По-малко от сто са разузнавачите от бившата Държавна сигурност, които ще се възползват от вратичката в закона за досиетата и ще останат далеч от хорските очи. Това обявиха Николай Свинаров и Татяна Дончева след окончателното приемане на закона. Червената депутатка даже обеща парламентарната вътрешна комисия да проучи един по един въпросните лица, за да се разбере дали наистина се нуждаят от закрилата. Начинът да стане това е да се искат доклади от НРС и служба "Военна информация" към министъра на отбраната за всеки един от тях. Свинаров пък обясни, че НДСВ е направило компромис, защото ставало дума за малко хора. От опозицията продължиха да твърдят, че под закрилата ще попаднат много повече.

Така парламентът реши окончателно да не се пипат досиетата на средния ешелон в разузнаването. Неразсекретените документи ще се отделят със специален архив под личното разпореждане на шефа на бъдещата комисия по досиетата.

Срещу текста за създаването на отделен архивен фонд се обявиха Илко Димитров от НДСВ и Христо Бисеров от ДПС, а шефът на НС Георги Пирински и жълтият Атанас Щерев се въздържаха. Против другия спорен текст - за пощадяването на средния ешелон в службите, се обявиха Щерев и Минчо Спасов от НДСВ и Христо Бисеров, а Добромир Гущеров от левицата се въздържа. Единствено Спасов публично обяви, че не приема закона.

Дебатите и споровете в пленарната зала преминаха пред полупразна зала.

---

ОТЗВУК

България, която трябва да се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., реши да отвори архивите на тайните комунистически служби, с което да хвърли светлина върху миналото на политическия, икономическия и интелектуалния си елит. Това съобщават двете световни агенции Ройтерс и АФП. Законът, приет след бурни дебати, предвижда публикуване в Интернет на имената на президенти, министри, депутати, банкери, кметове, магистрати и други лица, които са били сътрудници или агенти на службите до 16 юли 1991 г., съобщават те. Според АФП отварянето на архивите може да помогне за разкриването на мистерията около убийството на дисидента Георги Марков през 1978 г.