Напоследък често се говори за ДНК експертизата за бащинство. Как е уреден този въпрос у нас? Имам дъщеря в първи клас, която не е от съпруга ми. Забременях с нея, докато той бе за 2 години на работа в чужбина. След като разбра това, бързо се разведохме по взаимно съгласие. С учудване научих, че трябваше в акта за раждане на детето да впишат него като баща. Той отказва да ни вижда, камо ли да плаща издръжка. Искам да заведа дело, за да носи детето ми името на истинския си баща. Как да постъпя?



Лина Попова от София



Проблемите за бащинството са решени в Семейния кодекс (СК) от 1985 г. и от постоянната съдебна практика. Съгласно чл. 32 от СК съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Тази законова презумпция може да се обори само по съдебен ред. Ако детето е родено, преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита новият съпруг на майката. Произходът от бащата може да се оспори от майката на детето или от нейния съпруг. Роденото по време на брака дете, което има установен произход в акта си за раждане, няма право да предявява иск пред съда за оборване на презумпцията, че съпругът на майка му е негов законен баща.

Според чл. 33, ал. 2 от СК "майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него". Този иск може да бъде предявен до изтичането на 1 година от раждането. Изтичането на срока води до загуба на правото на иск на майката и съдът е задължен да следи служебно за това. Ето защо ДНК експертизи по дела, образувани след едногодишния срок, се безсмислени. При положение, че срокът за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 е изтекъл, презумпцията за бащинство остава необорена. А детето няма право на иск да оспори, че съпругът на майка му е негов баща.

Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на 1 година от узнаване на раждането. Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Срокът и за този иск е 1 година. Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена.

При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът. Когато бащинството се оспорва от втория съпруг, се призовава и първият. Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла, не е достатъчно доказателство, за да се приеме, че половите контакти между тях са изключени по начин, че да не е могло детето да бъде заченато от съпруга. Законът изисква положителни доказателства, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга, оспорващ бащинството. Такъв може да е изключване бащинството по медицински показатели. Или съпругът през време на вероятния период на зачеването да се е намирал на такова място, че обективно да не са били възможни полови контакти между него и майката.

В конкретния случай съпругът на читателката въобще не е завел дело за оспорване на бащинство, като вероятно си е мислел, че с развода ще реши проблемите си. Най-сигурното доказателство са оспорване на бащинство са медицинските експертизи, които могат по категоричен начин да отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на детето, родено по време на брака. Други доказателства почти не са необходими. Две са класическите експертизи: кръвно-групова еритроцитна и левкоцитна плюс много по-скъпата за изпълнение трета по ред ДНК експертиза. Според постоянната съдебна практика, когато медицинските експертизи категорично отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на роденото от нея по време на брака дете, това означава, че те сочат на обективна невъзможност майката да е забременяла от съпруга си, макар по време на забременяването й тя да е имала полови контакти с мъжа си.

Дори и бившият съпруг на читателката да беше предявил иск за оспорване на бащинството, съдът би го прекратил като недопустим поради късното му завеждане - отдавна е изтекла 1-та година от узнаване за раждането.

Бащинството като факт с правно значение обаче може да се оспорва само от лицата, посочени по-горе. Искът за оспорване на бащинство има строго личен характер. В тези процеси не могат да се привличат или да встъпват трети лица, за да помагат на едната или на другата страна.