ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР – във връзка с изследването на “Именник на българските Канове”, М. Москов прави изследване на Д.К. (ММ*). Наред със систематизацията на фактите и някои базови изводи, слабост на този опит за дешифриране на календара е това, че се изхожда от гледна точка на тюркската етно-култура и език, при това от късните периоди на сасанидската и пехлевийската култура (от 226 г. насетне), когато се създава един сложен конгломерат, в който участват тюрки, ара-би (от VІІ в.), късен елинистично-персийски, симитски и хамитски субст-рат, и пр. Тогава обаче, в ІІІ-VІІ в. - когато се формира и утвърждава този конгломерат, българите отдавна са в И Европа (още от І в. пр. Хр.) и вече са създали своя мощна държава там - Стара Велика България* в 153 г. По тази причина се налага нов прочит на фактите в Д.К. За него е важна и за-бележката на Херодот (ок. 485-425 г. пр. Хр.), че “полоса (полусферичен уред за измервае на времето и сезоните), гномона (плосък уред за измер-ване на времето) и дванайсетте части на деня Елините научили от Вави-лонците” (Х*- ІІ, 109) - потвърждение на това, което се знае и от други източници, че най-малкото центърът на водещата наука за времето и кал-ендара се намирал първо във Вътрешна Азия.
Според съвременните изследователи: “Древнобългарският кале-ндар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народ-ност. Неговото начало е 5505 г. пр. Хр., което съвпада с Библейският По-топ*, датиран независимо с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wi-lford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопът* е станал в Черноморския бас-еин, тогава обитаван от индо-европейците, в т.ч. и от предците на бълга-рите” (ИДЦ*, Я. Шопов, Л. Цанков). Тук се приема за Потоп* едно късно явление, може би с локален характер - в района на Евразия и С Африка и предшестващо голямото засушаване от 5000 до 3800 г., което вер. се е на-ложило върху спомена за Потопа от началото на ХІV хдл пр. Хр. (вж По-топ*, ІІ. Древността на днешната цивилизация*). Но е показателно, че на-чалото на Д.К. напълно съвпада с археологическите данни за появата на култа към Тангра* - средата на VІ хдл пр. Хр. Този факт отново свързва в едно българите, района на Танкан* (= Тян-шян*) и с върха й Тангра* (дн Тенгри), Бактрия*, Имеон*, VІ хилядолетие преди Христа* и времето на обособяването на българската нация или момента, когато тя е претърпяла етно-културен скок, метаморфоза в развитието си.
Др.-българските календарни названия и традиции са запазени както в народните вярвания, така и в други исторически сведения, едно от които е “Именник на българските Канове”. Текстът му, съхранен в ра-злични преписи, два от които (?) руски, и в донякъде обработен вид от предишни изследователи, е следният:
“Авитохлъ житъ 300 летъ. Родъ емоу Доуло,
а летъ емоу Диломъ твиремъ.
Ирникъ житъ 150 летъ. Родъ емоу Доуло,
а летъ емоу Диломъ твиремъ.
Гостоунъ наместникъ съй 2 летъ.
Родъ емоу Ерми, а летъ емоу Дохсъ твиремъ.
Коуртъ 60 летъ дръжа. Родъ емоу Доуло,
А летъ емоу Шегоръ вечемъ.
Безмеръ 3 летъ, родъ емоу Доуло,
А летъ семоу Шегоръ вечемъ.
Сии 5 кънензъ дръжаше кненженiе об оноу
страноу Дунаiа 515 летъ остриженами главами.
И по томъ приде на страноу Дунаiа Исперихъ кнензь.
Тоже и доселе. Есперихъ кнензь 61 летъ,
Родъ емоу Доуло, а летъ емоу Верени алемъ.
Тервелъ 21 летъ, родъ емоу Доуло,
А летъ емоу Текучитемъ твиремъ.
........... 28 летъ, родъ емоу Доуло,
а летъ емоу Дван шехтемъ.
Севар 15 летъ, родъ емоу Доуло,
А летъ емоу Тохъ алтомъ.
