Събитие е новата премиера на Народния "Юн Габриел Боркман" от Хенрик Ибсен - 100 години след първото и единственото си поставяне на сцена у нас, 100 години и след смъртта на автора, за когото Бърнард Шоу твърди, че "запълва липсата, оставена от Шекспир". Каква е цената на удовлетворението, колко струват компромисите, какъв данък плаща човекът към обществото, доколко си заслужава и защо личната свобода на практика е непостижима - това се част от въпросите, провокирани от предизвикателната постановка на режисьора Панайотова в камерното пространство на Народния театър.

Една от недотам популярните Ибсенови пиеси е предпоследна (1896) в списъка от творби, завършващи с известната "Когато ние, мъртвите, се пробудим" (1899). Предизвикателство е да се постави тази аналитична Ибсенова пиеса в съвременен контекст, както е и предизвикателство да се прави дълбинен психологически театър на фона на безнадеждните постмодернистки изцепки в новия театър. Но рискът се превръща в успех, когато е в опитни ръце. Още повече - с участието на силни актьорски величини като Валентин Ганев, Жорета Николова, Мария Каварджикова, отлично партниращи си с Радена Вълканова, Красимир Доков, Мария Сапунджиева и младия Тома Бранкованов. Странен огледален ефект е партньорството между шестимата превъзходни актьори - първите трима носят в себе си трагичното, опустошителното, вечно питащото начало, а останалите стоят край тях някак завършени, предварително знаещи собствените си екзистенциални граници, категорични. В крайна сметка едните напускат другите и равновесният център на живота е нарушен. А Страшният съд е стоварил тежката си брадва над главите им малко преди това. Но, както твърди авторът на "Пер Гинт" и "Куклен дом" - да пишеш е все едно да призоваваш над себе си Страшния съд. Да гледаш този спектакъл и да се прибереш с него в главата си също е разтърсващо.