Работя в едно предприятие за производство на дрехи. Един от началниците на отдели има не особено коректно поведение към мен и други колежки. Постоянно подмята разни закачки, шегички и все на сексуална основа. Дотолкова се е смозабравил, че прави намеци, че ще ни навреди, вкл. ще се постарае да ни уволнят, ако не бъдем "учтиви" с него. Как да противодействаме на подобно поведение? Разговаряхме с един от зам. -директорите, но той каза, че в Кодекса на труда няма разпоредби, на които да се опре и да накаже началника на отдела?
Б.М., Плевен

Вярно е, че в Кодекса на труда няма текстове, които да са насочени към такова поведение, да го третират като нарушение на трудовата дисциплина, въз основа на което да се наложи наказание или да се стигне до уволнение. За сметка на това в Закона за защита от дискриминация - ЗЗД (ДВ. бр.86/ 2003г., посл. изм. ДВ. бр.68/2006г.) има редица разпоредби в тази посока.
Според чл.4 ал.1 ЗЗД е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това са така наречените дискриминационни признаци. В закона е дадена и легална дефиниция на две понятия, имащи пряко отношение към въпроса на читателката.
1."Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на дискриминационните признаци (тези по чл. 4, ал. 1), изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
2. "Сексуален тормоз" пък е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.(вж §1, т.1 и 2 от допълнителните разпоредби на закона).
В тази връзка изрично е записано (чл. 5), че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Въз основа на горните разпоредби на ЗЗД в конкретния случай можем да приемем, че въпросният началник има дискриминационно поведение, спрямо част от работничките/служителките в предприятието.
В ЗЗД са предвидени няколко изрични изисквания към работодателите.
На първо място той е задължен в сътрудничество със синдикатите да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място (чл. 18 ЗЗД). Какви са тези мерки е въпрос на негова преценка, т.е. те могат да бъдат най-различни - разяснителна дейност, приемни за оплаквания, пощенска кутия и т.н. Ако не изпълни това определено от закона задължение, работодателят носи отговорност за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител(чл.19 ЗЗД). Според санкционните разпоредби на закона той може да бъде наказан с имуществена санкция, а виновните длъжностни лица с глоба (вж чл.78 и следващите ЗЗД).
На следващо място работодател, който е получил оплакване от работник/служител за тормоз на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.(чл. 17 ЗЗД).
Затова в случая защита може и следва да се търси от работодателя. Едва след като той не се е намесил и не е взел мерки, може да се търси защита и от Комисията за защита от дискриминацията. Ако бъде сезирана, комисията ще следва да се намеси и вземе решение по конкретния случай. В тази връзка трябва да се знае, че лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон (чл.8 ЗЗД).
Производство пред комисията се образува по жалба на засегнатите лица; инициатива на комисията; сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.
Жалбата/сигналът до комисията се подават писмено и трябва да съдържат:
1. името или наименованието на подателя;
2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя;
3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;
4. изложение на исканията към комисията;
5. дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.