Кормисошъ 17 летъ, родъ емоу Вокиль,
А летъ емоу Шегоръ твиремъ. Сии же кънензъ измени
Родъ Доуловъ, рекше Вихтоунъ.
Винехъ 7 летъ, а родъ емоу Оукиль,
а леть емоу Именшегоръ алемъ.
Телецъ 3 летъ, родъ емоу Оугаинъ,
А летъ емоу Соморъ алтемъ. И сии иного радъ.
Оуморъ 40 днии, родъ емоу Оукилъ,
а ... емоу Диломъ тутомъ” (ММ*, ТИБ*);
Изследователите са сравнително единодушни, че годишните оп-ределения, които не съдържат цифри, са календарни дати за встъпването на кановете на власт. Така датата на възкачване на единия е края на дей-ността, вер. смъртта, на предходния. При Авитохол* и Ирник* те са свъ-рзани с финала на периода на управление. Вторите термини в изразите са числителни, които определят поредния месец - І, ІІ, ... V, ...ХІІ, като се предполага, че годината, както почти във всички календари от З Азиатс-ко-И Средиземноморския регион в античността, се състои от 12 месеца по 30 дни. Но тъй като Б.К. е Слънчево-Лунен, се поставя допълнителен ХІІІ-ти месец във всяка високосна година, за да се изравни календарното време с годишната обиколка на Земята около Слънцето (звездната годи-на = 365 денонощия, 6 часа, 9 мин., 10 сек.). Получава се 19-годишен цикъл със 7 високосни години, които не позволяват отклонението на календара от звездната година за период от 26 000 години - периода, за който земната ос прави един пълен кръг около Полярната звезда под ъгъл 23, 27` градуса (при това лятното и зимното слънцестоене е също под 23, 27` градуса спрямо еклиптиката - 21/22 юни и 21/22 декември). В Д.К. цикъла на високосните години е определен така:
І. 631 г. - високосна….650…669…688…707 - 8
ІІ. 632 г. - не…………...651…670…689…708 - 9
ІІІ. 633 г. - не…………...652…671…690…709 - 10
ІV. 634 г. - високосна….653…672…691…710 - 11
V. 635 г. - не………......654…673…692…711 - 12
VІ. 636 г. - не……......…655…674…693…712 - 1-ва година
VІІ. 637 г. - високосна….656…675…694…713 - 2-ра
VІІІ. 638 г. - не…………..657…676…695…714 - 3-та
ІХ. 639 г. - не…………..658…677…696…715 - 4-та
Х. 640 г. - високосна….659…678…697…716 - 5-та
ХІ. 641 г. - не…………..660…679…698…717 - 6-та
ХІІ. 642 г. - не…………...661…680…699…718 - 7-ма
ХІІІ. 643 г. - високосна….662…681…700…719 - 8-ма
ХІV. 644 г. - не…………..663…682…701…720 - 9-та
ХV. 645 г. - не……….......664…683…702…721 - 10-та
ХVІ. 646 г. - високосна.....665…684…703…722 - 11-та
ХVІІ. 647 г. - не………......666…685…704…723 - 12-та
ХVІІІ. 648 г. - не…………..667…686…705…724 - 1-ва година
ХІХ 649 г. - високосна….668 …687...706…725 - 2
По този ред могат да се проследят високосните и невисокосните години (приравнени по григорианския календар от ММ*) назад и напред във времето, като трябва да се има предвид, че те не са еднакви с високо-сните години в тюркските и китайския календари, както по число, така и по ритъм. В Д.К. редуването е “да-не-не, да-не-не…” за 19 години, като поредните ХІХ и І година са високосни, с което вер. се е отбелязвало и всъпването във всеки нов 19 годишен цикъл. При това те не съвпадат с 12-годишният ритъм на зодиакалния кръг, като 712 г. е първа от него, а 723 е 12-та. Първи зодиакални години, назад във времето, са 700, 688, 676, 664, 652, 640, 628, 616, 604, 592 и пр., а напред са 724, 736, 748, 760, 772, 784, 796, 808, 820, 832, 844, 856, 868, 880, 892, 904, 916, 928, 940, 952, 964, 976, 988, 1000, 1012, 1024 и пр. Така 153 г. - възкачването на Авитохол*, и 453 г. - възкачването на Ирник* са години Дилом* - 6-та поредна зодиакална година, но 153 е ХVІІ поредна, невисокосна година от ХІХ-годишният ритъм на високосни и невисокосните години, а 453 г. е ХІІІ високосна година. Аспарух става самостоятелен владетел през 637 г. - VІІ високосна година, която е Верени* - 10-та зодиакална година (птица, петел и пр. в другите календари), в месец Алем* (ХІІІ пореден високосен месец) и отговаря на февруари 638 г. по съвременния кален-дар.
