„Ученици бият 15-годишен инвалид", „11-годишна пребила 2-годишно момченце", „Четири деца - жертви на насилие в Монтана", „61 деца пострадали от домашно насилие", „9-годишният убиец от Хасково и друг път е пребивал дете" - такива кървави и потресаващи заглавия пълнят българската преса от няколко седмици насам. Ще речеш, че досега деца не са ставали жертви на деца, че малките не са били малтретирани в семействата си, че тежки прояви на детска агресия, излизащи извън момчешките улични сбивания, не е имало. Напротив.

Нека си спомним истерията и страха, които тресяха цялата държава и най-вече Пловдив, когато през март 2004-а две осмокласнички зверски убиха своя 14-годишна приятелка от завист и заради момчета. Пак така месеци наред медиите гърмяха за агресията, детското насилие, липсващата роля на семейството и учителите и т.н. Покрай това кампанийно досещане за срива на ценностите и



болестите на новото общество,



десетки неправителствени организации спечелиха проекти и си осигуриха работа за години напред. Политици си направиха пиар на гърба на тази трагедия. Полицията, прокуратурата и съдът доказаха колко ударно могат да работят и бяха подобаващо отразени в медиите. И после всичко стихна. За убитата Маргарита се сеща само почерненото й семейство, приятелите й и съседите. Двете момичета са в затвора, но по-голямото проклятие за тях е, че завинаги ще носят етикета „убийци".

Така ще стане и този път. Всяко чудо за три дни. Вероятно ще се раздуе щатът на някоя администрация, която ще трябва да напише поредната стратегия за справяне с детската агресия, за насилието в дома и на улицата, за превенцията при децата с проблемно поведение и... последният да затвори вратата. Поредните безсмислени жестове, с които просто се оправдава висенето в офисите от 9 до 17 ч. на хиляди чиновници. Ефектът върху обществото е смазващ - когато деца убиват деца, хората изпитват страх и срам. Коментират темата със стръв на хищник, озлобяват се и злорадстват, защото вътрешният им глас подличко им казва - ето случва се на другите, но не и на теб. Обезверяват се, а



едно уплашено общество



се манипулира по-лесно. Така истинските проблеми остават встрани и върху тях не се разсъждава.

Хрумва ли му на някого, че освен малтретираните и убитите деца, жертви са и малчуганите, които са извършили тези безспорно тежки и ужасяващи престъпления? Че когато на едно деветгодишно дете като онова момче от Хасково се лепне етикетът „убиец", „садист" и „изрод", на практика това дете е обречено да завърши живота си или в приют, или в психиатрия, или в затвора? Да не говорим за травмата върху собствената му психика. То има малък избор - или ще стане насилник и убиец, или до края на дните си ще се гърчи от мъчително чувство за вина. Т. е., пак ще се превърне в чудовище.

А децата, склонни към агресия, далеч не са толкова малко. Преди дни, на среща с представители от УНИЦЕФ, една шестокласничка каза: „Всеки има нужда от внимание и да споделя. Понякога няма на кого да разкрием проблемите си. Много неща не мога да кажа на родителите си, с по-големите ученици се съобразявам непрекъснато как се държа и какво казвам, и така много неща остават потиснати в мен". С три изречения



това момиче обясни как се заражда агресията



и показа колко пагубно се отразява на съвременните деца чудовищното изкривяване на ценностите. По данни на Националния алианс за работа с доброволци, българските деца са едни от най-агресивните сред връстниците си в Европа. Полската фондация „Ничии деца" и българската неправителствена организация „Партньори" са направили проучване сред 240 наши учители по въпросите за насилието над и от деца. Близо 85% от анкетираните казват, че боят е основно възпитателно средство в семейството, една четвърт вярват, че от 70 до 100% от децата са обект на домашно насилие - както физическо, така и психическо. В това число и вербално, защото обиди като „идиот" и „кретен" са всекидневие. Според психолозите по този начин децата от обект на насилие често пъти сами стават насилници.

