В сряда стана нещо, което по правило се случва веднъж в мандата на едно управляващо мнозинство. Уникалната българска коалиция между либерали и социалисти бе поставена пред тежка дилема и не успя да направи верен избор. По фундаментален въпрос трите партии не се постараха да изградят обща позиция, объркаха се, заспориха, скараха се и накрая тръшнаха вратата. Какво ще стане нататък? Ако се следва логиката, подобно поведение би трябвало да доведе до един резултат -



бърз разпад на мнозинството



и предсрочни избори. Но по тези земи логика трудно се намира...

Как се стигна до тая криза, вече не е чак толкова важно. Идват избори за евродепутати и ДПС настоява в тях да могат да участват всички български избиратели, включително и тези, които живеят в Турция. Опозицията в парламента застъпваше другата гледна точка - да се ограничи гласуването, да се въведе ценз по местоживеене. При това разположение на силите, ако коалиционните партньори БСП и НДСВ бяха постъпили както повелява коалиционната логика - т.е. да подкрепят Доган, проблем изобщо нямаше да има. Но вчера огромна част от депутатите на НДСВ и малка част от депутатите на БСП гласуваха "за" "принципа за уседналост", т.е. - в изборите за евродепутати да могат да участват само лица, които са пребивавали постоянно в България или друга страна в Европейския съюз поне три месеца преди датата на вота. Не и граждани, които живеят почти постоянно в неевропейска страна като Турция.

ДПС изпадна в потрес и напусна залата. БСП зяпна удивено, а НДСВ заобяснява нещо за гласуване по съвест.



Ударът срещу Доган бе жесток



С едно гласуване Сокола остана без едно от крилата си - без гарантираните му няколко десетки хиляди гласа, които идват при всеки вот от южната ни съседка. Тези хора не само че няма да могат да гласуват в Турция, но няма смисъл и да идват у нас на екскурзия в деня на изборите. А по-малко гласове от Турция означават по-малко места в Европарламента, съответно по-малко власт за Доган.

Но това е малкото зло. По-голямото е, че вчера се създаде прецедент, който би трябвало да се повтори през тази година и в закона за местните избори, а след това и в закона за избор на народни представители. По-малко гласове от Турция - по-малко кметове и депутати.

Точно затова сега кризата е сериозна. Тук не става дума за онези десетки миникризи, които се влачеха през последните месеци. Всички те бяха решими на базата на компромиси от типа: "Моят човек във властта срещу твоя човек във властта". Сега подобен компромис не може да има, защото става дума за оцеляването на ДПС във властта. И не само във властта днес, а и във властта утре. Затова няма как ДПС "да клекне". Обидата е нанесена и Доган не може да я преглътне лесно.

Да, властта е афродизиак, който е по-силен от всичко. Да, Доган сигурно ще се замисли как да превърне тази загуба в победа. Сега може да поиска всичко - свои назначения в агенции, ключови позиции в администрацията, нови министерски постове. За да спасят настоящата власт, партньорите ще му ги дадат. Но какво от това? Статуквото ще се запази още няколко месеца и при следващия вот вече няма да говорим за прецедента на "принципа за уседналост", а за трайното лишаване на ДПС от поддръжката му в чужбина. При следващия избирателен закон пак ще има братя по власт от НДСВ и БСП, които ще ударят Доган. И тогава целта няма да е запазване на статуквото, а подсигуряване на бъдеща изборна победа.

Затова - този случай е



началото на края на Доган и ДПС



Сегашните му партньори не го харесват и трудно ще променят отношението си, защото настроенията "анти-Доган" идват от партийните организации, от основата на БСП и НДСВ. Но не е само това. Доган вече загуби възможността си да лавира между политическите сили - така, както само той умееше да прави. А кой ще влезе в следващия парламент? Бойко Борисов, "Атака" и може би някакви десни. Те могат ли да бъдат партньори на ДПС? Не, в никакъв случай. Така че на практика вчера Доган остана без гръб. Без партньори в настоящото и без перспектива в бъдещето.

Разбира се, може да се намери някакъв изход, но той не е лесен и е свързан с много рискове и неизвестни. С решението си да разбие устоите на партньора си НДСВ хвърли камък, който не може да върне. БСП е в шах. Червените схващат постъпката на НДСВ като логична, съобразена с настроенията на всички политически сили по места, но в същото време изпитват



панически страх от разпад на коалицията



От мисълта, че за пореден път ще паднат преждевременно от власт. Костов и царят успяха да се задържат 4 г., а на БСП все нещо му пречи.

Затова БСП ще се опита да запази брака в коалицията на всяка цена. За целта ще размаха пръст на НДСВ, ще помилва по главата Доган, ще успокои собствените си депутати, които имаха огромното желание да направят това, което направи НДСВ, но смелостта им стигна само до няколко "въздържал се" и 3 гласа "против". Даже може да помоли за помощ президента Първанов. С едно вето върху избирателния закон държавният глава може да стабилизира коалицията. В това има някаква ирония - на Първанов ще се наложи да спасява за втори път коалицията. Спаси я при раждането й, сигурно ще я спаси и сега. Ако се върже на тази игра.

Ако не го направи - идва ред на Конституционния съд, Доган ще го сезира със сигурност. И пак ирония - ще се наложи КС да спасява за втори път ДПС - първия път беше, като го легитимира въпреки етническия характер на движението. Тогава, през 1991 г., 6 конституционни съдии смятаха, че ДПС е незаконно, 5-има застъпиха обратната теза и само липсата на един глас остави ДПС в правния мир.

Какво ще реши КС сега - един Господ знае.





Други статии от автора - http://petyotsekov.dir.bg