11 години от убийството на бившия премиер Андрей Луканов. 6 години съдебен процес, който се люшна от доживотни присъди до "невинни". 27 тома с доказателства, десетки заседания и разпитани свидетели. Окончателна оправдателна присъда. Прокурорската теза рухна напълно. Отново не се знае кой е убиецът. Защо престъплението не е разследвано качествено? Това умишлено ли е? Упражняван ли е натиск върху МВР, следствието и прокуратурата бързо да посочат виновника? Ще понесе ли някой отговорност за признатото от всички съдебни инстанции (включително и от първата, която чете доживотните присъди) полицейско насилие? Разплитането на убийството беше сред основните цели на управляващите по онова време. Залавянето на петимата през 2000 г. пък бе гордостта на вътрешния министър Богомил Бонев.

Ясно е едно - ако петимата оправдани заведат дела срещу България в Страсбург,



държавата за пореден път ще бъде осъдена



Най-малкото защото Александър Русов и Алексей Кичатов закръглиха по 7 години в ареста. И данъкоплатците за пореден път ще трябва да плащат за действия и бездействия на институциите, които би трябвало да следят за реда и закона.

Процесът "Луканов" е нагледен пример за обществено значимо дело, по което разследващите са работили през пръсти, обричайки го да се пропука в съда. И вместо в звездния им миг да се превърне в провала на живота им.

НПК все пак дава 6-месечен срок от влизането на присъдата в сила, в който дадено дело може да бъде възобновено. Едно от условията за това е чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства от значение за делото, които не са били известни на съда, постановил присъдата. След толкова години следите са изчезнали и едва ли може да бъде открито годно доказателство. Съдът вече констатира, че изземването им и по време на първото разследване е било закъсняло. Убийството на Луканов просто ще влезе в архива на неразкритите.

Говори се и за започване на ново разследване срещу неизвестен извършител. Крахът му е предизвестен. По същите причини. А то дори и да стигне отново до същите лица, те няма да могат да бъдат съдени втори път за същото престъпление. Такъв е основният принцип в наказателното право.

Според тезата на прокуратурата убийството е поръчано от бившия шеф на строителната фирма "Колонел" Ангел Василев. Неговият шофьор Юрий Ленев, племенникът му Георги Георгиев и Алексей Кичатов са подбудители и помагачи на престъплението, а Александър Русов - физическият убиец.

"Прокуратурата не е успяла да докаже обвинението по изискуемия от закона несъмнен начин." Това е записано в решението на върховните съдии. Казано по друг начин - това може и да са виновните, но в кориците на делото няма доказателства за това.



Доказателствата са само косвени



Да, има и самопризнания, от които обвинените се отрекоха пред съда с мотива, че са изтръгнати с насилие от тях в къщата в Копривщица, станала известна като "къщата на ужасите".

Разследващите са се ограничили само в една версия, и то не по преки доказателства. С този доказателствен материал делото изобщо не е трябвало да бъде внасяно в съда, а да бъде върнато за допълнително разследване. Това призна и върховният прокурор Борислав Йотов, който се яви пред Върховния касационен съд. "Възможно е да са и те, но няма доказателства. Това е основният елемент в това дело. Аз също не изключвам да са те," допълва той. Интересно къде беше ВКП през цялото време на разследването и съдебния процес. Нима това дело не беше гледано под лупа?!

Наблюдаващ прокурор по делото бе Николай Кокинов. През годините от редови обвинител той стана шеф на Софийската градска прокуратура. И след решението на ВКС продължава да е убеден в правотата на тезата си по делото.

Друг от главните герои е шефът на отдел "Убийства" в полицията по онова време Ботьо Ботев, участвал дейно в разплитането на казуса. Ботев, който бе подслонен от Бойко Борисов в общината, определи решението на ВКС като "съдебна грешка", която историята ще докаже. За него обаче Русов твърди, че го е отвлякъл от Украйна и насила домъкнал в България. Той бе и сред ключовите прокурорски свидетели, чиито показания бяха подложени на съмнение от съда.

Никой от разследващите и от наблюдаващите делото



не желае да понесе отговорност за провала



Ако не друго, поне публично да си признае, че е сбъркал. По време на разследването. При внасянето на обвинителния акт. При четенето на присъдата.

Убийството на Луканов било неизбежно, интересите му се преплитали с тези на много хора, обясни висшият прокурор Йотов. Това обаче не трябва да означава, че и разкриването на престъплението, и наказването на виновните е неизбежно. И че посочването на когото и да било трябва да бъде прието като достатъчно доказателство.

Разследването на убийството на Андрей Луканов приключи с отказ от правосъдие, което е и отказ от държавност.