С вашите камъни - по вашите глави, каза с други думи на дипломатичен език президентът Георги Първанов завчера в Брюксел. Еврокомисията смята затварянето на III и IV реактор на АЕЦ "Козлодуй" за свършен факт, защото има подписан договор, който казва: вие спирате реакторите, ние ви пускаме в ЕС. Точно такова решение взе през 2002 г. и българското Народно събрание, след като Симеон, Паси и Кунева вдигнаха бяло знаме за ядрените блокове. Тогава под мощния обществен натиск държавата спешно се осмели да заяви, че иска нещо в замяна.

Всяка от двете страни по договора изпълни своята част и на 1 януари 2007 г. бракът бе консумиран. Сега обаче все повече ни гложди мисълта, че сме се излъгали. Присъединителният договор дава на България малко възможности за маневриране, защото не тя е диктувала условията и освен това ги е приемала почти без възражения. Смайващ е ходът на Първанов да прибегне до чл. 36 - т. нар. генерална предпазна клауза. Тя попада в червената зона на договора, която се простира от чл. 36 до чл. 39. България положи огромни усилия да я заобиколи по пътя си към ЕС.

След драматичната борба за измъкване от червената зона сега изглежда



изумително смело



България сама да се натиска натам. Чиновниците в ЕК сигурно са зяпнали от подобна дързост. Първанов трябва да съзнава какъв риск поема, въпреки че залогът е достатъчно голям, за да се направи може би отчаян опит за спасяване на централата. Президентът намира вратичка в алинея 1 на чл. 36, според която България може да поиска защитни мерки, ако през първите три години от членството възникнат трайни затруднения в някой неин икономически сектор. Вярно е, че спирането на двата блока лишава страната от значителни мощности, но много трудно е да бъде убедена Комисията, че са настъпили сътресения в икономиката. Първанов чувства това и призовава да се гледа по-широко, като се отчитат затрудненията в целия Балкански регион след спирането на износа на български ток за Албания, Косово, Македония, Гърция. Договорът обаче не се отнася до страни извън ЕС и би трябвало да се пита само Гърция дали настоява за повторно пускане на реакторите. Тя обаче бе първата, която успя да извие ръцете на Симеон да обещае през 2002 г., че ще ги затвори до края на 2006 г., и едва ли Атина ще има очи да иска сега обратното, каквито и трудности да изпитва.

Трябва да се има предвид, че когато кажеш "А", могат да те накарат да продължиш с "Б" и да изредиш



цялата азбука



Чл. 36 има още две алинеи, които след посочената възможна защита на България дават право и на останалите държави да се защитават от нея.

Нищо не пречи също така на Комисията да разшири зрителното си поле и отвъд чл. 36, като фокусира вниманието си например върху чл. 38. Заради имитацията на съдебна реформа и борба с престъпността България вече е предупредена, че може да бъде изключена от общата политика в областта на правосъдието и вътрешния ред. Според въведения заради нея и Румъния нов контролен механизъм тя трябва да се отчита на всеки 6 месеца какво е свършила.

Големи възможности за контраудар предлага и чл. 37 (защита на единния пазар), защото при ширещата се корупция в България вътрешният контрол е по-скоро пожелателен, отколкото задължителен. Освен червената зона в договора има и много други



червени капанчета,



заложени в неговите приложения. Някои от тях вече щракнаха - например за свинското месо и за гражданската авиация, - като показаха, че щом се почувстват засегнати, новите ни партньори не се колебаят да прибегнат към санкции. Те имат и просторен диапазон от мерки, предвидени в други договори, директиви и нормативи, формиращи общностното право, чийто обем е 90 000 страници. Едва ли България ще има интерес брюкселските специалисти, на които това им е работата, да започнат да й подбират клаузи за натриване на носа.

Спасяването на АЕЦ "Козлодуй" е красива кауза, особено пред задаващите се избори. Тя обаче отдавна е загубена и сега максимално възможното е поне да се получи някакво по-достойно обезщетение. Освен това предстоят пазарлъци за строежа на АЕЦ "Белене" и България би могла да се пребори за по-изгодни заеми. По мнението на висши дипломати Комисията има проядрена ориентация и би могла да се вслуша в силни аргументи, освен ако не се създава впечатление, че най-слабата държава в ЕС се опитва да й извива ръцете.