"Цезар дори бил принуден да се крие въпреки тежките пристъпи на треска, да променя почти всяка нощ скривалището си и да се откупува с пари от шпионите, докато накрая бил помилван ..." Това е пасаж от "Дванадесетте цезари" на Гай Светоний, а действието се развива в първи век преди новата ера.

Тези думи са използвани и като уводни в студия на тема "Наказателно-правни аспекти на корупцията в борбата срещу корупцията", написана от преподавателите по наказателно право Лазар Груев и Борис Велчев преди 4-5 години. Единият сега е конституционен съдия, а другият е главен прокурор. Цитатът е използван, за да докаже, че корупцията и подкупът не са се появили нито днес, нито дори вчера, а съпътстват обществения живот вече хилядолетия.

Пак във въпросния труд двамата сочат, че именно подкупът в най-голяма степен олицетворява корупцията в наказателното право. Фундаменталността на проблема е в това, че рушветът като



най-чиста корупционна форма



е сферата, в която и очакванията на обществото за разкриваемост и наказване са най-големи.

Едно изследване на Съвета по криминологични изследвания към правосъдното министерство обаче показва, че не само в миналото, не и единствено в настоящето, но и в бъдеще трудно може да очакваме някакъв ръст на заловените и на наказаните за подкупи.

Всъщност едва ли има човек, който да не се е замислял защо социологическите агенции отчитат по 70 000 - 80 000 корупционни сделки месечно, а присъдите за подкуп годишно са едва около 30, пряко сили 40. Чуденето определено продължава и след като огромната част от обществото е наясно какво се случва при движение по пътя, в болници, в училища, в администрацията, общините, звената в съдебната система, между самия бизнес дори. Навсякъде се плаща. Нещо, което определено прояжда цяла една ценностна система, при която умните са умни, добрите - добри, справедливите - справедливи, умеещите - умеещи, в която са на власт лоялната конкуренция, пазарното стопанство и икономическата предвидимост, а не плащането под масата и шуробаджанащината.



Стар спор е коя подкупност е по-страшна



Тази по върховете на властта, политиката, магистратурата, полицията или тази всекидневната - на улицата, в общината, във ведомствата. Засега май надделява тезата, че политическата корупция е по-опасна и по-скъпа. Лесно защитима е обаче и другата версия - на хората, които харчат заплатите или печалбата от бизнеса си, за да правят нерегламентирани плащания - за здравето или обучението на детето, за да не ги накажат на пътя, да им дадат разрешение за нещо и т.н.

В крайна сметка усещането е едно - че проблемите се разрешават единствено с подкупи, които много често се наричат "благодарност".

За съжаление няма успехи в противодействието нито на политическата корупция, нито на делничните подкупи. От уникално изследване на Съвета за криминологични изследвания (в него са проучвани в детайли присъди за подкупи и неговите изводи и полезност не стоят изобщо под съмнение) стана ясно, че за периода 1989 - 2003 г. има едва три присъди за подкупи на по-високо ниво, и то на един директор на държавно предприятие и на други двама заместници. Годините след 2003 г. не правят никакво изключение.

В същото време обществото няма как да не види какво става по върховете - колко бързо се качва материалният статус на министри, депутати, магистрати, митничари, данъчни, полицаи. Как става това? Същото се отнася и за дребната корупция. МВР прави експеримент, тест за лоялност и



от 7 проверени катаджии подкуп са си поискали 5



За какво говорим изобщо?

В криминологията обясняват ненаказването с това, че съществуват безжертвени престъпления, сред които се посочват корупцията, някои по-рядко срещани престъпления в икономиката, шофирането под влияние на алкохол и други. Според застъпващите това мнение при подкупа няма конкретни пострадали лица, тъй като това е сделка, в която и двете страни не са понесли щети и дори са доволни от постигнатите резултати. Тази теза обаче е дълбоко невярна. Защото възможността за разрешаване на проблем с подкуп ощетява другия, честно играещ кандидат при обществена поръчка например. Подкупът повишава потенциала на организираната престъпност, увеличава смъртността на пътя, обогатява нечестно хора, стопанството не работи нормално и успешно, утвърждава скритата икономика, уронва устоите на демократичните механизми и т.н, и т.н.

Затова и очакванията за справянето с този проблем в обществото са повече от основателни, а неудачите в тази посока естествено раждат недоволство, недоверие във функционирането на цели компоненти от властовата система,



създават състояния на поносимост



и предизвикват все повече хора да решават по този начин проблемите си.

