Иванка Гръбчева е родена на 26 юли 1946 г. в София. Завършва кинорежисура в Германия. Режисьор на незабравимите детски филми "Войната на таралежите", "Изпити по никое време", "13-ата годеница на принца". Сред лентите й за възрастни са "В името на народа", "Хирурзи", "Една калория нежност". В понеделник по БНТ тръгва новият й шестсериен детски филм "Лили" по едноименния роман на Марко Стойчев.

-----



- Пътят на "Лили" до екрана беше доста дълъг. Колко години отне?

- Да, дълъг беше. Най-напред защото ние с Марко още 2002 г. започнахме да мислим и работим по въпроса. Неговият роман "Лили" е детски - той просто си е за детската аудитория. А ние искахме семеен филм и така се шегувахме - да направим нещо за зрители от 7 до 77 години. Това изискваше много работа. Някъде към средата на 2003 г. имахме един първи вариант за 10 серии. Опитите с телевизията, разбира се, бяха трудни, пък и ние не бяхме убедени, че 100% това е, което искаме, но както и да е - продължихме упорито да си работим и през мисля 2005 г. беше направена една откупка за 6 серии.

- Но това пак не доведе до незабавна реализация на филма?

- Да, защото ми даваха съвети, че това е дете на разведени родители, не била подходяща темата. Ама чел, не чел романа - акъл дава. За наша радост миналата година му дойде времето и на "Лили". Но с чувство на голяма благодарност казвам, че сегашното ръководство на телевизията даде път на този сценарий. За нещастие обаче, когато това се случи, чичо Марко тъкмо си беше отишъл. За съжаление, едно произведение, като отлежава, то и поостарява. Трябваше една сериозна доработка, за да станат 6 плътни серии. Аз не съм религиозна, но имах чувството, че докато работехме с Кънчо Стойчев по осъвременяването на сценария, чичо Марко ни помагаше от небето. Разчитах и на децата, че ще внесат свои елементи в сценария. Те си казват - това, лельо, не се казва така, ние така не говорим.

- Направила си страшни филми по братя Мормареви - то са "Войната на таралежите", "13-ата годеница на принца", "Изпити по никое време"... Какво е усещането да снимаш последен филм по техен сценарий? И двамата са вече покойници, лека им пръст...

- Всеки филм го правя като първи и последен. Защото човек не лежи на стари лаври отгоре. Не е бичкиджийница. Времето се е променило, ти си се променил. Просто си станал по-големичък. Дали си се развил добре - не е казано. Може да ядеш хляба на един млад човек само защото се водиш там "класик", да го нарека меко. Аз владея, знам повече, натрупала съм рутина. Но не знам дали тази строгост, с която понякога подхождам, е по-добра от младежкото отношение - дай да купонясваме, пък после ще видим. Гледам децата сега и чух едно детенце да говори: "Опитвам се да живея с баба си". С хубаво чувство, но това е тежка присъда. А и аз съм вече баба, имам внуче на 9 години. Гледам да се уча от него.

- Защо нямаме ново хубаво българско детско кино? Ето направиха се няколко добри филма за възрастни, печелят награди по фестивалите. Но за възрастни. Детски - няма.

- Всеки счита, че детското кино е втора категория кино. И тогава е много хубаво, ако правиш на 180 градуса обратното на онова, което правят другите. Това беше моят шанс, когато бях млада - че тръгнах да се занимавам с детско кино. А сега - първо, парите са малко, второ - в НАТФИЗ така ги възпитават младите. Докато се изучи, още неусвоило занаята, започва като даскалите да си вади сливиците от ушите. Тарковисти! Литературата е изкуство, където човекът участва сам в творческия процес с въображението си. Но киното е манипулация. Киното е колективно изкуство. Аз високо ценя Антониони, Фелини, ама защо хората не правят разлика между артфилми и масово кино? Ами виж кой е адресатът на филма. Аз щастливо си намерих адресата - децата.

- Ти каза обаче - не правя детски филм, а за публика от 7 до 77 години. Как ще привлечеш възрастните пред екрана?

- Това е конкурс на националната телевизия, това са на хората парите. Аз не мога да разчитам плътно на детската публика, не мога да разчитам на феномена "Войната на таралежите". Тогава имаше само една телевизия - като пуснеха филма, и улиците опустяваха. Детското кино по фестивалите е друго - то е за възрастова група от 3 до 7 - тип "Сънчо", после от 7 до 9 г. и оттам нататък - семеен филм, до плюс безкрайност. Защото кой ще ме убеди, че "Ескалибур" е филм за деца, кой ще ме убеди, че "Пипи Дългото чорапче" е книга за деца, че "Алиса в страната на чудесата" е само за деца, кой ще ме убеди, че "Сам вкъщи" е само за деца. Според мен това е семеен сериал. Защото децата гледат и простотии, заедно с възрастните, и скандалите на възрастните.

- Заради това ли днешните деца не се впечатляват от нещата, които впечатляваха нас? Или заради повечето информация, която получават и обработват?

