Няколко души, които отдавна трябва да са зад решетките, се опитват пак да обърнат улиците на стрелбище. Дори имаше случай на стрелба, близо до РПУ, пред очите на адвокат. Съдът, от една страна, и прокуратурата и МВР - от друга, макар и не толкова шумно, както обикновено, пак се хванаха за гушите. Първите мърморят: "Ние ги хващаме, вие ги пускате", а съдът отвръща: "Не давате доказателства, съдът не се подчинява на никого".

Актуалната пукотевица за пореден път повдигна въпроса за хората,



разхождащи се на свобода с по 10-20-30 и дори 40 висящи дела,



в очакване да мине някоя кампанийка, да бъдат прибрани за няколко часа или няколко дни и пак да бъдат пуснати.

Странното и страшното в случая е, че сякаш никой не обръща внимание на тази тема в дълбочина. През няколко години вътрешните министри се подсещат и пишат списъци с такива хора, публикуват ги и най-много прокуратурата и най-вече съдът да ги оспорят. И толкова.

Нещо изначално абсурдно. Какво значи да има доказателства за едно лице, че е извършило 20 кражби на автомобили или в жилища, че е хващано 10 пъти с дрога, да са образувани съответно 20 досъдебни производства и дори едно от тях да не може да приключи за 5 години поне. При това даже на първа инстанция. Странно е защо МВР и прокуратурата не внасят огромна част от обвиненията и съответно обвинителните актове в съда. Не стигат доказателствата? Или им трябват, за да си ги задържат по-често и да се хвалят с арестите им, когато са под обществен натиск? Или ги е страх съдът да не ги оправдае?



Същото се отнася и до съда, който странно



става изключително прецизен точно в случаите с "хората с многото висящи дела", които постепенно се превръщат в явление и дори фактор в обществото.

Защото в огромната си част лицата, които сега са избивани или се избиват помежду си по улиците в София и страната, са с висящи дела - и то по няколко.

Да видим например историята с Димитър Вучев-Демби и Радослав Иванов-Темерута в София, които бяха стреляни в един и същи ден. И двамата са с висящи дела, при това с тежки обвинения, сред които бомбени атентати, подготовка за убийства и какво ли не още. И двамата са на свобода. Има съмнения, че си организират един на друг покушенията. Темерута дори бе гърмян пред РПУ в София, пред очите на адвокатката му, която още е в шок.



Това поне в България не беше се случвало



Да чакат мишената да излезе от разпит и да го гърмят. Ярка демонстрация на нагло отношение към държавността.

Така или иначе в този случай и МВР, и прокуратурата, и съдът трябва да обяснят просто и ясно пред обществото колко дела имат тези лица, защо са на свобода, защо не са приключили процесите срещу тях, какви доказателства има, какъв е проблемът, та нямат присъди - оправдателна или осъдителна. Историята много прилича на онази с Антон Милтенов-Клюна и един все още жив негов съперник, които бяха обвинени, че са поръчали един на друг убийствата си. И срещу двамата имаше дела, включително в съдебна зала. Първият вече е мъртъв и си остана неосъден, а и едва ли някой е чувал другият да е осъден. Същата работа беше и с убития наскоро Никола Иванов-Бобъра, който също бе с няколко висящи дела. Сходна е и съдбата на Драгомир Илиев-Драшко, който бе разстрелян в София и после се оказа, че имал 17 висящи дела. Списъкът може да бъде продължен.

Всичко това обаче е порочно по няколко причини. Едната е, че показва как



в България правосъдието - от досъдебното до съдебно производство, скърца,



та се чува. Второ - пораждат се с съмнения за някакво паралелно "правораздаване". Трето - раждат се упорити слухове как тези хора се "издояват постоянно", за да не влязат в съда или в затвора. И най-накрая се ражда мит за някакви момчета, които постоянно са хващани и пускани, че са някакви неуловими от държавата и правосъдието, че могат да си правят каквото поискат. И после се питаме защо децата искат да им подражават? И как иначе - карат скъпи коли, никой не ги закача, от време на време ги показват с белезници по телевизията и после пак са на улицата, в луксозните заведения, с още по-скъпите си автомобили.

