.