Ивелин Николов е зам.-шеф на БСП. Изпълнителен директор на Института за социална интеграция. Роден е в Габрово през 1962 г. От 2000 г. е зам.-ръководител на Школата по политически мениджмънт към фондация "Фридрих Еберт". Член на експертния съвет на Българското училище за политика към Съвета на Европа.



- Г-н Николов, не е ли измамно усещането, че президентските избори и яснотата за ЕС са заздравили отношенията между партиите в управляващата коалиция?

- Решаването на всеки един проблем и преодоляването на всяка една опасност носят опит и правят коалицията по-работеща. Но това не означава, че тя може да е безпроблемна. От самото си създаване коалицията е заредена с противоречия и проблеми, които ще траят, докато тя съществува. Ценното е, че поне засега разумът и отговорността надделяват над емоциите при решаването на най-важните въпроси. За да се хареса на избирателите си, всяка една от трите формации би могла много лесно да постъпи безотговорно и да напусне коалицията, но това не се случва. Нито президентските избори, нито някакъв друг факт може да направи коалицията вечна.

- Много се говореше за това как победата на Георги Първанов е зелена светлина за пълния мандат на това правителство...

- Победата на президента Първанов намалява проблемите пред мандата на правителството. Но въпросът дали то ще има пълен мандат или не се решава единствено от поведението на самото правителство. В България отдавна мина времето на емоциите в политиката. Оттук нататък въпросът е кой може да се справя и кой не. А поне за година и половина това правителство показва, че може да се справя. Защото трите партии в коалицията ще се явят другата година поотделно и на изборите за евродепутати, и на местните избори. И ще са конкуренти. Но това едва ли ще провали мандата на правителството.

- Битката между БСП, НДСВ и ДПС на изборите другата година няма ли да повлияе на съюза на тези партии в изпълнителната власт?

- Надявам се. Доста успешна се оказа формулата за формиране на коалицията. Не говоря за известната цифрова формула в изпълнителната власт, а за политическите задачи, които си поставя управлението. На всички в коалицията е ясно, че партиите в нея си взаимодействат само при гласуване на закони и в изпълнителната власт. Всички се стремим да не обръщаме внимание на противоречията, които съществуват в редица области. Стъпвайки на тези принципи, няма никакъв проблем в една голяма община по време на кампанията за местни избори да има остри противоречия между партиите. Както и да има битка по време на изборите за евродепутати между БСП и либералната листа. Дори при такава битка тези партии ще продължават да са заедно в законодателната и изпълнителната власт.

- Точно в законодателната власт НДСВ и ДПС понякога гласуват с опозицията, а не с БСП. Последният пример е здравният бюджет. Дали няма все по-често да сме свидетели на такива гласувания?

- Не само част от коалиционните партньори, но понякога и депутатите от парламентарната група на Коалиция за България не гласуват заедно с мнозинството. Това е една характерна черта на 40-ото народно събрание. Има стремеж важните неща да се решават предварително в политическия съвет на коалицията. Но има въпроси, които очевидно не са договорени предварително и създават проблеми. Разнообразното гласуване обаче не е проблем, който може да предизвика правителствена или политическа криза. В конкретния случай политическият съвет на коалицията подцени бюджета на здравната каса, защото, след като се оказва, че е толкова спорен, той би трябвало да е минал първо оттам. НДСВ и ДПС са лидерски тип партии и там еднородно гласуване има само ако лидерът е казал каква трябва да е позицията. Ако лидерът не е заявил мнение, те обикновено гласуват така, както са преценили или някой ги е помолил. Очевидно това ще накара тримата лидери да се събират по-често, отколкото досега.

- Казахте, че двата вота следващата година няма да доведат до правителствена криза, но могат ли да доведат до преструктуриране на политическото пространство, имайки предвид и появата на нови партии?

- Не виждам как тези избори ще доведат до правителствена криза и ще съборят коалицията. Преструктуриране на политическото пространство за мен означава само нови парламентарни избори. Даже и да се появят партии, които на местния вот и на изборите за евродепутати да имат по-добър резултат от парламентарни партии, това не може да разклати парламента. С тези 7 парламентарни групи и с толкова падналия авторитет на традиционната десница парламентът е обречен да изкара мандата си. Освен това приказките за силната поява на новата партия ГЕРБ са доста преувеличени. Не знам дали Бойко Борисов става за партиен лидер, но за хубаво или за лошо 1/7 от България живее в София и вижда, че г-н Борисов не става за кмет. Кулминацията на влиянието на тази личност беше тази есен. В България все по-малко хора вярват на Борисов и неговата партия би имала голям късмет, ако успее да се представи добре на местния вот. А със сигурност вече няма шансове за парламентарните избори през 2009 г.

