Група ученички обсъждат актуалните прически в една класна стая в Южен Лондон. Те по нищо не се отличават от останалите 13-годишни деца. За възпитателите Ахмет и Лий обаче, които са тук, за да водят семинар, те са потенциални жертви на културата на насилието и жестоката престъпност.

A тези двама доброволни сътрудници в превенцията на престъпността сред младежите са доста по в час с улицата от средностатистическия учител. Ахмет и Лий са затворници, натоварени от вътрешното министерство, местната полиция и едно училище в Южен Лондон със специалната мисия да разпространяват своето антикриминално послание. Както Ахмед казва: "Това сме го виждали, вършили и сме си носили "пижамите". Не искате да носите тези пижами."

За жалост според Ахмет има една преграда в общуването с днешните млади хора: "Повечето от тях не биха се вслушали в учител или униформен полицай, който им казва "Не правете това", много по-силно биха се повлияли от човек, преживял тези неща и изстрадал последствията от тях."

Броени седмици след смъртта на трима тийнейджъри при прояви на насилие от бандите, които тормозят южната част на Лондон, изглежда още по-важно посланието да достигне целта си. Чувствителността по този проблем е толкова болезнена, че дори училището, което участва в семинарите, предпочита да остане анонимно. Нещо повече, посочва Ахмет, някои от тези ученички познават хората, замесени в бандите. Те имат гаджета, братовчеди и други близки в тях.

Ахмет, който излежава 15-годишна присъда за участие в наркосделка за 50 млн. британски лири, започва семинара, карайки момичетата да предположат за какво е бил "отстрелян" и колко годинки са му дали. "Търговия с дрога! Наръгал си някого! Обир! Убийство - пет години", хвърчат ентусиазираните отговори. "Пет години за убийство? Покорно благодаря - ще ми се вие да ме бяхте съдили", шегува се той. Момичетата се смеят, но занятието си има една сериозна задача: да схванат последиците на едно престъпление.

Лий, който е бил затворен за 8 години за участие във въоръжен грабеж за 5 млн. лири, осуетен от полицията на летище "Хийтроу" през 2004 г., започва на свой ред историята си. С другарите му по кражба мислели, че са успели да офейкат с "плячката", разказва той, когато открили, че ги чакат неколкостотин въоръжени полицаи. "Върху гърдите ми имаше 80 червени точици. Едно грешно движение и щеше да има 80 куршума", казва той.

Лий разказва за обещанието, което навремето дал на сина си, че винаги ще се грижи за него. Сърцето му се свило, когато 9-годишният малчуган един ден го посетил в затвора и му казал: "Татко, ти ме излъга, каза, че няма да ме изоставиш".

"Тук сме, за да им обясним ефекта от техните деяния. Вълните, които те ще породят, задължително ще ударят онези, които обичат", обяснява Ахмет. Това изглежда попада на точното място в тази класна стая - някои от момичетата живеят само с майките си и дори с бабите си вкъщи. Това е ясно предупреждение към тях какво означава да прекарваш годините си в затвор. Показват им страховити снимки на затворници, намушкани или осакатени в затвора. "Там, вътре, стига да поискат, ще те пипнат - ще те наръгат, а ако не успеят да те наръгат, ще те изгорят", казва той.

Подкрепен от приветливия полицай Маркъс, отговарящ за реда в училището, проектът явно има въздействие - хулиганските прояви са намалели с 25%. Близките училища, които също са партньор в инициативата, не са безпокоили Маркъс от Коледа насам.

Учителите поемат тези млади хора в съдбоносен момент от живота им, но тъй като си имат доволно много работа по обучението, не могат да обърнат внимание на някое дете, да го питат как му е минал денят. Ето защо училищата имат нужда от организации като тяхната, смятат Ахмет и Лий.

Йоми Соуд, друг възпитател в аналогичен проект в Лондон, също е на мнение, че е жизнено важно училището да се заеме с проблема с бандите. Той помни едно парти, което неотдавна организирал с екипа си за млади бандюги. "Много от младежите, които дойдоха, членуваха в разни банди. За момент те предпочетоха музиката и си направиха състезание по танци", разказва Йоми. И добавя: "Имаше стотина хлапета, бандитчета и нямаше никакви проблеми - никакви търкания. Това свърши работа, защото им дадохме шанс - доверихме им се. А те са си хора като мен, вас и всеки друг, само че с лепнатия етикет "бандити".