- Господин Стоилов, не е ли крайно време вече да разполагаме с актуален вариант на Закона за етажната собственост и защо според вас изготвянето му се забави толкова?
- Вариантът на закона, който е качен на страницата на Министерството на регионалното развитие, е този, по който работеше работната група на специалисти от регионалното ведомство, Гражданското сдружение срещу корупцията и незаконното строителство и институт "Отворено общество". Лошото е, че този закон не е придвижен за обсъждане в Министерския съвет и съответно след това към Народното събрание. Такива са поне данните ми отпреди 2-3 седмици. А това означава, че той не е приоритетен в момента. Очевидно на дневен ред са закони като този за изменение и допълнение на конституцията, Закона за съдебната власт и някои други.
Не бих могъл да кажа какво е обяснението за забавянето на този законопроект. Имам едно обяснение, с икономически оттенък, като хипотеза. А именно, че е загубен интересът от някои хора, които искаха да извлекат някаква облага от постъпването на чуждестранни инвестиции във връзка със санирането на блоковете в комплексите.
- Освен идеята за сформиране на юридически лица има ли други подводни камъни в новата нормативна уредба?
- Идеални закони няма. Първата ни забележка е във връзка с предвиденото в чл. 38, ал. 2 изключение за сдружаване на собственици само от един отделен вход. При положение че етажната собственост е една-единна и се състои от няколко входа, текстът е нонсенс. Тоест подобна постановка би могла да се осъществи само при отделен вход, когато той е отделна етажна собственост. Един от критериите за това е ценообразуването на сградата - дали то е направено по входове, или има единно ценообразуване за цялото здание. Друго, по което възразяваме, е заложено в чл. 49, ал. 1, т. 9 за начина на решаване на въпроси, които засягат собствениците в отделните входове.
Особено мнение имаме също по отношение на разпоредбата на чл. 46, ал. 4, в т. 10 и т. 11. Тъй като сдружението на собствениците представлява юридическо лице, то не може да приема решение за предприемане на действия за надстрояване или пристрояване, или решения за инсталиране на реклами в отделните входове, касаещи цяла сграда. Тази разпоредба противоречи на чл. 40 от Закона за собствеността, тъй като се изземват правомощия на общото събрание на единната етажна собственост.
Последното ни възражение е свързано с нарушение на конституционния принцип за равенство на гражданите, което се предвижда в § 4 и § 5 от заключителните разпоредби. Съгласно тях собственици, които са регистрирали сдружение преди влизането на закона в сила, получават привилегията да придобият собствеността върху земята, върху която е построен обектът, безвъзмездно.
- Как е решен въпросът със сдружаването на собствениците в други държави в Европа?
- Моделът на етажната собственост, който и в момента е валиден за нашата страна, е взаимстван от белгийския. Правото на сдружаване не може да бъде ограничавано. То е заложено в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а сдружаването на етажните собственици е точно такова, тъй като те не се създават с цел извършване на търговска дейност.
Не трябва да се забравя, че в държавите от Стара Европа стандартът е значително по-висок от българския. Освен това там законите се зачитат за разлика от тези у нас. Към днешна дата например и действащите разпоредби от Закона за собствеността и Правилника за управление, реда и надзора в етажната собственост не се зачитат, хората не желаят да си плащат консумативи или други разходи по поддръжката на сградата. Просто съществува нихилистично отношение към общите части в сградата и затова сме свидетели на занемарени сгради. Българинът се грижи само за това, което притежава лично. За общото не обича да се грижи за жалост. Но има действително и случаи, когато хората са много бедни и няма как да плащат.
|
|