Безспорно е, че сякаш цялата призвана да установява, разкрива и наказва подкупите система - от МВР и специалните служби през прокуратурата чак до съда, сякаш е замряла. Само от време на време се правят някакви кампанийни мероприятия, при които се хващат най-много някой следовател, лекар, данъчен, университетски преподавател или граничен полицай. После следват 5-6 години дела и накрая - условни присъди.

Наскоро бе направен опит за показно. Става дума за случая с данъчния Александър Ангелов, който според обвинението е поискал парите от бившия изпълнителен директор на "Кремиковци" Валентин Захариев, за да му осигури разсрочено разплащане на декларирани от него данъци от около 30 млн. лв. 4 месеца бяха необходими за разследване, написване на обвинителен акт и произнасяне на присъда на първа инстанция.

Цялата история обаче показа очевидни несъразмерности и странности в наказателния процес. Данъчният получи само 2.5 г. затвор (под предвидения в закона минимум) и 10 000 лв. глоба, а пък съучастникът му Кирил Йовчев бе осъден на безвъзмезден труд в полза на обществото - по 320 часа за 3 години и глоба от 2500 лв. Делото мина по новите правила на НПК - по съкратената процедура. При нея, ако подсъдимите се признаят за виновни или пък обявят, че не искат да се изслушват свидетели и експертизи, съдът пристъпва почти директно към решаване на делото.



За "награда" същият този съд е длъжен



по НПК да определя присъдата под минимума.

Това обаче изобщо не е най-абсурдният случай. През последните месеци за взети и доказани подкупи бяха четени присъди, предвиждащи единствено пробационни мерки. Нищо повече. Експертите твърдят, че в България наказанията за подкуп са много по-високи от страните в ЕС. Това се обяснява с обстоятелството, че у нас, за да може да се използват специални разузнавателни средства, е необходимо за определеното престъпление да се предвиждат над 5 години затвор. А на всички е ясно, че без СРС - белязани пари и предмети, следене, подслушване, филмиране и т.н., подкуп не се доказва. В същото време обаче едва ли има място по света, където за подкуп да се постановяват предимно условни присъди. Или наказания от рода на беседи с пробационни служители.

Най-драматично е положението с разкриваемостта на тези престъпления. Постоянни са оправданията, че те са от най-трудните, защото и двете страни при подкупната сделка са доволни, че ставало на четири очи, че законът бил лош. В същото време обаче органите на МВР, на следствието и на прокуратурата разполагат с огромен ресурс и правомощия. Службите имат големи възможности - използване на СРС, на агенти под прикритие, на огромен технически ресурс, достъп до банкови сметки, до всички регистри.

Органите искат още правомощия, въпреки че не използват в пълнота и дадените им досега. В момента се предлага например агентите под прикритие, които са от системата на МВР, да не отговарят за провокация към подкуп. Последното се наказва по чл. 307 от НК с до три години затвор и е направено предимно срещу полицейски произвол. Във вече цитираната студия на Лазар Груев и на Борис Велчев е записано, че въпросната разпоредба "изглежда съвсем на мястото си и се намира в синхрон със засилената защита на правата на гражданите". И още: "Държавата трябва да има и други средства да доказва престъпленията, без да създава изкуствени предпоставки за извършване на престъпления".

Едва ли един от авторите на тези думи - сега главен прокурор, има основание да отстъпи от тях.

Проблемна област е и



ненаказването на тези, които дават подкупи



Имаше кратка практика, в която такива хора се хващаха и осъждаха. И тя замря. А няма спор, че манталитетът ще бъде променен едва когато всеки разбере, че е равен пред закона, че няма право да предлага, обещава, дава подкуп под страх от затвор. Нека бъдат вкарани зад решетките 100 - 200 души, пък да видим тогава кой ще дава пари.

Но за целта трябва справедливо правосъдие, а не такова, при което съдия обещава в записан разговор, че ще уреди по-лека присъда, ако съответното лице му осигури почивка. И с подобен казус се занимава цял Висш съдебен съвет, но нищо не излезе. Както и с твърденията на следователи как едно прекратяване на дело или разследване струва по 20 000, че и 50 000 евро.

Истина е, че способите за подкупи отдавна не предполагат само даване на пачки в торбичка. Дават се дебитни карти от фирми и съответният корумпиран просто си тегли, а пък търговското дружество го минава за разход. И какво ли още не. Но нали затова са СРС-ата?

Само с тюхкания и оправдания ще си останем една прогнила от подкупи държава, с изкривени представи за справедливост.

И онези комунистически лозунги от вида "От всекиго според способностите, всекиму - според потребностите" или "От всекиму според възможностите, на всекиму според труда" ще се преродят в "От всекиго - колкото даде, на всекиго - според размера на подкупа".