----

Недялко Йорданов е издал 48 поетични книги, написал е 32 пиеси, преведени и играни в 18 страни в Европа и Азия. Режисьор е на много театрални и телевизионни постановки и филми. Написал е музиката на 62 песни. Изнесъл е над 500 авторски концерта в България и в чужбина.

Наскоро излезе мемоарната му книга „От себе си не си отивай".

-----------

- Г-н Йорданов, в последната ви книга „От себе си не си отивай" внушавате, че всеки от нас малко или много е бил пионка в ръцете на партийната власт. И как зад всички лозунгови идеали на практика се оказва, че човек за човека е нещо като предател. Как оцеляваха въпреки това приятелството и любовта?

- Не съм целял да показвам тенденциозно какво е било миналото ни. Напротив! Мисля, че съм бил възможно най-обективен и пунктуално документален. Мемоарите обикновено страдат от субективизъм. Това трудно може да се избегне, но документите няма как да не дърпат към достоверността и истината. Затова романът ми е пълен с цитати от статии, дневници и писма. Времето, в което преминаха младостта ми и 50 години от живота ми, беше интересно и сложно време. Не бих казал, че съм бил нещастен тогава, макар че какво ли не сполетя мен и моето семейство. Опитах се да разкажа не толкова за себе си, а за много мои мъртви вече приятели, за театъра, в който работих 27 години, за града, в който се родих, пораснах и остарях.

- Вие сте доста носталгично настроен към миналото с водоразделна дата 10 ноември 1989 г. А днес чувствате ли се бунтар? Защото като че ли продължавате да се съпротивлявате на действителността. Каква е за вас същностната разлика между двата бунта - този преди 10 ноември и този след?

- Бунтар не е точна дума. Няма човек, който да не е "бунтар" в някакъв смисъл. Зависи срещу какво се бунтуваш. Масовият бунт никога не ме е привличал. Дори обратното - вътрешно съм се бунтувал срещу масовия бунт. Този на възгласите "комунистите в Сибир" или този на палежа на Партийния дом и парламента. Просто съм следвал вътрешния си глас и интуиция. Преди десети ноември съпротивата срещу догмите беше задължителна за твореца, ако той искаше да се запази като самобитност. Да си изработи имунитет срещу задължителната конюнктура. Днес се иска още по-силен характер, за да продължаваш да твориш във времена на нова конюнктура. Всъщност икономическа конюнктура. Зависимост от подаянията на богатия меценат, който иска да те закачи като украшение на ревера на лъскавия си костюм и да те използва за индулгенция на изпраните си пари.

- Смятате ли, че биха могли да бъдат преодолени човешките страдания и нещастия, ако си припомняме по-често историята?

- Много философски въпрос. Но мисля, че човечеството въпреки всичко се учи от собствената си история. Изработва си с вековете някакъв имунитет срещу големите си предишни грехове. Как иначе би оцелявало? Милион години - от пещерата до интернет. Макар че в природата на човека насилието е толкова дълбоко вкоренено, че е станало негова същност. Но негова същност са заедно с това и любовта, милосърдието и разкаянието.

- А как възприемате днешното социално разслоение? Защо според вас демокрацията не оправда надеждите и "уби" много хора?

- Ужасно е това, което става с милиони българи днес. С пенсионерите, с безработните, с хората с увреждания, с децата без родители... не е нужно да продължавам такъв печален списък. Всички ние сме свидетели на страхотната бедност - повсеместна бих казал, особено в провинцията. И заедно с това на фрапиращото и откровено демонстративно богатство на стотина олигарси. Все още ние - излезлите съвсем наскоро от социализма - не можем да свикнем с това. Непонятно ни е как може един човек - например цитираният наскоро в една европейска класация за най-богатите хора в Европа Васил Божков - да има няколко милиарда долара, а миньорът Васил Божков от Бухово, който цял живот е прекарал под земята, да получава пенсия 150 лева... Трябва ли да свикнем с това? Да го приемем за нормално ли? Но и да искаме, и да не искаме - то е факт. "Тъй върви светът" - бе писал някога Христо Ботев. Във всеки случай - никой не си представяше така демокрацията. Не искам да бъда черноглед обаче. Оформя се една средна класа, която за щастие се умножава - тази на предприемчивите и честни бизнесмени, които рискуват, разчитайки на своята инициатива, на своето трудолюбие и на своя късмет. Уважавам тези хора, в тях е бъдещето на една развита, съвременна европейска държава, каквато ще стане един ден България.

- На какво е верен днешният поет?

- Не обичам да говоря от името на много хора, камо ли от името на моите колеги. Всеки, застанал над белия лист или над клавиатурата на компютъра, отговаря сам за себе си. Лично аз бих искал да остана верен на самия себе си. Такъв, какъвто съм бил и съм толкова много години. Лош или добър, слаб или силен - това съм си аз. С всичките си грехове и добродетели, поражения и победи. Затова и толкова време вече пиша своите спомени. Аз не ги пиша, по-скоро изживявам отново живота си. Страдам и се радвам също толкова силно и болезнено, както е било някога. Затова и мотото ми е :

От себе си не си отивай.

Със себе си живей.

Хей, Аз, за твойта съпротива

към моя свят, здравей!



- Поезията може ли да бъде използвана като оръжие срещу злото? Словото въздейства, но дали може да променя?

- Искам да вярвам, че поезията не е безсилна и безсмислена. Това, че хилядолетия тя съществува, че можем да се вълнуваме от Омир и Данте, от Шекспир и Пушкин - говори, че у човека съществува и тази божествена струнка, която прозвънва в съприкосновение с поезията. Няма нищо по-приятно за един поет от това да чуе своите стихове от устата на едно дете например или на едно красиво момиче. Пък дори и на една прегърбена старица. Дори това, че днес, в такова трудно време, хората не загърбват рециталите на поета - говори, че поезията може да бъде балсам за душата, лекарство против самотата и отчуждението.

- А любовта може ли да противодейства на насилието?

- Че кое друго може да противодейства на насилието освен любовта? Ако отговориш на насилието с насилие, следва в отговор ново насилие и така до пълно унищожение. А човечеството съществува. Благодарение на какво? Благодарение на любовта. Любовта, която създава живота, възпроизвежда го и е единствената съпротива против смъртта.

- Виждам, че разглеждате корицата на книгата си в интернет. Как се отнасяте към електронните технологии?

- Мисля, че не съм изостанал от съвременните и съвсем пресни постижения на човешката цивилизация. Интернет е наистина най-голямото изобретение на човечеството за сближаване и взаимно разбиране на хората от всички точки на планетата. Изумително откритие наистина. По-велико от телевизията, защото в телевизията не си участник, а наблюдаващ. А в интернет общуваш като самостоятелна личност. Но не съм привърженик на четенето на книги по интернет. И не вярвам това да има кой знае какво бъдеще. Вярвам в консерватизма на хората, в прелистването на страниците не с мишката, а с пръстите, които се докосват до хартията. Ако все пак книгата като книга изчезне някога, това означава, че тя ще стане библиографска рядкост за нашите праправнуци. И цената й ще се повиши много. Затова призовавам - правете капиталовложения отсега, като купувате книги!