Започна с приготовленията още предишната нощ. Изчака всички да изпозаспят, влезе в банята, избръсна се (през останалите 364 дни в годината се бръснеше сутрин), свари цяла кана кафе (през останалите 364 дни в годината вареше кафето сутрин), после отиде тихичко в антрето, отвъртя главния бушон, извади вътрешността му, пъхна я в джоба на хавлията си, пак завинти главния бушон, вече празен. Приготви една от наскоро закупените коледни некапещи свещи, сложи до нея кибрита и си легна.

На сутринта джиесемчето изсвири задължителната си мелодийка за ставане и всички един по един се заизмъкваха от леглата.

- Тате, под хладилника има локва - чу се гласът на сина му.

- Ами избърши я!

- Бързам за училище - беше отговорът, преди входната врата да се тресне.

Жена му, мърморейки откога била настоявала да се смени тая бракма, влезе в банята, след което му викна да дойде да смени крушката, че била изгоряла. Той отвори барчето на секцията, извади нова крушка, отиде в банята, отвъртя старата, завинти новата. Жена му вече нервничеше:

- И тая е стара.

- Не е стара - отвърна той, - нова е.

- Значи са ти пробутали изгоряла.

Той излезе в тъмния коридор, блъсна болезнено крака си в нещо, паднало на земята - беше една кънка на сина.

- Бързам - донесе се почти истерично от банята. - Пусни телевизора, да чуя времето.

- Май няма ток - отговори той, след като постоя в коридора толкова, колкото беше необходимо за ходенето до хола и обратно. - Нося ти свещ.

След петнайсет минути всичко утихна и той седна в кухнята, сипа си от снощното кафе, запали си цигара от все още горящата свещ и се замисли.

Беше Игнажден и според народното поверие, който пръв ти влезе в къщата, такава ще ти е и цялата година. Представи си сутрешните новинарско-коментаторски телевизионни истерии, в които политиците се оправдаваха пред зрителите, че не са виновни за парното и тока (тук се усмихна), пътищата и магистралите, кражбите и злоупотребите, доносите и досиетата, убийствата и катастрофите, наркодилърите и сводниците... После си представи самодоволните им физиономии, обясняващи как дългогодишните жертви на целокупния им народ само след десетина дни щели да се увенчаят с успех - влизането във великото братство на европейските народи. Представи си ги как пъчат героично гърди и едва ли не предлагат да се обяви война на чужда държава, държаща години наред в затвора техни сънародници, за които същите тия години наред не са си мърдали пръста. Не искаше на днешния ден те да му влизат първи в къщата - нито по ефира, нито по кабела. Не искаше цялата следваща година да му бъде такава.

Вече се готвеше да излиза, когато на вратата се заблъска. Изруга през зъби, второто поверие за днешния ден беше да не даваш пари на заем - хем цяла година само ще изнасяш, хем никой няма да ти върне даденото. Затрая си. Блъскането стана яростно, отвори.

- Оставила съм си ключовете! - кресна жена му. - И сигурно си забравил да платиш тока пак, нали? У съседите има!

- Ей сега ще ти ги донеса. Само недей да прекрачваш прага, много те моля, че съм мил коридора... - успя да смотолеви и реши довечера да се прибере първи, по-добър избор не се очертаваше.