От години министерските наредби хвърлят сянка върху просветните закони и побъркват ученици и родители. |
Ако за випуск `2003 матурите бяха наложени с незаконосъобразен акт, то матурите за випуск `2008 се налагат с акт, който противоречи на два закона - за народната просвета и за учебния план и общообразователния минимум, и на националната програма. След като през април парламентът прие национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), МОН много елегантно я завря в кошчето за боклук с утвърждаването на примерните изпитни материали и публикуването им в сайта. За по-сигурно министерството публикува в "Държавен вестник" и измененията на Наредба №1 от 11 април 2003 г. за учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити - нормативно творчество на екипа на Владимир Атанасов. Самата наредба роди, без да има законово основание, НОВО УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ! Ето какво пише в наредбата: "С учебно-изпитните програми се определя учебното съдържание, върху което се полага държавният зрелостен изпит, както и знанията, уменията, отношенията или компетентностите, които ще се проверяват и оценяват"!
Въпросът е: Защо наредбата въвежда друг обем учебно съдържание, което не се покрива с учебното съдържание в Наредба №2 - основополагащо държавно образователно изискване за гимназиалната степен? Самият закон за народната просвета изисква държавните зрелостни изпити да се провеждат по учебно-изпитни програми, разработени върху учебното съдържание, изучавано в задължителната подготовка. А не по усмотрение на експертите, които са заложили определени автори с определени произведения в приложението!!! Ето тук е заложена комерсиалната философия за развитието на средното образование в следващите години. Защото в часовете по български език и литература ще се изучава учебно съдържание по една наредба (№2), а средно образование ще се завършва по учебно съдържание от друга наредба - №1. Ако един родител в свободното си време прочете образователната нормативна уредба, вместо да чете розови романи, то би разбрал защо изтичат стотици левчета от джобовете му под формата на „подготовка за кандидатстване".
Какво показва сравнението между двете учебни съдържания? Според Наредба №2 учебното съдържание за гимназиална степен е разделено на две равнища и ако приемем за първо равнището за покриване на общообразователния минимум, намираме едно изненадващо текстче: "В резултат на обучението по литература в края на гимназиалния етап на средната образователна степен ученикът разбира ролята на античните цивилизации като основа на универсалната хуманитарна ценностна система; осъзнава ролята на християнството в създаването на европейския културен модел; разбира ролята на Ренесанса за формиране на ориентирана към индивидуалните ценности на личността хуманитарна система; осъзнава спецификата на хуманитарните проблеми на обществата от Новото време; притежава диференцирани знания за своята национална и културна идентичност."
А според Наредба №1 за учебно-изпитните програми ученикът се оценява по следните литературни компетенции: познава посочените автори и творби и свързаните с тях процеси в българската литературна история; притежава знания за строежа и функционирането на художествената творба; интерпретира художествения смисъл от конкретен литературен текст.
Аз искам да задам въпрос към законотворците:
Вие, господа народни представители, когато гласувахте промените в Закона за народната просвета и обвързахте изпълнението на националната програмата със задължения на министъра да утвърди учебно-изпитните програми, това ли искахте да се случи - подмяна на учебното съдържание по български език и литература? И защо пробните матури ще са само тази година, когато в националната програма пише: "С оглед...учениците да свикнат с тестовата форма на изпитване до въвеждането на държавните зрелостни изпити ще бъдат организирани пробни изпити с част от учениците, завършващи XII клас, избрани на случаен принцип. Броят на учениците, които ще полагат пробни изпити, ще се увеличава всяка година"?
Подмяната на Наредба №2 за учебното съдържание и елиминирането й като определяща образователния минимум са характерни и за „проверката на възможностите" на учениците от VII клас за прием в различни видове училища. Защото проверката се осъществява по учебно-изпитни програми, включващи два предмета, а културно-образователните области и междупредметните връзки са термини, съществуващи само в законите, но липсващи в наредбите за проверка на възможностите. Основното образование се парцелира на предмети и се фаворизират два от тях (БЕЛ и математика). И с така въведените учебно-изпитни програми по предмети се поощрява паралелното образование - цел на частния образователен сектор. Ако досега това се случваше само в VII клас, то този механизъм ще заработи и в XII клас с така публикуваните учебно-изпитни програми за матурите.
Всички тези несъответствия се усещат от учениците, но в настоящия момент не се разбират и не се формулират като проблем. Децата ще се организират и ще се съпротивляват на всяко споменаване на думата „матура", защото се осъзнават като обект на експеримент с прилагане на членове от закона за народната просвета. МОН не трябва да разчита, че учениците не четат "Държавен вестник". Министерството трябва да престане да вижда в родителите електорална маса, върху която да тестват нормотворчеството си в зависимост от това идват ли избори или не. А скандалът с фалшивите дипломи е поредното доказателство, че има нещо гнило в... МОН.
-------------
Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на prosveta@segabg.com