Всичко това поражда и още един силен дисбаланс - институционален, дори държавнически. В последната седмица бяха заловени осем души, сочени като най-крупните автоджамбази в столицата, задигнали над 40 автомобила в периода септември-ноември 2005 г. Съобщено бе, че са открити около 20 автомобила. Съдът пусна шест от тях срещу "подписка", а други двама бяха освободени без да стигат до съдебната зала. Веднага столичната полиция даде съвместна пресконференция със Софийската градска прокуратура, на която бе обявено, че решението за освобождаването на крадците ще се отнесе до Софийския апелативен съд, пред който ще бъдат представени решаващи доказателства. Съобщено бе още, че всеки от задържаните имал между 3 и 20 висящи производства. И вътрешният министър Румен Петков, и главният прокурор Борис Велчев запазиха "бон тон" и не упрекнаха директно съда. Всъщност никой не го направи, но те, обвиненията, просто бяха във въздуха, навсякъде. И въпреки обещаните "безспорни" доказателства, на втора инстанция бяха задържани само двама, останалите 6 - пак не.

И двете съдебни инстанции в общи линии със сходни аргументи отказаха постоянните арести - не били установени конкретни факти за извършено престъпление.

И



оттук нататък работата е ясна



Велчев и Петков ще намерят начин да кажат, че съдът е виновен. Ако ще и това да става чрез пресконференции на подчинените им. От своя страна съдът ще обяснява как той бил арбитър, а не страна в процеса и щом той казва, че няма достатъчно доказателства за задържане, това си е така. После някои от тези хора ще бъдат застреляни. Ще има приказки от рода, че ако са били в ареста нямало да стане това, ще се вадят дълги разпечатки с висящи дела и полицейски регистрации и т.н. Позната сценка. И която ще гледаме още дълго, ако не бъдат взети мерки - управленски, наказателни, законодателни, методически. И ако не се спре общото говорене.

Защото не може прокуратурата например да каже, че са били установени фатално забавени преписки и досъдебни производства, че имало прекратени поради изтекла погасителна давност такива, че имало присъди, които е трябвало да бъдат изпълнени, но пак поради изтекла давност или заради немарливост на съд и прокуратура те не са били изпълнени, че имало неоправдана фактическа амнистия. И това било "неприятно". Като се казва "а", трябва да се каже и "б". И да бъдат обявени, ако трябва в списък, всички тези преписки с всички виновни - съдии, прокурори, служители на МВР.



Крайно време е и МВР, и прокуратурата, и съдът да спрат да се крият зад



някакви бройки и общи фрази. Ако например вътрешното министерство и прокуратурата имат претенции към съда, трябва да бъдат конкретни - с имена, аргументи. Ако имат съмнения за някой магистрат, да го "закопчаят". Наистина има и съдии, чието имуществено състояние с годините силно се е подобрило. А пък нали заплатите им са ниски. Същото се отнася и за прокурори, и за служители на МВР ...

Уж щяха и да се установяват лицата с много висящи дела и да се извадят на показ. Защо няма лавина от обвинителни актове, от присъди?

Ако са необходими законодателни промени, трябва да дойдат предложения от МВР, от прокуратурата, от съда. Защото уж имаше срокове, в които да приключи едно досъдебно производство, но те пак не се спазват. С хиляди се увеличават преписките, чийто срок се продължава постоянно. Лавинообразно набъбва бройката на "висящите дела". И на хората, срещу които са те. И кръгът от служители на МВР, прокурори, съдии, адвокати изглежда доволен.

Какво точно се чака, за да бъде изправено пред съда лице със 17 висящи производства? И като бъде изправено, какъв е този съд, който на първа инстанция ги осъжда едва след 2-3 години, на втора - след още толкова, а на трета - след 10 години.

Да си спомним например една от разбитите и разкрити фабрики за убийства - тази на Шаки. Арестите бяха по обвинения за поне четири-пет убийства, включително на Фатик. Първоначално бяха задържани под стража, после започнаха да ги пускат. И накрая от тази група нито един не бе осъден, но пък трима вече са разстреляни.

И нищо чудно те да са извършили убийствата и отвличанията, за които също бяха обвинени, но се оказа, че или доказателствата издишат, или пък съдът взема странни решения, далеч преди делата да влязат в зала.

Истината е обаче и, че и МВР, и прокуратурата също не престават с "ченгеджийските номера". Често те или се явяват неподготвени в съда, или пък правят нарочни сценки, с които изкарват някой друг виновен. Как да си обясним другояче, че например вкарват обвинение за организирана престъпна група от две лица, когато Наказателният кодекс изрично сочи, че такава има, когато лицата са над три. Това некадърност ли е или умишлена грешка? И само това да беше. Всеки ден виждаме странни актове на дознатели, на прокурори, на съдии.

Нито едно дело срещу Пилето не е приключило окончателно. Митьо Очите онзи ден бе осъден на "изключително тежките" 11 месеца затвор, има още висящи дела, пак си е на свобода. Дори му промениха мярката от домашен арест в парична гаранция от 2000 лв. Сигурно за да не му ръждяса ламборгинито? Правосъдие, удобно за гангстерите.