Поради несъвместимост с тона на рубриката пропускаме основната тема на печата. Каквото и да кажем по либийския въпрос, би било неуместно.

Затова разгръщаме вътрешните страници. И четем в "24 часа", където винаги можеш да се ориентираш кой е важният и кой командва парада: "Издадоха доклад на Доган от 1986 г.". Твърди се, че авторът "не е знаел предварително за издаването", но луксозното книжно тяло вече е раздадено на ДПС актива. Репортерът свидетелства също, че били "заделени и по няколко бройки за коалиционните партньори от БСП и НДСВ". Книгата носи заглавие "Онтологията между монизма и плурализма". Под линия вестникът дава речник с непознатите за електората думи. Онтология е "учение за битието", а монизмът - философска нагласа за единоначалието на всички неща. Плурализмът не е дефиниран. Види се, трябва всички да го знаят.

А "учението за битието" най-успешно се изучава не по докладите, а по вестниците. Ето например "Телеграф" какво битие разкрива: "В шуменски бардак сексуслуги на ученици за компот". Ако нямали компот, "плащали и с туршия". Тази онтология на бардака станала обществено достояние при осъждането на някоя си, легендарна за града маман Сара. В "Монитор" пък плурализмът на най-разнопосочни явления се простира между "Три лева за кънки пред Народния театър" и "Диви прасета нападнаха Велико Търново".

Научният труд на Сокола има презентация и в "Стандарт", който извежда акцент: "Доган: О, Боже, няма да те моля". Обаче в него вестник е цитирано по-друго заглавие: "Между онтологията и плурализма. Проблемът на онтологията във философията и съвременното научно познание". Къде е монизмът?! Хич бива ли без единоначалие?

Две десетилетия са минали от доклада на Доган и нищо вече не е същото. Сега, оттегляйки се от политиката, Сокола може да използва интелектуалната си мощ за една модерна "Онтология на обръча".

Той има какво да каже.