|
| Хелмут Палдер |
- Д-р Палдер, какво включва споразумението, което бе подписано със Софийска окръжна прокуратура?
- Става въпрос за немска прокуратура, която е специализирана в борбата с икономическите престъпления. В рамките на предишните два проекта направихме изключително много предложения. Те доведоха до значителни и разумни реформи. Законодателят записа в новия НПК ръководната роля на прокуратурата в разследването. Сега въпросът се свежда до това как тази ръководна роля да бъде приложена на практика. Преди всичко се касае за правилните разпореждания на прокурора.
- Доколкото разбрах, споразумението има специално отношение към граничните райони на страната?
- Не става въпрос само за граничните проблеми, а за всички следствени производства с акцент върху икономическите престъпления. Разбира се, при граничните прокуратури трансграничните престъпления са по-голям брой.
- Готова ли е страната ни да бъде външна граница на ЕС?
- На България не й остава нищо друго, освен да е външна граница. Все пак е смущаващо, че се случват инциденти. Например преди двайсетина дни един самолет не можа да кацне в София заради мъглата и се приземи в Солун. Хората, сред които и няколко европейски експерти, ангажирани с правосъдието, е трябвало да бъдат превозени с автобус през границата. И българските митничари без никакво правно основание са поискали от всеки пътник по 50 евро, за да освободят автобуса. Казали: "Плащате или оставате тук". Експертите отговорили, че ще снимат служителите и ще проследят случая в София. Едва при тази "заплаха" митничарите са пуснали автобуса. Това са неща, които все още се случват, но не бива да се драматизира. По принцип ситуацията на границата е добра. Аз лично винаги съм бил обслужван коректно.
- Не е ли смущаващо, че страната ни ще бъде подложена на строг мониторинг и след фактическото членство в ЕС от 1 януари?
- Не трябва да се страхувате от самото приемане. Това, че една новоприета държава ще бъда по-наблюдавана, не трябва да поражда опасения. Нормално е и желанието когато някой влиза в нов клуб, така да го наречем, да се стреми да се представи по-добре. Така е и при сватбите - доброто впечатление трябва да се направи предварително.
- Неприятното усещане идва от това, че такъв мониторинг нямаше за нито една от десетте държави от последната вълна на присъединяване.
- Имате право. Но трябва да отчетем и факта, че преди 2 години не трябваше едновременно да бъдат приети десетте държави. Трябваше да бъдат приети само тези, които бяха изпълнили предпоставките за членство. Това беше и позиция на баварската външна политика. За съжаление ги приеха и десетте. И сега имаме проблеми с някои от тях. Това се усеща от населението, и то не иска нови членове на ЕС. Политиците са наясно, че България и Румъния ще влязат в ЕС. И ако човек има някаква представа от България, той може сам да прецени, че за нея няма друга алтернатива.
- От години имате поглед върху държавното ни обвинение. Какви проблеми виждате в прокуратурата и разследването?
- Преди проблемите произтичаха от това, че прокуратурата не притежаваше достатъчна компетентност да ръководи разследването. Зависеше изцяло от това какво са разследвали полицията и следователите. Развиха се и нови форми на престъпност. Следователите разследваха добре, но не и от гледна точка на това какво е необходимо да представи прокурорът в съда. Затова е необходимо прокурорът да се намеси непосредствено след извършването на престъплението, за да може да организира събирането на годни за пред съда доказателства. Ако се върнем на подписаното споразумение - в основата му стои това как да бъде проведено едно всеобхватно разследване.
- Какви са препоръките ви? Има ли рецепта за успешно разследване?
- Рецепта няма. Трябва практика - кои свидетели да бъдат разпитани подробно, необходимо ли е да се прави обиск или телефонно подслушване. Как да се подходи във времето - дали първо да се разпита обвиняемият, или първо да се внедри агент под прикритие.
- Тук ли се допускат основните грешки?
- Става въпрос не толкова за грешки, колкото за недостатъчен опит. Да вземем за пример трафика на наркотици. Шофьорите на камиони обикновено са съвсем незначителни престъпници. Трябва да се проследи от къде тръгва и накъде отива.
- Виждате ли положителни тенденции в прокуратурата в България?
- Абсолютно. Твърде много е направено. Когато преценявам какво е станало за 6 години, виждам, че страната е на добър път. Не мисля, че престъпността в България е по-висока, отколкото при нас. Може би се чувства по друг начин сред населението. Статистиката показва, че в Бавария, която се смята за най-сигурната провинция в Германия, имаме повече престъпност, отколкото тук.
- Каквато тук? Тук имаше няколко поръчкови стрелби преди седмица в рамките на два дни?
- Да, това е критичната точка на България. През последните години имаше твърде много поръчкови убийства и това не направи добро впечатление при преговорите ви за членство. Това го няма в Бавария. Но когато се погледнат числата, престъпността не е по-висока. А и поръчковите убийства тук в последното време чувствително намаляха.
- Но пък няма и разкрити.
- Това е недостатък. Но помислете за Италия, там убийствата са много повече. Въпреки това никой досега не е поискал по тази причина тя да излезе от ЕС. Човек се примирява със ситуацията. Разбира се, тези убийства не могат да се пренебрегнат, но трябва да се отчете, че това се случва и в другите държави. Ако се погледне в по-широки рамки, България не прави някакво лошо впечатление.
- Друга критика е, че разследващите не се целят във високите етажи.
- Има такава критика. Този упрек трябва да се взема сериозно. Наблюденията показаха, че такива разследвания продължават доста дълго време. Оттам може да се предположи, че става дума за някакви корупционни връзки. Наблюдавали сме производства, продължавали по 6-7 години, които до нищо не са довели.
- Трябва ли прокуратурата да се контролира по-строго?
- Прокуратурата се самоконтролира. По-висшата инстанция контролира по-нисшата. Друг контрол е съдебният. Кой друг трябва да контролира прокурора? Трябва да се има доверие в самата институция.
- Имам предвид не толкова контрол върху актовете по същество, а върху тяхното образуване и движение? В този ред на мисли дали сте запознат с проекта за четвърта поправка в конституцията, който предвижда създаване на инспекторат, избиран от парламента.
- Питам се дали тези инспектори, които ще бъдат избрани от парламента, ще имат нужната компетентност. И кой ще контролира тях? Така до безкрай може да се продължи въпросът за контрола. Не мисля, че това е правилният път. Натискът от страна на ЕС е голям. Възможността да бъдат отстранени и уволнени магистрати вече е по-голяма, имунитетът им беше вдигнат частично. Може би трябва да се продължи по този път, а не да се създават нови бюрократични институции.
- Имате предвид пълното отпадане на имунитета и наказателната неприкосновеност на магистратите ли?
- Точно това имам предвид. Това, че имунитетът беше ограничен, е само една стъпка.
- Депутатите обаче са готови да премахнат изцяло имунитета на магистратите, но не и своя собствен.
- Възможно е и техният имунитет да бъде ограничен. При нас например те имат имунитет за своите изказвания в парламента. За други разследвания имунитетът безпроблемно се вдига от председателя на парламента.