Старият журналист бай Васил Цветков разказваше преди години следната случка. Седят в сладкарница "Цар Освободител" писатели, художници, вестникари, интелектуалци, пият си питиетата, а професор Александър Балабанов за пореден път се хвали с мъжките си подвизи.
- Вървя - казва той - оня ден по улицата и насреща ми - една моя студентка... "Професор Балабанов, искате ли да се поразходим?" "Добре, да се поразходим..." Разходихме се. После: "Професор Балабанов, искате ли да отидем на едно кино?" Отидохме на кино... "Професор Балабанов, ще ме изпратите ли до вкъщи?" Изпратих я. "Професор Балабанов, ще се качите ли да пием по един чай?" Е, качих се...
Балабанов млъква. Цялата компания с нетърпение:
- Е???
Професорът гордо се изпъчва:
- Е? Какво "е"?! Три пъти!
Елин Пелин избухва в неистов смях.
- Какво се смееш, бе Пелинко? - обидено пита Балабанов.
- А бе, Балабане! - казва Елин Пелин. - Когато ти можеше по три пъти, в България още нямаше кино, бе!
Нещо подобно става сега около софийската "Топлофикация". От седмица вече ту в една телевизия, ту в друга общински съветници, енергетици, икономисти и обикновени заинтересовани цитират някакви числа. Топлофикацията била имала задължения 142 милиона лева, обаче пък била имала да получава 192 милиона. Което едно на друго си прави 50 милиона чиста печалба. Задълженията за газ няма какво да ги оспорваме. Сигурно са толкова. Обаче неприбраните от потребителите милиони?… Ако приемем, че има чак такива злостни длъжници, които и да ги утрепеш пак няма да си платят парното; и ако приемем, че те са около десет хиляди (по трима в семейство), излиза, че тия изроди, за да натрупат подобен дълг, не са си плащали парното горе-долу от 1943 година. Ми то през 1943 година в София нямаше централно парно, бе!
Професор Александър Балабанов е бил чаровен лъжец. Сегашните обаче хич не са чаровни!
