Ние спорим двама със съдия на тема "справедливостта в нашето време". Няма тропане на крака, няма юмруци по масата. Той говори тихо, кротко, уверено и без много сили ме убеждава, че законите не са направени, за да има справедливост, а за да гарантират функционирането на пазара, на обществото като цяло.

Всичко тръгна от едно просто сравнение, от което се възмущавах: справедливо ли е човек, който в пияно състояние е убил няколко души на пътя, да получи административно наказание, а друг, който също е употребил алкохол, без да е направил каквото и да е нарушение, да бъде осъден на пробация? Възможно ли е, ако си откраднал празни буркани, да бъдеш осъден на 3 години лишаване от свобода, а ако си източил милиони от държавно предприятие, да се измъкнеш сух от делото? Възможно ли е съдът да оправдае човек, за когото е доказано с документи (договор, разписка), че е продал крадена кола на друг, да вземе колата на потърпевшия и да оневини крадеца? Възможно е, казва той. Законът не се занимава с абстрактни неща, а гледа фактите. Съдията издава присъдите на базата на конкретни доказателства, а не на базата на личната преценка за справедливост на потърпевшите. Факт. Но какво от това?

Трудният момент дойде, когато вдигнах белия флаг относно справедливостта и подхванахме функционирането на обществото, гарантирано от законите. Трудно за съдията, защото много от въпросите нямат логично оправдание и това ни връща отново към справедливостта.



Смисълът на закона



На пръв прочит това е смисълът: законът трябва да те накара да живееш по някакви общи правила. Дори да прекрачваш границата от време на време, ти се движиш в някаква хармония с другите, независимо дали искаш или не. Може и да не караш точно с 40 км/ч., когато има такова ограничение, но поне се приближаваш към тази норма. Може да сложиш байпас на електромера, но все пак плащаш сметките си. Може да пробваш наркотик дори, но не го правиш прекалено публично. Имаш съзнанието кое е законно, кое - не и това те държи в стадото. Страх те е от бича на закона.

Как трябва да се държиш обаче, когато около теб започнат да се навъждат хора, които много, ама много драстично нарушават законите и те не намират полагащото им се възмездие? Ако спираш на пешеходна пътека, а друг профучи с огромна скорост, рискувайки живота на хората, то ти би искал да си сигурен, че полицията след 100 метра ще го спре и ще го разкатае. Законът трябва да бъде тоягата, която спира всеки мерак да се прекрачват границите и да гарантира работата на машината-общество. Така е, така го разбира и съдията, моят събеседник.

Аз обаче смятам, че законът не трябва да бъде бездушен, а да е жив, с позитивно мислене. Той не трябва просто да те накаже, а да ти предоставя избор. Ако ставаш по-лош - той да бъде по-жесток, ако имаш желание да подобриш поведението си - да те толерира. Вероятно великите римляни са казали всичко с латински думи по въпроса, но кой днес ти чете латински.

Когато става въпрос за закон, нямам предвид само конкретния нормативен акт, но и практиката. Нека вземем пример от САЩ. Ако там например направиш катастрофа след употреба на алкохол, те грози затвор, както и тук. До съда обаче имаш възможност да покажеш, че има воля да се промениш. Посещаваш сбирки на анонимните алкохолици, работиш доброволно за ползу народу, участваш в обществени прояви. Тогава съдът е милостив и се разминаваш с административно наказание. Казва: ето той си е взел поука и заслужава снизхождение. Ако си разумен човек, ще минеш по тази пътека, колкото и да ти струва финансово, и следващия път ще караш значително по внимателно. В обратния случай липсата на желание за промяна се наказва със затвор, което в крайна сметка пак те вразумява или в най-тежкият случай - отстранява от обществото. Системата функционира и което е най-важното: създава се усещането за справедливост.



Как практиката ражда корупцията



Не е вярно, че в България законите са меки. Това просто не е вярно. Дори една малка грешна стъпка може да ти съсипе живота, а това е жестоко. Един скандал със съпругата, две чаши уиски и после... както се казва, никога няма да станеш президент, защото в досието ти ще пише "осъждан". Може да кажеш дори истината и да те пратят на съд, както сега става с колеги журналисти. Защо се получава така, че законите са жестоки, а системата скърца?

В новите промени за Закона за движение по пътищата се предлага затвор за превишена скорост, когато е много опасна. Браво, много добре. Кога тя е опасна? Това не е ли нещо абстрактно? В такъв случай всеки е потенциален затворник, дори без да е застрашил живота на другите. Но след като законът е толкова жесток, защо жертвите по пътищата се увеличават? Защо въпреки жестоките закони за наркотиците, градовете ни са препълнени от дрога и тя се продава свободно по заведения и близо до училищата? Защо след като законите ни предвиждат размазващи наказания за финансови престъпления, можеш спокойно да си купуваш фактури за ДДС край пазара "Илиянци", където те се предлагат на кило? Защо, защо, защо? Дори няма тропане на крака и удряне по масата с юмруци, а чудене.

