Дори МВР, прокуратурата, следствието и съдът да отчитат всяка секунда някакъв успех, то има една тема, която винаги ще хвърля дългата сянка на недоверието и ще подхранва силни съмнения в способностите на една цяла държава да се справи с организираната престъпност и корупцията.

Става дума за смазващия товар на неразкритата престъпност.

Тук не става дума за необявената престъпност - за тази, за която хората вече се умориха да съобщават - кражби по домовете, нападения, грабежи, хулиганства.

Става дума за купчина



дръзки и смразяващи бандитски прояви,



които с години остават неразкрити. И стоят като дамоклев меч над главите на цялата правоохранителна и правораздавателна система. И за тях говорят всички - медии, хора, посланици, еврокомисари, премиери.

Само преди няколко дни по време на Първата национална магистратска конференция в НДК американският посланик Джон Байърли даде да се разбере, че това ще е дълго дискутирана тема. Той неслучайно обърна специално внимание на "необходимостта да се извършат арести по случаите на скандални нападения над частни съдебни изпълнители". Защото само това би било "ясен сигнал, че никой в България не стои над закона и че хората, работещи в съдебната система, ще бъдат защитени на всяка цена". Просто на човека не му се вярва, че още няма заподозрени и хванати дори.

Всъщност дипломатът каза и още нещо. Че само това може



да върне доверието в държавата и в системата



Защото едва за две седмици двама частни съдебни изпълнители станаха обект на разправа. Две жени, далеч по-лесни жертви за бандитите. Офисът на първата - от Плевен, избухна в пламъци от коктейл "Молотов". Втората - от София, пък беше пребита посред бял ден пред кантората си. Повече от месец по-късно няма арестувани, камо ли осъдени.

Няма арестувани и за пребитите през последните няколко години митничари и данъчни, та дори полицаи и магистрати. Какво да говорим за неразкритото още убийство на високопоставената митничарка Шинка Манова например.

И как после тези хора да работят? И каква сигурност може да има за обикновените граждани, след като държавата не може да защити и да разкрие извършителите на престъпления срещу нейните служители? И после следва чудене защо митничарите, данъчните, магистратите, полицаите били най-корумпирани? Ами явно предпочитат да минат "по-тънкото" и да не си патят? Или просто знаят, че ако не вземат, ще бъдат пребити.

Това е обаче само едната писта. Има и втора. И по нея се спускат



неразкритите най-показни убийства



Например това на сестрите Белнейски от Пазарджик - Росица и Христина. Телата на двете момичета бяха намерени на 31 януари тази година в местността Грамадата между Пещера и Брацигово. Зверски изнасилени и умъртвени. Твърди се, че от тогава до сега във връзка с убийството са разпитани над 6000 души. Заподозрени няма. На няколко пъти полицията съобщаваше, че е близо до евентуалните убийци, че кръгът им е стеснен. Появиха се версии, че убиецът е близък на семейството, както и че пребивава в чужбина. Проби за ДНК се изпращаха в САЩ и Великобритания. Постоянни са твърденията, че се прави всичко възможно за разкриването на зверското престъпление. Но и до момента няма арестуван. И този случай ще виси със страшна сила. Докрай. Защото, ако една цяла система, една цяла държава не може да разкрие нещо подобно, да се чуди човек какво може тогава?

Друго знаково неразкрито престъпление е и взривът срещу журналиста от Нова телевизия Васил Иванов. Спомняте ли си колко клетви имаше само от държавници, колко декларации от политици, колко обещания от прокурори и полицаи. И какво? До момента няма арестуван, няма осъден. Нищо не е ясно. Всякакви версии и догадки се изписаха. И няколко месеца по-късно - все едно не се е случвало.

Както с



убийството на банкера Емил Кюлев



Сигурно мнозина вече са забравили как се събираше държавното ръководство, политиците пишеха клетва след декларация. МВР обещаваше, че целият ресурс е пуснат по следите на убийците, че дори и на поръчителите. Нищо подобно не се случи. И до момента няма заподозрян, арестуван, още по-малко осъден. А тогава цялата власт се обяви за шокирана, самообяви се дори за разклатена и обеща бързо хващане на престъпниците.

