Редник, ето ти малко информация за бомбардировки на "Братята освободители" от комунизма според Паси - еврейчето!

Но това не са сведения за бомбардировките над София, Пловдив, Русе, където са разрушени хиляди сгради и са убити над 2800 цивилни граждани) - официална статистика)! На 13 септември 1943 г. се провеждат англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък.
България се намесва във Втората световна война след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което става съюзник на страните от хитлеристката Ос. Страната ни обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия, но отново не участва във военни действия. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия, чийто резултат са значителни разрушения на жилища и други сгради и човешки жертви.
Да не говорим са подвига на Димитър Списаревски!
СПИСАРЕВСКИ, Димитър Спиридонов (1916-43)
Български летец, полковник (посмъртно, 1982).Роден е на 19 юни 1916г. в Добрич, България. През 1942 като командир на ескадрила е изпратен в германския изтребителен полк, който действа срещу англичаните в Ла Манш. Загива на 20 декември 1943 г. до с. Долни Пасарел.
Роден е на 19 юни 1916г. в Добрич, България.
Димитър Списаревски е български летец.
Той няма класическите пет победи, за да може Ролан Гарос да го нарече ас, но може да сме сигурни, че всички световни асове биха го поканили веднага да застане между тях. Не само защото има две победи в първото си въздушно сражение и не само защото тази битка се оказва последна за него. Те биха го признали, тъй като Списаревски провежда този свой единствен бой като истински ас.
Димитър Списаревски има кратък път в авиацията ни, но достатъчен, за да я направи героична. Роден е в Добрич на 19 юни 1916г., малко преди този чисто български град да стане част от румънска Добруджа. Не изтърпяло чуждата окупация, семейство Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. Димитър е силен и висок, атлетично сложен младеж с буен и независим характер и такъв ще си остане до последния миг от своя живот в небето над София.
Постъпва във военното училище, но чепатия характер му погажда номера — изключен е от училището и е изпратен войник в Ямбол. Няколко месеца се старае да прави отлично впечатление, поради което е възстановен като юнкер в училището, а след като обявяват конкурс за летци, той пръв се кандидатира за новата специалност. По-късно с целия випуск е изпратен в Германия да се обучава за летец-пилот. Там завършва изтребителната школа във Верньойхе през 1938г. През лятото на 1943г. с още един български пилот е изпратен над Ламанша, за да се учат от германските летци как да водят бой с американските „летящи крепости“.
Има поговорка, че където свършват уставите във войската, оттам започва авиацията. И Списаревски е драснал някоя и друга българска буква в тази поговорка. Изглежда душата му е ликувала, когато на 21 септември 1940 г. българските войски навлизат в Добруджа. Той заповядва на двама свои колеги да приготвят самолети за излитане, качват се на тях и вземат курс към Пловдив. Между тепетата и ниско над града извъртяват такава въздушна феерия, че целия град се изсипва на улиците да ги гледа. За повдигане на духа — казва Списаревски, като кацат — и защото днес се освобождава моят роден край Добруджа.
Но истинската феерия, смъртоносната, предстои. На 20 декември 1943г. армада американски крепости Б-24 „Либърейтър“ идват да бомбардират за трети път София. Изтребителните орляци на българите се вдигат във въздуха, за да посрещнат „крепостите“ извън София.
Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича така: „Либърейтърите“ летят към София в клинов строй по тройки, ешалонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, Ешалонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу крепостите на 6000 метра височина. Орлякът има задачата да завърже бой с противниковите изтребители — двутелните „Лайтнинги“, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.
Така и става. Българите налитат като оси, а картечните дула на „Либърейтърите“ сипят огън и жупел. След първите атаки бойният ред се разтройва, във въздуха реват изтребители и бомбардировачи. Вече всичко зависи само от инстинктите на пилотите, премятащи се със своите самолети в огнено месиво, от разярената смелост на шепата българи, решили със зъби да бранят столицата си.
Списаревски атакува безрасъдно. Това е първият му дълго очакван бой. Насочва се към единия от самолетите от компактна група на 16 „Либърейтъра“. Ловко се измъква от два връхлитащи американски изтребителя и смело влиза в кръстосания огън, който бълват бомбандировачите. Наближава единя на 50 метра и натиска спусъка. Огнените редове близват „крепостта“ и грамадата рязко клюмва надолу, последвана от победния черен шлеиф. Списаревски прави рязък маньовър и избира друга цел. „Месершмитът“ му я доближава, летецът натиска спусъка, но огън не последва — няма нито един снаряд, всичко вече е изтреляно. Но той не отклонява своя „Месершмит“, Стоварва го бясно върху „Либърейтъра“ и двата самолета избухват в жълта огнена агония към земята.
Бомбардировачите хвърлят на посоки бомбите си и бягат. После един от пленените американски пилоти с ужас ще си спомни: „Ударът на вашите изтребители беше много лют. Никога няма да забравя тази наша драма“.
ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОЯ!!!