Нормално е правителството да си създава някакви консултативни органи, които имат помощни функции. Въпросът е какъв е разумният им брой и доколко изобщо работят. Т.е. какво е предизвикало създаването им - нуждата от по-задълбочена работа по даден проблем или необходимостта да се намери работа на скъпи за управляващите хора.

Напоследък правителството създава такива органи на почти всяко свое заседание. Последният пример е Държавно-обществената консултативна комисия за наблюдение и анализ на цените на потребителските стоки и услуги. Нещо като нищо. Тя се състои от 21 членове, няма никакви правомощия, а мерките й няма как да са задължителни. Освен това при пазарната икономика регулацията на цените е сведена до минимум, прилага се най-вече в случаите, когато някои производител или търговец има монополно положение в съответен отрасъл.

Та и тази новосъздадена комисия ще се занимава с концептуални, а не с конкретни проблеми - ще анализира тенденции, ще сравнява данните на националната статистика, Комисията по стоковите борси и тържища и Системата за агропазарна информация към Министерството на земеделието. И ще пише отчети.

Преди седмица правителството даде живот на друг съвет - за държавните резерви и военновременните запаси. Той ще бъде към Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната. От пресслужбата на правителството обясниха, че новият съвет ще взема решения за освобождаване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси и ще осъществява контрола върху сделките с тях. А това означава, че въпросният съвет получава оперативни функции и правомощия на практика за всяка сделка. Годишно се освобождават и възстановяват от резерва огромни количества суровини. Не е ясно на какво основание МС делегира такива функции на новата структура, без да е променен законът. Според чл. 5 управлението на държавните резерви и военновременните запаси се осъществява от Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Назначаването на този регентски съвет над шефа на Държавния резерв може да блокира работата, ако съветът не се събира редовно и не работи ефективно. Още повече че членовете му няма да получават заплащане.

А вицепремиерът Емел Етем ще може основателно да се нарича силов вицепремиер, тъй като нейният заместник Делян Пеевски на практика влиза в съвета, който дава лицензите за търговия с оръжие.



Много е трудно да се преброят



всички консултативни органи към изпълнителната власт, защото хем са много, хем не може да се установи кои са с изтекъл мандат. Според доклада за състоянието на държавната администрация за 2005 г. тогава са действали 42 консултативни звена, а през 2004-а - 37. Данните за 2006-а още не са обобщени. Това ще стане в края на април.

В регистъра на административните структури преброяваме 12 комисии - 10 към правителството, една към регионалното министерство и една към МВнР. Има 30 действащи междуведомствени съвета към МС и един към МОН, без да се броят двата нови, и още 18 работни групи по най-различни въпроси. Това само показва, че броят на консултативните звена е над 70. Създават се нови, без да се закриват тези с остарели функции.

Според доклада за състоянието на администрацията най-много заседания през 2005-а е имал Националният съвет за тристранно сътрудничество - 15, Съветът по европейска интеграция - 12, Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната - 11, Националният съвет по условия на труд - 7, Държавно-обществената консултативна комисия за подпомагане развитието на митническата администрация - 5, Националният съвет за интеграция на хората с увреждания - 5.

В доклада е отбелязано, че "за поредна година Консултативният съвет за чуждестранни инвестиции и финансиране, Междуведомственият експертен съвет по преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива, Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО не отчитат дейността си". Информация за състоянието през 2005 г. не са представили Съветът по европейска комуникация, Държавно-обществената консултативна комисия по обредните въпроси, Комисията за координация на работата по борбата с корупцията, Междуведомственият съвет по участие на Република България в НАТО, Съветът по сигурността, Националният съвет за закрила на детето, Съветът за координация и обмен на информацията между органите, осъществяващи контрол на пазара на стоки.

Една от най-добрите илюстрации за



безполезността на подобни органи



е одисеята на комисията за борба с трафика на хора. Тя е изискване на ЕС и със закон е създадена още през 2004 г. , но на практика не работи и до днес. В момента за комисията се грижи само един временен секретар. Моника Копчева признава, че нямат екип, макар че по закон трябва да бъдат назначени 10 души. През 2006-а комисията е имала само едно заседание, на което е утвърдила някаква национална програма, което е чиста формалност, защото на практика тя не работи.