Същата работа е и с убийствата на Илия Павлов, на Георги Илиев, на Иван Тодоров-Доктора. В кръга на черния хумор - добре, че Константин Димитров-Самоковеца го разстреляха в Холандия, че там убиецът му бе хванат веднага и само за няколко месеца получи години затвор. А сигурно си спомняте как тук властта обявяваше, че има българска връзка, как са хванати Дългия, Йоско, Моско и кой ли не, че те може и да са свързани и с други убийства. Да сте чули някой да е осъден? Не.

Изобщо историята с неразкриването на поръчковите убийства хем си е



страшна антиреклама,



хем понамирисва

Защо се хвърлят стотици милиони левове за две системи - съдебната и МВР, които не могат да свършат никаква работа по такива знакови случаи?

Да, бяха хващани какви ли не групи и "фабрики за убийства" - на Шаки, на бившите барети, на хърватски килъри.

И накрая, какво? От т.нар. група на Шаки повечето са мъртви, останалите - избити показно. Тази на бившите барети не бе осъдена, хърватите се моткат някъде между Загреб и София. И със сигурност никой от тях не е с влязла в сила присъда.

Истина е, че има престъпления, които се разкриват с години, така както с месеци и години са подготвяни. Вярно е, че МВР страда от пробойни в собствената си система и от липса на агентура. Няма спор, че прокурорски и съдебни решения за малкото хванати извършители будят силни подозрения.

В същото време обаче е безспорно, че разкритите поръчкови убийства са в пъти по-малко от неразкритите. Че така



държавата оставя усещането за безнаказаност



Вярно е, че не може всичко да се тропоса само на един, например на МВР. И че очакванията са именно специалните служби и оперативните служители да разкрият, дознателите и следователите да разследват, прокурорите да обвинят. Но за съжаление тук и съдът трябва да отнесе критики. Защото как пък в една огромна част обвинените за тежката, организирана, финансова престъпност не получават наказания? Едно дело се точи - първа, втора, трета инстанция, после го връщат и пак обратното, междувременно депутати гласуват някоя врътка и накрая имаме или невинни, или осъдени условно или на глоба.

За съжаление полицията си го отнася най-много за неразкритата престъпност. Защото драматичността на тази област идва и с още нещо, различно от гръмките и зверски убийства и посегателства срещу държавни служители и журналисти.

Става дума за



неразкритата битова престъпност



Огромна част например от домовите кражби си остават неразкрити и съответно ненаказани. И затова си продължават. Дори според държавните статистики, които по правило са си надути, се разкриват малко над 50 на сто. Покрай полицейски или държавни празници цифрата може да стигне и до 60 на сто. И да приемем, че това е вярната цифра. Какво и на кого пречи да се разкрият всички? Нима полицията не знае кварталните бандити, не знае методите им?

Затова накрая идва недоверието. Хората престават да търсят полицията, когато бъдат обрани жилищата им. Става дума сигурно за стотици хиляди подобни престъпления, натрупани през годините.

В края на миналата година



НСИ отчете драстично недоверие към полицията



в свое изследване за нерегистрираната престъпност в България.Така стана ясно очевидното - че има сериозно разминаване между данните на полицията, прокуратурата и съда и действителното състояние на бандитизма в страната. До този момент въпросните институции многократно бяха атакувани, че не са наясно с нивото на латентна престъпност, че имат проблеми в собствените си данни и статистики, но те винаги се защитаваха упорито.

От обявеното тогава изследване стана ясно, че близо половината жертви на кражби, грабежи и измами изобщо не се обръщат към органите на реда.

Затова и ако МВР и съдебната система искат да ги уважават хората, просто трябва да се докажат.

А това става не с рекламни съобщения как били хванати 20 грама хероин, 10 кутии контрабандни цигари, а с разкриване, обвиняване, осъждане и изпращане в затвора на извършители и поръчители.