Зимата, тишината на снега, уютът на прихлупените къщи, светостта на празника, погледнати през очите на детето - не са непременно зададена тема на последната изложба на Валери Ценов. Но тъкмо те изпълват експозицията със съдържание. Пловдивският автор подреди преди ден в столичната галерия „Грита" последните си платна, в които с носталгично намигане към зимата се връща към спомените си за спокойствието и съзерцанието на детството. И всичко покрай него - дворове, зидове, птици, дървета, небе, заснежени хоризонти.

Тази година художникът отчетливо наблегна на новите си търсения в пейзажа и този жанр заемаше централно място в изложбите му. В последната му изява обаче тръпката на експеримента отстъпва пред изповедалния патос на разказа. Като стилистика в изложбата ясно се долавят илюстративни елементи - но са оправдани, тъй като цялостната концепция разчита на приказното внушение.

Живописното решение е оригинално. Противно на предпочитаната практика бялото да бъде „изваждано" от самия грунд чрез пестеливо градиране на по-агресивни нюанси, Валери Ценов е предпочел пълнокръвния, богат и контрастен колорит, четката деликатно докосва титанвайса. Този подход не е случаен, а подчертава основната идея - зимата в нейната топлина, сезонът, в който хората са сплотени под един покрив, край едно огнище, от един празник.

Мечтанията на Валери Ценов нямат общо с мрачния градски пейзаж, в който зимата едва ли би могла да се представи в образ, различен от кишавите булеварди и тълпящите се по спирките хора. Авторът вдъхновено изследва притихналия свят на малките планински селца, чийто живот и в буквален, и в преносен смисъл е затрупан от снега. Изложбата му в „Грита" е до 5 януари 2007.