И затова все по-често започват да се случват такъв тип престъпления - момче на 9 г. убива 7-годишно дете в Хасково, 11-годишна пастирка в Пазарджишко пребива 2-годишно момченце, преди седмица пък 14-годишно момче от несебърско село прострелва в главата с въздушна пушка друго дете на 12 години....Ясно е, че нишката е скъсана, и то на доста места.

Едни от хората, които трябва да се занимават с превенцията на детската престъпност, са служителите на Детска педагогическа стая. „Правим каквото можем и с деца, които употребяват наркотици, и с малолетни и непълнолетни, които проституират, и с побойниците. Но



когато няма разбиране в семейството,



когато родителите му са алкохолици, не се интересуват, или пък сами го малтретират, тези деца попадат пак при нас и така се получава затворен кръг", казва инспектор Т. М. И се оплаква от ниските заплати, малкото щатни бройки за такива като него, от педагогическите съветници в училищата, които никаква работа не вършели и т. н.

Какво прави Държавната агенция за закрила на детето? Когато се съобщи за убийството на момченцето от Хасково, се разбра, че още през 2001-а местни служители на агенцията са работили с непълнолетния извършител. Той е нямал прояви на агресия и с нищо не е показвал, че може да извърши убийство, казва началникът на отдела в Хасково Георги Върхатев.

9-годишният се намира в пловдивски дом за временно настаняване. В деня, в който хлапакът бе доведен, вече се знаеше, че освен извършител на убийство, „без да е провокиран сам е признал и за жестокия побой над 2-годишно момиче", също от Хасково. Знаеха се трите имена на момчето, името на баща му, цялата му семейна история. За минути изтече информация в кой дом ще бъде настанено детето, че ще разговаря с психиатър.

В пловдивския отдел за закрила на детето не можаха да отговорят какво правят, за да защитят човешките права на това хлапе и препратиха въпроса към държавната агенция в столицата. „Имаме контролни функции по спазването на правата на децата в училища, детски градини, домове, но не и по отношение на полицията. Всеки е невинен до доказване на противното", каза пред „Сега" Диана Костадинова, която оглавява дирекция "Контрол на правата на детето" в агенцията. По думите й няма държавен орган, който да контролира работата на МВР в това отношение. „Ние имаме грижата да осигурим право на децата на здравеопазване, психологическа подкрепа и справедлив процес", допълни Костадинова.

„В случаите с двете убийства на деца представители на



агенцията и адвокат трябваше да присъстват



и да вземат мерки. Полицията обича да се тупа в гърдите и да експонира някакъв извършител. Обичайният заподозрян се пуска на медиите и всички знаят, че това е убиецът. Ако съдът по-късно го оправдае, това излиза в малко каренце в някой вестник и никой не се интересува. Полицията не бива да обявява нито имената на извършителя, нито етническия произход, още повече когато става дума за деца, те са беззащитни", казва адвокатът по европейско право Михаил Екимджиев. Според него законът не прави разграничение между деца и пълнолетни, когато става дума за спазване на правата. „Когато децата са малки, или безпризорни, или родителите им не се грижат за тях, тези деца не могат да ангажират добра адвокатска защита, разследващите не осигуряват служебен адвокат и децата са безпомощни срещу наказателно преследване и произволно оповестяване на данни", казва Екимджиев. Така се нарушават законът за личните данни, както и правото на личен живот, регламентирано в конституцията и европейската конвенция за правата на човека. От друга страна, малолетните не могат да бъдат привлечени като обвиняеми, по тази причина досъдебно производство няма да има и изобщо няма да се стигне до процес, смята юристът. „На момчето ще се наложи възпитателна мярка за противообществените прояви. То има право да посочи доверен представител или адвокат. Ако не посочи адвокат, защитата му ще се поеме от служител на дирекция „Социално подпомагане", каза Диана Костадинова.

Проблемът с детското насилие и нарушаването на правата на децата престъпници, освен че има законова страна, освен че се прехвърля като горещ картоф между институциите, има и човешка страна. Затова, ако се мислим за европейци, нека действаме по европейски и с разбиране.

Ако ще разпъваме на кръст деца, мястото ни не е в ЕС, а в средновековието.