Възможно ли е 12-годишният Данте, който има 170 точки на теста за интелигентност, да получи забележка от учителя си за нескопосаното си съчинение? Родителите на 7-годишния Адам Смит пък за малко да банкрутират заради таксите за частни училища, които трябва да държат брилянтния им син далеч от пакостите. Това са историите на няколко родители и техните деца - от 3 до 13-годишни, които се учат как да помиряват гения с невинността.



Данте Мингела, 12-годишен, от Лондон



Макар да има коефициент за интелигентност 170, страст към философията и остроумие, с което може да влезе под кожата на 3 пъти по-възрастни от него, Дан все пак си има проблеми със самочувствието. Освен всичко останало той се интересува от невробиология и извънземен живот. Образователни психолози са го определили като свръхнадарено дете. Родителите Доминик и Сара обаче се боят, че синът им е податлив на депресии заради натрапчивия му стремеж да е идеален.

"Това невинаги е дар. В добрите дни е направо поразителен, но цената за това е прекалено висока - възможно е във всеки един момент да изпадне в дупка, а едва ли бихте пожелали такава съдба за детето си", казва баща му.

Дан посещава много взискателни частни училища, където учат и други даровити деца. И все пак учителите намират характера му за обезпокоителен - дете, което твърде бързо намира кусура на някоe нелогично твърдение или нечия осведоменост по даден въпрос.

Според проф. Джоан Фриймън, изтъкнат детски психолог, Данте е сложна и доста интригуваща личност. "Той е невероятно дете, има фантастичен ум. Проблемът е, че незнайно как все има чувството, че не е достатъчно добър", казва тя. Макар да е шутът на класа, Дан с усилие общува с връстниците си и предпочита компанията на учителите.



Адам Смит, 7-годишен, от Лондон



Едва на година и половина Адам е можел вече да сглобява триизмерни дървени фигурки от по 200 части; на 3 е правил сложно деление, а на 6 вече се е сражавал с квадратните уравнения и тригонометрията. Когато се явил на IQ теста, се оказало, че интелигентността му не се побира в измерителната скала от 170 точки. Адам останал доволен и отбелязал простичко: "Хубаво е да можеш да постигаш такива неща".

Намирането на подходящо за него училище обаче се оказало истински проблем и родителите му Джейми и Ема за 3 години са сменили 6 училища, повечето частни. Цялото семейство, включително по-големият брат на Адам - Самюъл, също се е местило 3 пъти. "Стресиращо е, затънахме в страхотни дългове", споделя Ема, която в момента следва математика, за да е в крак със сина си.

Опитали и с домашно обучение. Бащата - банков специалист в лондонското Сити, се заел да му преподава след работа. И така, докато един ден Адам открил, че онлайн покерът е далеч по-забавно нещо от учебниците, зарязал заниманията и се отдал на игра. Сега техните го пращат в държавно училище и трябва да избере една от 5-те предложени му стипендии.



Майкъл Даулинг, 12-годишен, от Оксфордшър



Майкъл е вече публикуван автор, тъй че може да се каже, че е едно истинско дете чудо. Когато бил на 6, четял Толкин и Шекспир. До 5-годишен учил иврит, а на 8 се захванал с китайски и нордически, предтечата на английския език. На 10 Майкъл вече имал отпечатана книга, първия том от фентъзи-трилогия, написана в съавторство с майка му Даян, която е с диплома по английски от Оксфорд. В момента Майкъл пише последната книга от поредицата, разказваща за премеждията на едно пастирче и основана на гръцката митология и Омировите епоси (любимите му).

Освен всичко друго той готви гурме-ястия, свири на арфа и мечтае да посети 3 от ресторантите-звезди на "Мишлен" (пътеводителят за изисканите ресторанти в Европа). Книжките, отпечатани от издателство Simon & Schuster, били добре посрещнати от критиката. Подписани са с псевдоним Тобайъс Друит. Бидейки автор, на Майкъл му се налага да се занимава с някои от обязаностите на възрастните - да плаща данъци и да посещава редовни бизнес срещи например. Продажбите са му донесли печалба от около 50 000 британски лири. Досега е учил в частното "Dragon school" в Оксфорд, но му предстои да се прехвърли в държавно училище.