Законите у нас очевидно се произвеждат по някакви абстрактни критерии, а след това те не работят. Например поправката с т.нар. "еднократна доза" трябваше да подпомогне полицията да лови дилъри. Тъй като повечето дилъри са обвързани във всякакви схеми - полицаи, прокурори, политици, основните жертви, както и предвиждахме, станаха хлапетата. Уж този закон трябваше да ги предпази от отровите, а пък не само не ги предпази, а се оказа, че десетки жертви трябваше да бъдат и съдени. Слава богу, отмениха го.

Безумното предложение в Закона за движение по пътищата вероятно има за идея да озапти "пилотите" по улиците. Практиката обаче ще покаже друго, повярвайте. Дори и сега, ако отидете на ул. "Граф Игнатиев", ще видите как полицаи стоят и гледат как, по иначе забранената улица, хвърчат с бясна скорост поршета, ламборгинита, дипломатически, полицейски, прокурорски коли. Нима няма закон, който да ограничи това? Има, но не се спазва. Дори да има затвор за такива неща, там ще пращат някакви случайни грешници. Иначе такива джипове, дето убиха момиче по "Дондуков" при наличието на 40 камери за наблюдение в района, ще отминават с кървавите си гуми.

Идеята е, че



закони има, но няма воля те да се прилагат,



няма капацитет за това и там е проблемът.

Практиката показва, че за да замажат положението, управляващите политици вместо да навият ръкави и да следят за налагането законността, да инвестират пари в обучение на кадрите, увеличават наказанията, усложняват нормативните актове, разбутват работещи системи и се получава една огромна каша.

Кашата с нагледен пример означава беззаконие, липса на справедливост. Ето ви примерът. ПТП-та са едни от най-сложните дела, особено когато има жертви. След всички промени в системата сега огледите май ще се извършват от дознателите по райони. Повечето от тях не са опитни и дори една малка грешка при измерванията на спирачен път, на отстояния и прочее, може да докара на бюрото на съдията негодни доказателства. Съдията, ако отсъжда законосъобразно, ще трябва да освободи иначе виновния водач на МПС. Тогава обаче обществото ще скочи и ще пита "защо" (нали помните "ние ги ловим, а те ги пускат"). За да се върне доверието в справедливостта, ще се наложи същият този съдия от време на време да присъжда целесъобразно (в полза на обществото). Тогава обаче под ударите на закона ще попаднат тези, които нямат възможностите да се защитават. Това е несправедливо.

Най-любимата ми демонстрация на яловостта на тези, дето въвеждат ред, е столичният квартал "Младост", естествено. По единствения път, който сега води към центъра, са се наредили около 5 светофара в рамките на един километър. Всички те са поставени след някакво негодувание на хората. Например последният, който вече тотално затапва движението, беше сложен, след като кола уби едно дете. Първата реакция на властта е: Светофар! Ние изпълнихме нашите задължения.

Истината е, че решението не е светофар, а подлез или поне един полицай, който да глобява всеки, който не спира на пешеходната пътека. Това обаче изисква някакви усилия, нали? Вместо това сега е създаден истински хаос на движението. Един дисбаланс на справедливостта и една неработеща система.

Функционирането на цялата система е в отчаяно състояние. Законите наистина не търсят справедливостта като баланс между различните интереси, а временно успокояват обществени нагласи. Вследствие на това те са строги и по абсурден начин не се спазват. След като не се спазват, те натрупват огромна маса от несправедливост и условия



да вземеш правосъдието в собствените си ръце



Тогава се ражда корупцията. При корупцията всичко е ясно - знаеш, ако пиеш и караш, колко трябва да дадеш, за да се отървеш. Знаеш колко иска лекарят, за да ти обърне внимание, колко ще ти поиска мутрата, за да размаже физиономията на този, дето ти е продал крадена кола, колко да платиш, за да си вземеш диплома и да си уредиш кариерата.

Корупцията се ражда тогава, когато е по-евтино да си извън закона, отколкото да го спазваш. Когато е срамно да живееш по нормите. Когато всеки тарикат може да живее по-добре от теб, защото знае, че корупцията е манна небесна.

Нормално е в едно общество да има престъпници, да има хора, които прекрачват границите, но когато системата не реагира, беззаконието се превръща в пандемия и тогава се създава се нова система, паралелна на държавата.

Съжалявам, че ще поспоря със съдията, дето твърди, че законите не се интересуват от абстрактни понятия.

Истинското функциониране на обществото само по себе си е справедливост, защото е тънък баланс между различни претенции, гледни точки. Когато системата е бъгава, когато тя не гарантира обществения договор, тогава хората вдигат бели знамена и търсят своята справедливост по съвсем не-законен начин. В крайна сметка, ако законът не функционира, кой има моралното право да те съди? Ако законът не може да те убеди, че той те прави равноправен участник в системата, във функционирането на пазара, кой може да те убеди, че не трябва да си подмолен, да плащаш на полицаите, да плащаш на общинарите, да плащаш на адвоката си, за да надцаква дознатели, прокурори, съдии... Ако справедливостта е болна легнала - да живее корупцията, при нея няма изненади.

Изводът е много прост: законите трябва да са... прости. Прости като сградата на един МОЛ, в който обаче имаш много възможности - да станеш добър или системата да те изхвърли. Въпросът е да имаш избор, а това е прекрасно, нали?