- Ами как да се впечатляват - виж "13-ата годеница" - то е най-наивното нещо! Виж "Седморката на Блейк" - за пръв път у нас даваха как летящи чинии летят, хора се телепортират, роботи приказват... Днешните деца къде ще ги впечатлиш с такова нещо? В компютърните им игри всеки ден някой лети. Един простичък пример. Майка с детенце ме спира тези дни и му казва: "Ето това е голяма жена, направила е много детски филми". Благодарих й за хубавите думи. Детенцето ме гледа. Тръгнах да се качвам в колата и детенцето ме пита: "Бабо, ама ти и кола ли караш." Дойде до мен и ми каза: "Ти ще снимаш ли "Хари Потър?" За него щом се каже детски филм - това значи Хари Потър. Обаче днешните деца и знаят, и могат повече. Ето децата актьори от "Лили": Ясен свири на пиано, работи с компютри. Ванко знае английски, немски, иврит. Говорих на Ванко с бащата - това дете става в 6 часа, ходи три пъти седмично на английски, учи в еврейското училище. От сутрин до вечер, времето му е разписано на минути.

- Одобряваш ли това?

- И да го одобрявам, и да не го одобрявам, животът го прави. То самото дете го прави - не е да го бият майка му и баща му. Такъв е животът. Конкуренция. На нас ходи ли ни се да тичаме като гламави? И аз на стари години тичам. Защото обичаш нещо, искаш да го направиш, да постигнеш нещо.

- Явно не са много хората, дето искат - виж ги повечето ни режисьори, само в хор мрънкат, че няма пари за кино. Пък пари като се намерят - то едно кино...

- За кино може да съм старомодна, но едно време наистина се правеха ценни сценарии. Сега - комисията заспа. Ако ви извадя какво са говорили в тая комисия, ще си паднете на главата. Една национална телевизия имаме - по едно време само кучето и магарето ги нямаше там да философстват. Като киното е държавна субсидия и с парите на данъкоплатците - не можеш да си вадиш сливиците през ушите, не можеш да направиш арткино.

- И как мислиш, че може да се противодейства?

- Ние сме хора творци. Тази държава трябва да въведе и да търси отговорност. 8 души драматурзи, които целогодишно получават заплата и четат всяко разказче, каквото се пръкне. А сега се правят кампанийно комисии, пълен хаос цари. Откъде да се вземе тоя хубав сценарий? Аз всяка седмица чета разказите, примерно в антологията на "Сега", и има автори, които ги знам от вас. Викам си на студентите - "Деца, вземете, обадете се на автора, той е написал качествен разказ, може да ви влезе в работа за дипломната."

- Не мислиш ли, че прекалено много се разчита на държавата? Държавата да финансира, държавата да възложи комисия, държавата да назначи драматурзи? Нали виждаш - все по-често се промъкват идеи, че това кино трябва да се самофинансира и самоиздържа по някакъв начин.

- То, че не може съвсем да се самофинансира, е ясно. Българското кино се нуждае от сериозно финансиране. Държавата трябва тези драматурзи да ги намери между по-младото поколение или най-малкото да ги обучат. Какъв дебютант ще бъде един 50-годишен човек? Та той вече е употребен човек. И друго - ще има ли художествен съвет. 15 души ми беше на мен художественият съвет. Всичките грамотни хора.

- Да, но хората опонират, че това е тоталитарно. В Холивуд няма художествени съвети.

- Как да нямало художествени съвети? Че аз по-тоталитарно от Холивуд не познавам. Продуцентът, като плаща, той поръчва музиката. И ако не е доволен от режисьора, той или тя ще каже - просто издухвам те и си вземам нов режисьор да ми довърши филма. Продуцентът, като си дава парите, се интересува дали ще му ги върне обратно публиката.

- Е, тя тукашната публика иска "Биг Брадър". Не вярвам да искаш художествен съвет, който да лансира точно за това?

- Ами хората затова ще гледат простотиите на "Биг Брадър" - защото Митко Новков или Георги Господинов тръгнал да ми казва, че не е съгласен героинята във филма ми да е дете на разведени родители. Децата живеят с тази действителност - те днес младите въобще не се женят и пак си ги раждат. А аз ще седна да викам - горкото, те са разведени. Телевизията ще работи за масовата публика, обаче взискателно, защото не бива да падат до това ниво Пишо и Мишо. А сега - вземат 1440 лв. заплата, седят си там, едни пускат, други спират, с конкурси, без конкурси.

- Да оставим телевизията. Ти кажи как да върнем публиката в кината, да гледа български филми? Ето - въртят ги в мултиплексите, но ходят по 5 души.

- Не е съвсем така. Например, когато "Една калория нежност" я даваха безплатно в кино "Център", се избиха да дойдат да гледат. За "Войната на таралежите" - пак. Ами те закриха кината. "Цанко Церковски" - 100-годишно кино, го закриха и продадоха. Това е обидно. Аз се познавам с млади хора, които споделят с мен, че и за театър им е трудно да отделят пари, за концерт, но търсят и гледат. Киното като преживяване никога няма да бъде променено, дори екраните на телевизорите да са големи колкото стената. Първо - че отиваш с някого, второ - ти си се стегнал, не си се разгащил... Няма ги рекламите в средата на филма, където героят тъкмо изживява нещо и тряс, обувката на масата, простатната жлеза и праха за пране. Дори този салон да е и с консумация, пуканки, кока-коли, при все това ти си се увлякъл, ти си отишъл с едно момиченце или едно момченце там. Или си си завел детето.

Киното винаги ще си търси пътя. То ще си остане път. Хората живеят като мен, сами. И по повече да са, затварят се в стаите си и не си продумват. А пък след филма ще си продумат. Ще пият на улицата от картонена чашка. Киното е общуване. А пред телевизора - един иска да гледа мач, другият - сериал. Шест телевизора ли да купят? Киното винаги ще си има зрители.