Досега не се е обръщало внимание на факта, че вер. българската календарна година е започвала на 1 март, или около него (срв. византийс-ката година, която започва на 1 септември, а келтската към 1 ноември), което е фиксирано в руският обществен и административен календар до 1492 г. и в традицията на българските мартеници (независимо, че са свъ-рзани по-скоро с пролетта. Те трябва да се окачат на цъфнало дърво към деня на пролетното слънцестоене /20-21 март/, но и затова се слагат пре-ди това). Така 360 дни след 1 март е около 23 февруари (на следващата година по днешен календар), като за три години се натрупват ок. 15 дни, които се формират в ХІІІ-ти високосен месец Алем*. А остатъкът от 6 ча-са и 10 минути приблизително от всяка година, се стопява при двойното отчитане на високосният месец през последователните ХІХ и І години. Именно този кратък месец от 14 дни е известен с наименованието Малък сечко*. Голям сечко* пък е нормалният по продължителност месец от 30 дни, който е след Коледа* (от Коля*: “сека, разсичам”), и е сравним с януари. Т.е. месеците Голям и Малък сечко, при високосна година са общо 44 дена. В двете невисокосни години пък, всички месеци са по 30 дни, като годината е 360-дневна. Така сегашни 19 години имат 6940 дни, а др.-български - 6840 (по 360) + 98 (7 високосни месеца по 14 дни), или общо 6938 дни, което предполага по два “извънкалендарни” дни - праз-ници между всеки 19-годишен цикъл.
Месец Алем* се разчита като “среден”, стоящ между две кален-дарни години, докато месец Алтем*, означава “средният”, стоящият по средата на годината. Поставен като четвърти след мартенският месец, Алтем* се явява от към 30 май до 28 юни и съвпада с лятното слънцесто-ене - 21-22 юни, което безспорно е важен ден в българската традиция (вж Фа*, Митра*). В т.с. разчетеният като трети месец Вечем* - съвпадащ с март и е първи месец в годината (от към 1 до 30 март), който идва след Голям сечко (свързан смислово с Коледа* и в т.с. с миналото, миналата година и традициите подчинени както на това, така и на отделянето на старото от новото, чистото, неопетненото - вж злият Бог Коледо*), а във високосна година и след Малък сечко*, трябва логично да се свърже с думата Вече* и действеното начало на новия сезон, година и новият сто-пански период (срв. Вера, Вештъ, Вести, Вечьнъ /СС*/). Вечем* съвпада и с пролетното слънцестоене, което е на 20-21 март. Това пряко го свърз-ва със Слънцето (Мира, Фа) и “отварянето”, “раждането” на природата.
