"Понякога е по-лесно да се построи град, отколкото къща", е казал великият архитект на XX век Оскар Нимейер. По негово време се смяташе, че лекарят първо сам трябва да опита определено лекарства дали действа и после да го предлага на другите.

Но титаните на съвременната архитектура предпочетоха да експериментират върху гърба на своите клиенти. Резултатът е няколкостотин модерни вили в Холандия, Франция, Германия, бивша Чехословакия, където бе центърът на довоенното "съвременно движение", и в Новия свят, където майсторите авангардисти избягаха от хитлеристкия класицизъм.

Сред тях има първокласни, второкласни и третокласни паметници на архитектурата. В едните има музеи, които принадлежат на някой национален или частен фонд, в които може да се попадне само срещу заплащане. В други все още живеят старите им собственици. Те пускат безплатно хората, но не винаги и не всички желаещи. Това става в строго определени дни или с покана за някое мероприятие.

Кои от тях са по-добре? Разбира се, тези, които се намират в частни ръце. Първо, няма нищо по-ужасно от "мъртви сгради", къщи-музеи, а второ - в шедьоврите на модернизма живеят все повече хора с оригинални хрумвания, тъй като това не е лесна работа. Независимо от това любителите на тези къщи следят постоянно за появата на пазара на постройки, които са дело на известни архитекти (все едно е забравена картина на Пикасо).

Събитие №1 за миналата година стана продажбата чрез аукционната къща "Сотбис" на шедьовъра на американския модернизъм - "Къщата на Франсуорт", която бе построена в Чикаго през 1951 г. от архитекта Лудвиг Мис ван дер Рое. Няма нищо по-съвършено от тази сграда, тъй като тя е изключителна и представлява съвременният Партенон.

Независимо от това първата стопанка на къщата не я харесала. Модерната психотерапевтка от Чикаго Едит Франсуорт се надявала, че архитектът ще успее да създаде за нея уютно гнездо за отдих извън града. Той обаче я "вкарал" в правоъгълна стъклена клетка, приличаща на бял космически кораб, който е кацнал на брега на река. Първоначално тя обявила, че е готова да плати цената на модерното изкуство, но когато получила сметката за 73 000 долара (в момента тази сума се равнява на половин милион долара), буквално излязла от кожата. Франсуорт обаче била принудена да се помири с постройката, тъй като къщата станала хит и постоянно била посещавана от журналисти на известни списания. Благодарение на това психотерапевтката успяла бързо и лесно да намери купувач за "клетката" си.

Това бил английският лорд Питър Паламбо, който владеел къща в САЩ, построена от друг известен архитект - Франк Лойд Райт. Освен това лордът бил собственик на вила във Франция, построена от швейцарския архитект Ле Корбюзие в Нейи. Паламбо смятал "Къщата на Франсуорт" за перлата в своята колекция и много я обичал. Обзавел я с мебели, които също били проектирани от Мис ван дер Рое, и извикал внука му да реставрира самата къща.

Когато през 2003 г. тя беше представена за продан, първоначалната цена за нея беше 4.5-6 млн. долара. Специално създаден фонд обаче изкупи къщата за $7,5 млн., което превиши 100 пъти цената, която бе платила избухливата психотерапевтка навремето. Единствената утеха за Франсуорт е, че името й влезе в историята на съвременната архитектура.

Трябва да се отбележи, че тези случаи не са рядкост. В момента в Лос Анджелис се продава вила с три спални и три бани, която е била проектирана от известния архитект на едноетажна Америка Франк Лойд Райт. Домът се намира в отлично състояние, той беше реставриран специално за известната актриса Даян Китън. Неговата цена е 3.1 млн. долара.

В Русия почитателите на модерната архитектура само могат да въздишат за съдбата на подобни сгради. В дореволюционните архитектурни шедьоври, чиито предишни собственици бяха преселени в комунални квартири или изпратени в Сибир, се настаниха новите съветски лидери или станаха част от държавните институции. В къщата на банкера Рябушенски, която бе построена от архитекта Фьодор Шехтел, се беше нанесъл съветският писател Максим Горкий. Домът на известния търговец Морозов, който също бил построен от Шехтел, бе превърнат в приемна на комисариата по външните работи. В собствената къща на известния архитект пък се настани посолството на Уругвай. Може би и затова по обясними причини съветската архитектура се слави с авангардните си проекти от 30-те години на ХХ в. сталинските постройки, а не с къщите на богати хора.

Макар че и тук има изключения. Например "Къщата на Мелников" (на руския архитект Константин Мелников в Москва), която е една от най-известните сгради на руския авангардизъм. Модернистът Мелников като по чудо получил през 20-те години на ХХ в. разрешение да построи собствена къща в Кривоарбатския квартал, която представлява два врязани един в друг цилиндъра. Тази сграда се оказала истинска крепост за архитекта, който по времето на Сталин бил принуден да напусне професията си и да прекара остатъка от живота си там. Къщата бе наследена от сина и дъщерята на Мелников, които не могли да се разберат какво да я правят. По-късно синът починал, а част от къщата била купена от сенатора Сергей Гордеев, който в момента прави там музей, посветен на известния архитект.