Ейми Куан, 10-годишна, от Съри

На 6 благодарение на изключителните си умения на пианото Ейми станала най-младата възпитаничка на Кралския музикален колеж. Тя също е член на "Менса" и е спечелила стипендия за девическата гимназия "Гилдфорд". Много е амбициозна и от 6-годишна участва в музикални състезания, побеждавайки доста по-големи деца.

С IQ 150 тя открито се е устремила към върховете във всичко, с което се е заела, но страда от тендонит (възпаление на сухожилията) и се притеснява, че болестта може попречи на стремежа й да стане световнопризната пианистка.

Другите й амбиции са да стане композитор, кинорежисьор и писател. "Постоянно се безпокоя за разни неща и мога в даден момент да се пренапрегна", признава тя. Двата часа домашни всяка вечер допълнително увеличават натоварването й, но тя е твърдо решена да реализира дарбите си.

"Ейми е една възхитителна, добре уравновесена млада дама", казва проф. Фриймън. "Тя изглежда способна да надвие всичко, което й се изпречи, но действително е доста натоварена."



Питър Уилямс, 9-годишен, от Хемпшир



Специалистите в света на шахмата са на мнение, че Питър има реалната възможност да бъде гросмайстор един ден. На 9 той вече е шампион на британското състезание за деца до 11 години и е побеждавал някои от най-добрите възрастни британски шахматисти. Избягва да играе с връстници, защото не са му предизвикателство.

Паметта му е толкова невероятна, че може да бие съперниците си с вързани очи, запомняйки всяко квадратче на дъската. Неговият IQ също е на върха на 170-точковата скала. Неговото училище обаче не би се съгласило той да отсъства заради 20-те часа шах седмично, за които той си мечтае.

Сега баща му, Питър-старши, му преподава вкъщи. През голяма част от времето момчето учи от компютър с генериран глас.

"Струва ми се, че съм по-интелигентен от татко. Все едно че аз съм възрастният, а той - детето", не скромничи малчуганът. Баща му потвърждава: "Сега той ми преподава, много е добър по математика и английски. Граматиката му е по-добра от моята".

Както сам казва Питър, една от причините да иска да става шампион е, че хората постоянно ще го питат дали иска още сладолед.



Микаил Али, 4-годишен, от Лийдс



Микаил е най-младият член на "Менса", бил е едва тригодишен, когато се е явил на теста и е изкарал 137 точки (с 5 повече от Бил Клинтън). Той е наполовина британец, наполовина бангладешец и живее със семейството си в Лийдс. Има необикновен афинитет към математиката и докато децата на неговата възраст учат цифрите, Микаил може да събира и изважда четирицифрени числа, да умножава, дели и повдига на квадрат.

Според учителя му Микаил е толкова пристрастен към числата, че те изскачат дори от съчиненията му. Родителите му Тахир и Шамсун постоянно правят математически упражнения с него и той прекарва повечето си време в смятане с тях или сам пред компютъра.

"Идея си нямаме откъде черпи таланта си, казва майка му, когато сме някъде с колата, чете на висок глас имената на улиците и магистралите - просто не се чувства добре, ако не учи."



Семейство Графтън Кларк от Линкълншир



Семейство Графтън Кларк твърдят, че всичките им 4 деца са особено даровити - Габриела на 13, Киаран на 12, Дезири, 11-годишна и 8-годишният Джанлука.

Габриела попълнила IQ теста за 11-годишни деца за отрицателно време, постигайки един от най-високите резултати, виждани някога. Киаран иска да учи математика в университета "Уоруик" тази година, а Дезире смята да става "духовен лидер".

Понеже Джанлука е още малък, количествената стойност на неговия гений все още не е уточнена. Това, което се знае със сигурност за него, е, че трескаво рисува страшно детайлни географски карти "от скука". Родителите Елизабет и Питър са на мнение, че децата им са възпитани да работят здраво, но пък имат твърде малко приятели. Елизабет е с чувството, че има мисия пред обществото да отгледа тези деца, за да станат един ден лидери на поколението си: "ние сме в дълг пред цялото човечество", убедена е тя.



-------------

Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на prosveta@segabg.com