Има няколко притеснителни неща около новите обвинения за ограбването на столичната "Топлофикация". През последните шест месеца след задържането на Валентин Димитров цялата общественост очакваше да научи с кои политически покровители той е успял да отклони значими средства към виенска банка, софийски сейфове и към баба Цеца. Арестът на бандата на четиримата в сряда идва да ни покаже друго - че не друг, а лично Вальо Топлото е главата на организираната престъпна група, която е точила милиони от парното. Че не друг, а този зализан човечец с плетеното пуловерче и синия анцуг е капо ди тути капи. Всички присвоявания са ставали по негово време, изпълнителният директор Георги Рогачев е неговата лява ръка, арестуваната Лина Абланска е назначена от него за шеф на отдел и т.н. Щракването на белезниците всъщност идва да ни съобщи, че от сагата с парното не бива да очакваме политически арести. Прокурорът Николай Кокинов ни го каза директно вчера: "Валентин Димитров е голям интелект.



Няма интелект над него!"



С новите арести ни внушават и нещо друго. Разсейват едно дълбоко обществено съмнение - че безбожно големите пари, които плащат софиянци за парно, отиват в джобовете на някакви бандити. Не е така, казват арестите - ръководството на "Топлофикация" е присвоявало съвсем други средства - от подмяната на топлопреносната мрежа, от смяната на котли, от поставянето на нови абонатни станции. Плащайте спокойно - 150 лв. за два радиатора във вашата гарсониера, не са много пари - това трябва да ни внушат арестите. Някой обясни ситуацията още по-ясно - кражбата на 7-8 млн. лв. няма да загроби "Топлофикация". Но неплащането на сметки от 150 лв. директно ще убие парното! Един от малцината оцелели в столичното парно - зам.-директорът Петър Илиев, вчера не пропусна да ни напомни, че сме длъжни да си плащаме текущите задължения, които вече станали 126 млн. лв.

С две думи - башмафиотът е спипан и помощниците му са хванати, но вие не сте ограбени, защото тези крадени пари не са ваши. А чии са, за бога? Присъди може и да няма, но обществото трябва да е изключително доволно, защото съкилийниците бият Валентин Димитров заради пластмасова чиния. В смисъл - вече има някакво възмездие.

Другото притеснително е, че докато всички се вълнуват около поредните арести в столичната "Топлофикация", Големия Маргин, макар и превит на две,



мокър и сексуално нестабилен,



тихо се измъкна от ареста. Не вярвам, че съвпадението на двете новини, е случайно. Излизането на Красимир Маринов от ареста бе предизвестена новина - човекът се превиваше от месеци, знаеше се, че в сряда има насрочено дело, на което ще бъде огласена петорната експертиза, и вероятно Маргина ще си замине към къщи. И точно в този ден прокурорът Джамбазов изведнъж решил да привика шефовете на "Топлофикация" и да ги задържи. Вероятно можеше и по-рано да свърши тази работа - още през септември бе ясно, че една от арестуваните онзи ден дами - Лина Абланска, е успяла с чиновническата си заплата да си купи имоти поне за половин милион евро. Дори медиите писаха, че след задържането на Валентин Димитров тя е успяла да се разходи до Виена и да продаде почти всички недвижими собствености.

Но най-притеснителна е реакцията на политиците. В първите 24 часа след ареста на четиримата тръгна поредната дискусия за



партийните назначения в ръководствата



на държавните и общинските фирми. Окрилени от факта, че десният представител на столичната община в Съвета на директорите - Георги Ненков, не бе задържан заедно с левия - Георги Рогачев, сини общински съветници побързаха да стоварят цялата вина за далаверите с парното върху столичното БСП и неговия пръв ръководител Румен Овчаров. Нали червените са излъчили Рогачев? Министърът обаче напомни, че през лятото той поиска общината да изтегли двамата Георгиевци от ръководството на фирмата, но столичният Общински съвет отказа да стори това. Какво се получава? Рогачев е ляв, но ляв министър и леви общинари искат да го махнат! А 35 други общинари, преобладаващо десни, го бранеха през септември! Валентин Димитров пък бе назначен по времето на Софиянски, но дълги години - при разноцветни министри, крепнеше на трудовото си джакузи.

Всичко това май идва да покаже за сетен път, че далаверата никога не е имала само един политически цвят.



Каналът за крадене обслужва



разноцветни политици. Така е при парното, така е вероятно при митниците, така е вероятно с всичко в тази нетолкова бедна страна. При толкова крадци как ще е бедна?

Политиците така и не успяват да намерят механизъм, който да гарантира, че след един Димитров няма да се появи един Рогачев, после някой друг, и четвърти, и пети... Че след софийската "Топлофикация" няма да пламне примерно пловдивската. Политиците признават този свой грях - няма гаранция, че ще спре да се краде. А всъщност политиците искат ли да измислят подобен механизъм?

Преди известно време Столичната община прие наредба, според която ръководствата на общинските фирми трябва да се назначават с конкурс. Прекрасно. Но какво стана после? Видни общинари, няма значение от коя партия, започнаха да разправят, че подобна работа няма нийде по света - държавните и общинските мениджъри не се назначавали с конкурс. Защото с конкурс може да назначиш добър професионалист, но няма гаранция, че той ще бъде лоялен към собственика, в случая към общинския съветник. Мъдър довод, нали? Прави са хората - няма никакви гаранции.

Но е крайно време в тази небедна страна да се случат точно тези три неща - професионалистите да поемат общинските и държавните фирми, лоялността им да е насочена не към политиците, а към потребителите, и накрая - общинарите и министрите да не се чувстват като собственици-бизнесмени, защитници на партийно-корпоративния си интерес.