Вероятните бъдещи ръководители на Германия и Франция Ангела Меркел и Никола Саркози влязоха в задочен спор за новите граници на ЕС, който може да забави приемането на България. Лидерката на ХДС Меркел, която се надява наесен да бъде канцлер, заяви на 24 юни пред в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", че Евросъюзът трябва да спре разширяването си, след като приеме България, Румъния и Хърватия. Три дни по-късно, на 27 юни, френският вицепремиер Никола Саркози, който не крие амбициите си да стане президент през 2007 г., каза, че ЕС трябва да затвори вратите още след приемането на България и Румъния. Той обясни, че процесът на присъединяването им е напреднал толкова, че вече не може да се спре. Което означава, че Хърватия не е на същия етап и следва да отпадне.

И двете изказвания би трябвало



да ни окуражават, че нашето не се губи,



но в дипломацията понякога по-важно е не какво се казва, а какво се премълчава. Първото, което се разбира от казаното без думи, е, че Германия и Франция споделят едно и също мнение да не пуснат Турция в ЕС. Второто е, че Германия се опитва да закачи към България и Румъния вагона на Хърватия, който от средата на март е в глуха линия. Франция пък се преструва, че не забелязва Хърватия, която заради хитруването си, че не знае къде се крие издирваният от трибунала в Хага за военни престъпления ген. Анте Готовина, пропусна шанса си да започне преговори с ЕС на 17 март.



Франция и Германия имат стар спор



за Хърватия, който може да пламне отново в деликатен за приемането на България момент. Само преди две седмици Ангела Меркел постави под въпрос в Бундестага не само присъединяването ни през 2007 година, но и през 2008 година - уж пределният срок сред евентуално отлагане. Ние не сме против България и Румъния, но те трябва да изпълнят изискванията, каза тя. Всеки знае, че двете страни не отговарят стриктно на нито един от критериите от Копенхаген (1993 г.), но политическите компромиси ги изведоха до присъединителния договор на 25 април т.г. Ако бъдат подложени сега на строг преглед, ще се препънат на ратификациите.



Хърватия е протеже на Германия,



а Румъния (която е пакетирана с България) е протеже на Франция. Париж не забравя как на 19 декември 1991 г. бившият канцлер Хелмут Кол пренебрегна принципа за обща външна политика на ЕС и самоволно призна отцепването на Словения и Хърватия от Югославия. После Германия упражни силен натиск върху тогавашните си 11 партньори в ЕС да последват нейния пример на 15 януари 1992 г. Това бе началото на разпадането на югофедерацията, което разтревожи силно бившия френски президент Франсоа Митеран. "Вие дори не сте определили границите, а вече признавате държави", заяви той сърдито на Кол.

Сега отново възниква спор за граници. Въпросът е къде на Балканите да се очертаят пределите на ЕС? Вижда се как от ден на ден



крепостта Европа все повече се затваря



Преди повече от 500 години тя спира с обединени сили турците пред Виена. Сега колебливо набира кураж да побие гранични колчета на по-предни позиции в бившите османски земи на Балканите. Вътрешните спорове могат да оставят различни държави извън новите крепостни стени. Хърватия не се ползва с голяма подкрепа и от Великобритания, а също от Холандия, Швеция, Финландия и Дания, които са чувствителни по въпросите на човешките права.

Германия обаче има



силен контрааргумент:



Хърватия е с годишен доход 6200 евро на глава от населението, докато Румъния си докарва по 2700 евро годишно на човек, а България - едва 2500 евро. Ако Загреб не е готов за членство, трябва ли да се смята, че Букурещ и София го превъзхождат?

Германия може да прояви съзнателна мудност, когато Бундестагът започне да разглежда въпроса за ратификация на договора за приемане на България и Румъния. Рискът за София е да стане заложник в спор, от който може само да загуби. Илюзорни са успокоителните сигнали на правителството на Симеон Сакскобургготски, че кризата, през която преминава ЕС, не ни засяга.