Много често при откриване на наследство възникват спорове и въпроси дали да се приеме или откаже, дали няма претенции от други наследници или кредитори и т.н. Съществува и хипотезата, при която наследството е открито, но или няма наследници, или пък те са отсъстващи. В тези случаи законът определя едно специално охранително производство, което е добре да знае всеки, който би могъл да бъде наследник. То е уредено в специална глава в Гражданския процесуален кодекс.

Целта е да се запази имуществото на починалия с оглед интересите на неговите наследници и кредитори чрез извършване на запечатване, опис, оценка. Стотици са хипотезите, по които може да бъде предизвикано подобно производство - някой от наследниците ползва имот без знанието на останалите, друг изнася вещи от жилището на наследодателя, наследниците ги няма в момента или пък изобщо няма такива и в неговите права и задължения ще встъпи държавата или общината и т.н.

Това производство може да започне от самото откриване на наследството. По закон това става в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. От този момент може да стане и запечатването. То се иска от районния съд по откриване на наследството. Ако например имуществото, за което се иска запечатване, е в София, то това трябва да се поиска от софийския районен съд, съответно ако е в Пловдив - от Пловдивския районен съд.

Законът изрично определя кой може да иска запечатването. Това са:

- всеки, който претендира, че има право на наследство;

- кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия;

- прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъствуващи наследници.

Ако районният съдия удовлетвори искането, то той може да възложи извършването на запечатването на държавния или частния съдебен изпълнител.

За запечатването задължително се съставя протокол, в който се посочва датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и др. и кратко описание на незапечатаните предмети. Документът се подписва от длъжностното лице и присъстващите страни.

Законът определя, че всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото. Последните две действия са възложени също на районния съдия, който отново може да ползва държавен или частен съдебен изпълнител. В протокола за описа се отбелязват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите пък може да бъде назначено вещо лице. На описа могат да присъстват наследниците на починалия и кредиторите. Законът позволява да се прави опис, дори без да е направено запечатване.

Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някои от тях, а ако няма такива или те не желаят да ги приемат, те се дават за пазене на трето лице. Това може да бъде съдебен изпълнител, адвокат, нотариус, доверено лице. Това става срещу заплащане. Така например за съдебните изпълнители има специална тарифа - за пазене на описано имущество например се събира такса от 50 до 100 лв. за месец, когато имуществото не носи доход. Когато освен пазене се налага и управление на имуществото, то тогава таксата е 20% върху брутния месечен доход от имуществото за периода на пазенето, но не по-малко от 50 лв.