В него са участвали 30 000 души от 31 държави. Освен 27-те страни от ЕС, Швейцария и Норвегия изследването обхваща и новите кандидатки за Евросъюза Турция и Хърватия.
България държи водещо място и по заетост в събота и неделя. Преди нас са Турция, Гърция, Румъния и Полша. В Холандия, Швеция и Дания през почивните дни рядко се работи. Българите и румънците най-често се препитават във вечерните и нощните часове. На българите им се налага да се трудят над 5 вечери седмично, като по този показател отново са на първо място. Следват ни само Гърция, Естония, Италия, Кипър, Малта, Португалия.
България и Румъния са първенци и по "скованост" на работното време. Работещите и в двете държави почти нямат възможност сами да разпределят работните си часове, като най-често то е предварително зададено от компанията. Почти 1/2 от работниците в северните европейски държави могат да адаптират работното си време според своите нужди, докато 75% от служителите в Източна Европа нямат тази възможност. Най-зле е положението в България и Румъния - този дял е над 85%.
Въпреки продължителното работно време и извънредните часове българите са на едно от последните места по интензивност на свършеното. По показателите бързина и спазване на срокове в България, Латвия, Литва и Полша равнището на интензитет е под 35%, докато в Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Гърция, Словения и Швеция е над 50%.
Под 10% от служителите у нас получават допълнително обучение и квалификация за сметка на работодателя. В съседна Румъния, Испания, Гърция, Унгария и Португалия обаче равнището е малко под 20%. В Швеция и Финландия 50% от работниците се обучават в службата.
България е на последно място от всички държави в ЕС и по "автономност" на работното място, т. е. възможността служителят сам да избира и променя задачите си, методите на работа, както и партньорите, с които си сътрудничи. У нас все още се разчита предимно на директния контрол на шефа върху служителя.
Въпреки че през последните години трябваше бързо да догонваме изискванията на ЕС, изследването показва, че през 2005 г. българите и румънците са понамалили оборотите на работа в сравнение с 2001 г. Спадът в България дори е най-висок - над 10%. Интензивността е намаляла и в други от новоприетите членки на ЕС - Полша, Кипър и Малта. Най-много са подобрили темпа на работата словенците.
България, Румъния и Турция са държавите, в които на работното място се ползват най-малко ИТ технологии. За сметка на това показателят на използваните други машини е доста по-висок. В Холандия и скандинавските държави положението е обратното.
Едва 1.9% от работната сила у нас ползва форми на почасова заетост. Равнището в България е най-ниското сред останалите държави от ЕС, като по този показател ни изпреварват дори и новите кандидатки за Евросъюза Турция и Хърватия. Почасовата заетост не е много разпространена и в Кипър, Латвия, Словения и Португалия, но делът там е под 7%.
В ЕС 78% от работещите са на безсрочен трудов договор, а 12% са на срочен. В Полша (22%), Испания (21%) и България (19%) срочните договори са най-разпространени.
Въпреки че през последните години трябваше бързо да догонваме изискванията на ЕС, изследването показва, че през 2005 г. българите и румънците са понамалили оборотите на работа в сравнение с 2001 г. Спадът в България дори е най-висок - над 10%. Интензивността е намаляла и в други от новоприетите членки на ЕС - Полша, Кипър и Малта. Най-много са подобрили темпа на работата словенците.
България, Румъния и Турция са държавите, в които на работното място се ползват най-малко ИТ технологии. За сметка на това показателят на използваните други машини е доста по-висок. В Холандия и скандинавските държави положението е обратното.
Едва 1.9% от работната сила у нас ползва форми на почасова заетост. Равнището в България е най-ниското сред останалите държави от ЕС, като по този показател ни изпреварват дори и новите кандидатки за Евросъюза Турция и Хърватия. Почасовата заетост не е много разпространена и в Кипър, Латвия, Словения и Португалия, но делът там е под 7%.
В ЕС 78% от работещите са на безсрочен трудов договор, а 12% са на срочен. В Полша (22%), Испания (21%) и България (19%) срочните договори са най-разпространени.
!
Хайде сега помисли защо няма други и какво да се направи, та да има! А за да сме точни, има други, но са много малко.
и въобще от нас си зависи, дали ще сменяме управляващите с някои дето ни харесват. Същото е и с фиордите - въпрос на мотивация. Българинът все чака, някой да го оправи, накой да му направи фиордите, пък я вижте хората в Норвегия как не са мрънкали и каква държава си имат барабар с фиорди!