Делничен ден, 8 без 15 вечерта. Момиченце на видима възраст около 10 години, с очилца и претъпкана раничка на гръб, си пробива път из навалицата в маршрутката, за да слезе на желаното място. Най-вероятно на път за вкъщи. Подобна гледка рядко може да видите в претъпканите маршрутки. Обикновено родителите избягват да пускат децата си да се прибират с обществения транспорт, особено ако са в началния курс.
Ако воденето и прибирането от училище са проблем за родителите, какво остава за времето след часовете при децата, които са твърде малки да стоят сами у дома. Ваканциите са особено трудни, когато изобщо няма училище, но майките и татковците са на работа и
рядко имат възможност да си вземат отпуска
Въпросът какво да правят с децата, докато са на работа, стои с огромна питанка пред много родители. За разлика от соцвремето, когато всички свършваха работа в 5-6 часа следобед, сега за мнозина - особено служителите в частните фирми, работният ден приключва много след последния училищен звънец. Дори и да си тръгнат в разумно време, задръстванията биха обезсърчили и най-големия ентусиаст.
На част от семействата на помощ се притичват баби и дядовци, които живеят в същия град. Другата възможност е детето да посещава занималня - частна или към училището.
За децата от I до IV клас в училищата се организират т. нар. полуинтернатни групи. Те са безплатни. Занималнята се води от възпитатели с педагогическо образование, които помагат на детето да си напише домашното, да си подготви уроците, да спортува и да играе с връстници. Миналата година бяха осигурени занимални за около 30% от паралелките, т.е. за около 85 000 деца от началния курс. Проблемът пред останалите училища е липсата на пари за заплати на възпитателите и на свободни стаи за заниманията.
В столичното 31-во училище например има само една занималня за I клас. Първокласниците са 130, а учениците от I до IV клас са общо 530. Занималнята е възможност за училището да запази щатове на учители, но проблемът е, че няма къде да приютим групите, обяснява директорката Надежда Николчева и добавя, че ако всички деца поискат да посещават занималня, на училището ще е необходима още една сграда.
При повечето големи училища в столичния център търсенето далеч надхвърля предлагането. Според директорите има голяма нужда от подобни допълнителни занимания, защото родителите са заети. За разлика отпреди 15-20 години, когато
занималните бяха за изоставащите ученици,
днес функцията е коренно различна. Родителите записват децата си, за да са сигурни, че не са на улицата и времето след часовете преминава по строг регламент и под контрола на педагог. Освен това малчуганите получават помощ, за да подготвят уроците и домашните си за следващия ден. Още едно предимство на занималнята е, че играят под контрола на възпитателя, предотвратяват се инциденти и като цяло това създава спокойствие у родителите, споделят впечатленията си директори на големи столични училища. Обикновено занималните в училищата работят до 17 часа, но възпитателите изчакват родителите.
При по-тежки ангажименти на родителите на помощ идват частните занимални. Те са по-скоро търговска, а не образователна услуга. За откриването на занималня не е необходимо разрешение от МОН, както е с частните детски градини и училища. От тази гледна точка те не подлежат на контрол от страна на просветното ведомство. В същото време частните занимални заемат определена пазарна ниша, която е на границата на детегледачките и частното училище.
В занималня "Ян Бибиян" в София са записани около 18 деца. Болни ученици не се приемат и това е правило за всички занимални. Влизаме във времето за почивка между 10 и 10.30 часа сутринта. Занималнята представлява апартамент, в който стаите са свързани в общо помещение. Диван, 4-5 работни маси за учене, огромни възглавници, дъска за писане и пет компютъра са основният интериор. Децата са на групички - рисуват, играят, пишат домашните за деня.
Момченце и момиченце се приближават към Галина Цветкова - една от управителките, уж с въпрос, а всъщност ни оглеждат с интерес, особено внушителната техника на фотографа, и питат откъде сме. След десетина минути почивката свършва и заниманията продължават. Но не скучно и напрегнато като в клас. Децата стават, разхождат се, питат. От време на време момчетата се сборичкват, но, разбира се, без сериозни последствия.