- Защо тогава БСП промени тактиката си и описа именно ГЕРБ заедно с "Атака" като новата опозиция на левицата?

- Не като опозиция. Признахме двете партии за реално съществуващи проблеми в българското общество. Истината е, че още преди началото на есента изразихме тревога от засилване влиянието на Волен Сидеров. А още след парламентарните избори през 2005 г. г-н Станишев обяви, че появата в парламента на такъв тип партии не е добре за демократичното развитие на България. Искрено вярвам, че политическият популизъм няма да набира повече скорост. И "Атака", и Бойко Борисов показаха истинската си същност. Срам ме беше за тези хора в НДК на учредителния конгрес на ГЕРБ, с които той се държеше като старшина с новобранци. Очевидно в България има хора, които обичат да бъдат командвани по фюрерски. Надявам се, че те нямат перспектива като водещи фигури в обществото.

- Но именно те се явяват основният опонент на БСП, ако съдим по социологическите проучвания... А и са особен опонент, който за разлика от десницата може да взима от вашия електорат.

- Проблемът е не че те са силни, а че традиционната десница е слаба. Не е моя работа да давам съвети на десните партии, но като европейска държава ние се нуждаем от нормална европейска десница. А иначе мисля, че отдавна спряха да взимат от левицата. В периода 1999 - 2005 г. избирателният корпус на БСП много се промени. Появиха се много нови избиратели, а доста от тези до 1999 г. се отказаха от БСП. Да, част от тях подкрепят или ГЕРБ, или "Атака". Но те отдавна не са избиратели на БСП. В България липсва крайна левица, а има място за една неокомунистическа партия. Хората, които търсят такъв тип партия в момента, се лутат между крайната десница и популизма.

- Съществува теза, че ще губите още избиратели заради дясната политика, която водите в изпълнителната власт?

- Не бих казал, че БСП води дясна политика. Тя води съвременна лява политика, която изисква икономическа стабилност и финансово натрупване, за да може да има приоритетни секторни политики и инвестиции в отделни сфери. Такава е политиката в цяла социална Европа. А иначе наливането на пари в пясъка показа какво може при нашето провалено управление през 1995 -1996 г.

А колкото до това дали ще се отлеят още избиратели, ще кажа, че имаше в началото на прехода такива идеологии, че БСП трябва да обхваща едва ли не всичко, което мисли нещо ляво в главата си, пък дори и центристко и част от дясното. Такава всеядност не е полезна на никого. Трябва да имаме ясно политическо лице и да не лъжем очакванията на избирателите. Имаше години, в които хора гласуваха за БСП, защото си мислеха, че като спечелим изборите, ще се върне времето преди 1989 г. А политици в левицата премълчаваха истината, че това е невъзможно. Такъв тип злоупотреби с доверието на избирателя не бива да продължава. БСП може да печели избори, без да разчита на носталгичен вот.

- Казахте, че ГЕРБ и "Атака" са стигнали своя връх. А вътрешната опозиция в БСП на какво ниво е?

- Трудно ми е да говоря за вътрешна опозиция, защото няма структурирана такава. Но докато в БСП има разнообразие на мненията, тя ще е жива като партия. Това е добър коректив, който да кара нашите хора в управлението да не се самозабравят, и сериозен стимул за партийното ръководство да актуализира политическите си проекти. Знам, че колеги подготвят национална конференция на т.нар. ляво крило в БСП, което изгражда структури в страната. В нашия устав нямаме никакви зоологически понятия, крила нямаме. А и подходът при изграждането му е сбъркан. Не може, след като нямаш дясно крило, да правиш ляво. БСП не е саката птица. А и политиката, която те предлагат, 90% съвпада с политиката, утвърдена от Висшия съвет, а останалите 10% са нереалистични и кореспондират с грешките в Унгария или с нашите преди 10 години. Въпреки това се надявам разнообразието на мнения да продължи, защото ни предстои трудна партийна година - приемането на нов устав и дебат по новата програма. Това ще е сблъсък между по-консервативната част и хората, които искат да направят БСП по-мобилна и модерна.