Така разчетените названия на месеците отричат теоретичната възможност да са числителни редни, както се опитват да докажат привъ-ржениците на т.н. тюркска теория за произхода на Древните българи* [“прабългарските” названия се сравняват от привържениците на тюркска-та теория със: “1. тюркски езици - старотюркски от орхано-енисейските (VІІ-VІІІ в.) и от други писмени паметници от ХІ-ХVІІІ в.; 2. /с/ 13 съвре-менни тюркски езици; 3. /със/ старомонголски езици от 6 писмени памет-ника; 4. /със/ 7 новомонголски езика; 5. /с/ два тунгузки езика” (ММ*, ст. 81)]. Това налага да се погледне по друг начин на названията на др.-бъл-гарските месеци, не само от позицията на древнобългарския индоевропе-йски - индо-ирански средноазиатски език, но и като на нарицателни. То-гава в името на VІІІ месец - Шехтем*, се вижда думата Шетам*, още по-вече, че -х- често не трябва да се произнася, независимо, че се пише [срв. сведението на Херодот за графиката и произношението на западно-сими-тския силибар “сен” (гръц.- “сан”), който не трябва да се вокализира (ка-кто и гръцката “сигма” в междугласно положение) /Х*- І, 139/]. Месец Шехтем е от към 27 август до 26 септември, когато започва подготовката за есенните земеделски работи (а българите са древен земеделски народ - вж Древните българи*, Стара Велика България*), действие, което напъл-но съвпада с глагола Шетам*. В края на Шехтем* е есенното слънцесто-ене (23 септември), което предполага връзка на името с предстоящият пред-зимен период и подготовката за презимуването. Названието на сле-дващият ІХ месец - от 27 септември до 27 октомври, е Твирем* и е синх-ронно с Тваръ, Твоiемоу, Творителъ, Творити, Творьць, Творьчь, Тврьдь (СС*) и пр., които са все със значение “правя”, “създавам”, “товаря”, “браня”, “запазвам”, “съхранявам”, и са от един корен. Плаващата между “а” и “и” първа гласна вер. е свързана с трето л. ед. ч., в което е термина относно месеца - “той товари, носи, дава”. При това връзката с есенното плодородие и стопанска дейност е безспорно.
Четвъртият пореден месец - след третият Вечем*, който съвпада с днешният март - започващ към 31 март и продължава до към 29 април е наречен Тутом* (в Диломъ тоутомъ). Името е членувана с пълен член форма на Този - Тоу, като буквално означава “този, който” и под. Сродно е с Тоукъ, Тоулъ, Тоуне, Тожде, Тъчьнъ (СС*) и пр. Тъй като -оу- преми-нава в -ъ- то е тъждествено с Тътъ - местоимение, ед. м. им. Тотъ (СС*). В съвременен превод Тутом означава “същинският”, “истинският”. Пос-ледното известно название на месец от Д.К. е Бехти* (от изразът Етх-бе-хти в приписката на Тудор Дохс; ММ*), което се свързва с V месец - т.е. от към 30 април до 29 май. Тогава името му може да се свърже с Бити ~ Бьiахъ (СС*) ~ Бъхтя*: “налагам /се/” (срв. Бъхъма, Бьхма, както и Бъiва-ти, и Бештьстиiе /СС*/), с корен Бел* (от Бал*: глава, главен, основен; срв. Бе*, Ба*), с делително окончание - съгласна -х-, по подобие на -й-, -ь-, -ъ-, и пълен член Тоу, Този*. При това значението на Бехти* следва да е “налагащ”, “осъществяващ”, “отварящ” или “отворен” (срв. Бел* в Белград*, Бело море*), което е в синхрон с природата от около 30 април до 29 май. Същевременно може би -х- не се произнася и думата звучи Бети като форма на Бити: “да бъдеш”, “бъди”, но с -е- подобно на Небе*, Есперих* и пр., което изразява активност, действие в сег. време.
Други названия на месеци от Д.К. за сега не са известни, но начина на именуването им вер. е оказал, дори и косвено, влияние върху образу-уване на имената в Славянския регион от Чехо-моравия (Сула*) до Рус-ката империя* - срв. имената Сечен (secenь), Суший (suchyjь), Груден (Grudenь), Травен (Travenь), Изок (Izokь), Червен (Crьvenь), Зарев (Zare-vь), Сърпен (Srъpnь), Вресен (Vresenь), Рюен (Riujenь), Листопад (Listop-adъ), Дубен (Dobenь), Леден (Ledenь), Лютий (L`utyjь), Цветен (Kvetenь), Косен (Kosenь), Липен (Lipenь), Сенокос (Senokosъ) и пр., сред които ли-чат твърде много български думи използвани като нарицатилни за отдел-ни месеци - Сечен*, Червен* (“дълъг”), Люти* и пр.;
Редактирано от - REGISTER на 02/7/2005 г/ 02:41:54