България открай време е критикувана заради неефективна борба с прането на пари. Затова тази област ще е обект на строг мониторинг от страна на ЕС и след ефективното ни членство след 1 януари догодина.

Главният прокурор Борис Велчев призна преди дни, че не винаги сме достатъчно ефективни в тази насока. Вярно, има вече 4 влезли в сила присъди. Нито една от тях обаче не стига до високите етажи на престъпността и не й бърка сериозно в сметките.

Follow the money (следвай парите, англ.) е простичка максима, която от САЩ постоянно ни повтарят. Оставяйки организираната престъпност без пари, държавата на практика я елиминира. Има обаче една много важна подробност - да не се стига само до средния ешелон.

Ако се съди по прокурорската статистика, държавното обвинение постепенно набира скорост в борбата с перачите на пари. От началото на годината до средата на ноември са внесени 9 обвинителни акта от 46 наблюдавани дела.

През 2004 броят им е бил 1, а през 2005 - 3. Тази година се стигна и до първите присъди за това престъпление.

"В момента се работи по над 60 дела", обясни за "Сега" Бойко Найденов. Той завежда отдела във Върховна касационна прокуратура, където се водят на спецотчет. На окръжно ниво също има специализирани прокурори по тази тема. "Има страни от ЕС, където няма присъди за пране на пари", отбелязва Найденов по повод непрестанните критики към България, но не ги посочва конкретно.

С последните промени в НК, които са в сила от 13 октомври, текстът, по който може да те изправят на съд за пране на пари, бе усъвършенстван. Тепърва ще стане ясно дали ще има по-добри резултати. От държавното обвинение вече твърдят, че взаимодействието с финансовото разузнаване и законодателството са на ниво. Затова няма място за оправдания.

Най-тежкото наказание за пране на пари е затвор от 5 до 15 години и глоба от 10 до 30 хил. лв. Във всеки случай по закон изпраните пари или имуществото, в което са трансформирани, се отнемат в полза на държавата.



Близо 100 млн. лв. ще бъдат конфискувани от държавата,



ако издържи в съда обвинението за пране на пари от контрабанда на цигари, което след убийството на Иван Тодоров - Доктора продължава срещу Петър Петров - Амигоса, братята Дойчин и Димитър Мирянови и Цвета Манавска. Само за сравнение - това е една четвърт от бюджета на съдебната власт за догодина. Безспорно този процес е най-важното дело за пране на пари в момента. Схемата според прокуратурата - парите се носят кеш през българо-македонската граница. Част от тях се декларират, друга - не. В крайна сметка всички отиват с фалшиви документи в определени банки и по името на определени фирми в страната. Съдебната битка обаче още се води на първа инстанция и със сигурност и догодина няма да има влязла в сила присъда.

Друго шумно дело е съвсем в начална фаза. Става дума за най-известния обвиняем за това престъпление - бившия шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров. Той бе задържан в началото на юли и разследването срещу него напредва бавно. Според прокуратурата той е прал пари, получени от укрити данъци. Досега са изчислени около 7 млн. лв., но сумата със сигурност ще нараства. И докато доказването на недекларираните данъци може би няма да е кой знае колко трудно за разследващите, то подкупът, но по друго дело, ще им се опре. Едва ли от държавното обвинение са подозирали това, когато през месец май се похвалиха, че са повдигнали обвинение на бившия вече зам.-директор на фонд "Земеделие" Красимир Неделчев за пране на 357 000 лв., получени от подкуп.

"Разследването продължава. Не е лесно, но има развитие", твърди Найденов. Други обвинители обаче признават опасенията си, че делото е пред провал.



Като провал може да се тълкува оправдателната присъда,



четена преди месец от Хасковския окръжен съд на Кръстьо Кръстев - Къци Маймуната. Той е първият обявен от МВР наркобос, който бе изправен на съд за това, че инвестирал наркопари в имоти. Според обвинението през периода 2000-2003 г. Маймуната е вложил в недвижими имоти над 2.4 млн. лв. мръсни пари. Кръстев е посочвал нулеви печалби в данъчните си декларации в годините преди 8-те имотни сделки. Доказателствата срещу Кръстев обаче се оказаха недостатъчни.

Найденов е категоричен, че оправдателната присъда не е провал. "Според мен имаме доказана престъпна дейност. Затова е въпрос на преценка на съдебния състав. Присъдата е протестирана и ще се доверим на по-горната инстанция", каза той.

Според буквата на закона прането на пари са финансовите операции или сделки с имущество, за което се знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго обществено опасно деяние. Перат се предимно средства от контрабанда, трафик на хора и наркотици. Най-лесно е да се изперат, като се прекарат през банковата система. Друг начин е инвестирането им в строителство, туризъм, селско стопанство, спорт. Веднъж минали през банка, парите наистина са чисти. Огромна част от средствата идват по международен банков пък и затова трябва да се разчита и на съдействие от чуждите финансови институции, които имат различни практики и устройства.

Найденов признава, че понякога на прокуратурата й се налага да чака с години за отговор на запитване до някоя банка. Не иска да посочи пример. Но твърди, че дори и дългогодишното чакане не се обезсмисля, ако става дума за няколко десетки милиона, изпирани в България.

Една от мерките за справяне с прането на пари е слагане край на кешовите плащания. В България все още има много голям кешов пазар. В брой се правят и сериозни плащания - купуване на жилище например. В САЩ всяко по-голямо кешово плащане поражда проверка.

Проблем за прокуратурата е



доказването, че парите са придобити чрез престъпна дейност



"Трябва да докажем, че дадено лице разполага с повече пари, които не може да добие по законен начин и че е свързано с престъпна дейност, която може да създава пари", обяснява Найденов кога прокуратурата може да повдигне обвинение за пране на пари. Отстрани може и да изглежда лесно, но на практика прането на пари е сред престъпленията, които се доказват най-трудно. "Но не е невъзможно", твърди той и дава следния пример: "Ако един ден отидеш в банката и видиш, че си получил в специално открита сметка 500 000 евро, след като си се уговорил с немския гражданин Х да ти ги преведе, а ти да му ги върнеш на другия ден, като си удържиш комисиона. Не е трудно съдията да бъде убеден, че е реалистично Х да смята, че парите на германеца са от тото. Не може да се докаже, че си знаел, но със сигурност си предполагал".

Разбира се, при тези дела подсъдимите, все хора имотни, могат да разчитат на добри адвокати. Така се пробутват и най-невероятни версии за произхода на парите. Като например обвиняем обяснява, че парите са намерени в дюшека на починалия му баща. Друг пък разрушил оградата на стара къща и открил торба с долари. Трети взел назаем огромна сума от някого, който естествено живее в чужбина.

По думите на прокурора в момента чужди престъпни групировки опипват почвата в България и пробват дали банковата ни система е защитена срещу изпирането на пари и дали правоохранителните органи реагират адекватно. "Даваме им обезкуражаващи сигнали", смята Найденов.

Според него българските банки са на ниво и никоя от тях не би рискувала съществуването си заради пране на пари. "Остава да ангажираме и другите институции, адвокати, нотариуси, да са на нивото на банките", казва многозначително той.

Найденов не е съгласен, че групировките са успели да изперат парите си. "Голяма част от тези суми не са в България, а в офшорни зони. Зад номера на сметката не стои име и не можем да я свържем с конкретно лице. Предстои да се работи и в тази област", заключва той.