В частните занимални групите са около 10-15 деца, за които се грижат поне двама учители с висше образование по педагогика. Освен с подготовка на домашните частните занимални набират популярност с цял набор от допълнителни "екстри" - взимане и водене на училище - когато се налага и с транспорт на фирмата, контактуване с учителите от училището, чуждоезиково обучение и спорт (заплащат се допълнително), игри, разходки, еднодневни екскурзии. На децата се осигурява топъл обяд и закуски. Допълнителен бонус за родителите е по-късното работно време. Някои от занималните работят до 21 часа, включително и в почивните дни.
В повечето случаи фирмите, които осигуряват тази услуга, разчитат и на сайтовете си и обявите в интернет, и на директния маркетинг - родителите обменят впечатления и контакти в интернет форумите. Мненията са диаметрално противоположни -
от безкрайно доволни до тотално отвратени
"Детето ми посещава частна занималня. Безкрайно съм доволна от всичко там - никога не е с ненаучен урок, обстановката предполага и лека почивка в края на деня, разнообразни занимания и всичко, което прави мен и детето доволни", споделя майка на второкласничка. Това е добър бизнес и като работеща майка приветствам подобни дейности, споделя Ани Иванова от София. Според нея частната занималня е добър вариант, защото гледачката не излиза по-евтино. Освен това в повечето случаи са пенсионерки, които няма как да бъдат проверени, а влизат в собствения ти дом и няма как да ги контролираш, споделя впечатленията си майката. Иванова е убедена, че детегледачката може да гледа сапунени сериали, вместо да се занимава с детето.
Като на всеки пазар има и недоволни. Най-често разочарованието на родителите се поражда от безконтролно гледане на телевизия "Планета", филми или заради цъкането на компютърни игрички. "Момичета, моята най-добра приятелка ми се обади вчера разтревожена. Отписала е кръщелницата ми от частната занималня, защото се оказало, че там просто им диктуват домашните без никакви обяснения и през останалото време дивеят", споделя впечатленията си жена от Пловдив в интернет форум за родители.
В "Ян Бибиян" компютрите се пускат след като домашните са написани, а уроците - научени, и то за не повече от 30 минути, обяснява Галина Цветкова. Според нея основното предимство на частните занимални е, че дават възможност за индивидуална работа с децата. Дори и съучениците от един и същи клас се справят по различен начин - някои са добре с писането, други с четенето, трети - с математиката. Според Цветкова друг плюс е, че
възпитателите задължително контактуват с учителите,
защото родителите невинаги успяват да следят развитието на децата.
Таксата в "Ян Бибиян" е 11 лв. на ден и е една от най-високите. В сумата освен воденето и прибирането от училище се включват междинни закуски и обяд, който се приготвя ежедневно от фирма за кетъринг. За останалите частни занимални таксата варира от 7 до 9.50 лв. на ден в зависимост от възрастта на детето. Някои фирми предлагат талонна система, която дава възможност за почасов престой. Талоните се използват в работните дни от 8 до 18 часа. За пет часа престой се плащат 20 евро, а за 10 часа - 30 евро. В сумата обаче не са включени храна и транспорт. Фирма в Стара Загора предлага занимания с децата от I и II клас срещу 70 лв. на месец, а за учениците от V до VII клас таксата вече е 80 лв.
Имаме деца на финансово обезпечени родители, други са на ръба на възможностите, разказват управителите на "Ян Бибиян" Галина Цветкова и Диана Рангелова. Според тях родителите оценяват, че децата им са сред връстници и в обстановка, която е близка до домашната. За днешните родители сума от 200-250 лв. на месец не е малко, като се има предвид, че отглеждането на дете е скъпа отговорност, а животът, особено в големия град, така или иначе е съпроводен с достатъчно други разходи. Спокойствието за сигурността на детето обаче е удоволствие, което може да купи, а в пазарната икономика частните занимални се оказват добър бизнес за заетите родители.
-------------
Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на prosveta@segabg.com