Същата съдба има и комисията за противодействие на корупцията. След като дълго време тя работеше без административен капацитет и с хиляди пречки от останалите ведомства, секретарят й Констатин Паликарски я напусна демонстративно. Месеци наред комисията беше почти умряла, но след това МС успя да я реанимира, след като убеди министъра на вътрешните работи да поеме ръководството. Предишният й шеф Георги Петканов твърдеше, че това не му е интересно и не му е работа. И до днес комисията за противодействие на корупцията съществува формално. За това ЕК няколко пъти ни критикуваше в докладите си и все още очаква МС да покаже, че комисията работи.

Някои от консултативните органи се създават под натиск или в резултат на лобистки интереси. А след това се наследяват от следващите правителства. Пример за това е Държавно-обществена консултативна комисия по обредните дейности, която се пръкна през лятото на 2003 г. Инициатор за нея беше шефката на фондация "Вечност" Ани Донкова, която се оказа близка родственица с царското пресаташе Галя Дичева. Тя е и зам.-шеф на комисията. Тогава лично премиерският говорител Димитър Цонев на тържествена сбирка в градинката на МС обяви създаването на новата структура, която до няколко месеца трябваше да подготви закон за обредните дейности, който в частност да уреди въпроса с погребенията. В началото 2007-а такъв проект на закон още не е подготвен, но комисията продължава да съществува. Според протоколите й от 2003 до 2005 г. тя е провела само 5 заседания, а миналата година се е събрала още два пъти. Сега неин председател е министърът на регионалното развитие, който не крие недоволството си от мудната и неефективна работа на този консултативен орган. Още повече че асоциациите на погребалните агенции влязоха в конфликт с фондация "Вечност", която има отношение към комисията.



Към отделните министри също има изобилие от секторни съвети



През 2005-а към МЗГ е имало съвети, които се занимават с проблеми в областта на производството на зърно и зърнени продукти, птицевъдството и добива на мляко.

Към министъра на културата функционират Национален съвет за музика и танц, Експертен съвет по музейно дело, Национален съвет за опазване на паметниците на културата, Национален съвет по читалищно дело, Национален съвет по фолклор, Ромски обществен съвет. Към министъра на околната среда и водите са създадени Висш експертен екологичен съвет, Висш консултативен съвет по водите, Консултативно-експертен съвет за лечебните растения и Националният съвет по биологичното разнообразие. Към министъра на финансите през 2005 г. е функционирала Междуведомствена работна група за разработване на Схема за зелени инвестиции, която предлага варианти в проучването на "Възможности за създаване на Схема за зелени инвестиции в България" и изготвя проекти за сътрудничество със Световната банка.

На областно ниво също има голямо изобилие от съвети и комисии. Областните управители се подпомагат от структури като Областен съвет по сигурност и управление при кризи, Областен съвет по условия на труд, Областен съвет по заетост, Областен съвет по етнически и демографски въпроси, Областен консултативен съвет по охрана на горите, Областен консултативен съвет за борба с организираната престъпност и корупцията, Областен обществен съвет, Областен съвет по култура, Областен съвет по енергийна ефективност, Областен съвет за регионално развитие, Областен съвет по устройство на територията, Областна епизоотична комисия, Областна комисия по транспорт, Областна комисия за социалното подпомагане, Областна комисия по здравеопазване, Областна комисия за провеждане на държавната политика в сферата на образованието, Областна комисия по опазване на околната среда, Областна комисия по създаване на благоприятни условия за развитие на бизнеса, Областна комисия по туризъм, Областна комисия по развитие и усъвършенстване на техническата инфраструктура, Областна комисия по земеделие и развитие на селските райони и т.н.

От гледна точка на данъкоплатеца единственото успокоително е, че в голяма част от комисиите участниците не получават пари. То и за това си вършат работата през пръсти. Въпросът е, че смисълът на тези комисии е да дават експертни мнения за решаването на съответния проблем. Като съдим по качеството на законите и постановленията, е очевидно, че не ги дават.