Наскоро един таксиметров шофьор разказа как всеки ден се моли да не се блъсне в кола на полицай. Преди време колата му била блъсната отзад - за всеки първокласник е ясно в такъв случай кой е виновен. Оказало се обаче, че човекът бил служител на МВР. Естествено, полицаят не си посипал "главата с пепел", не помолил "да се разберат", не се извинил поне. С нетърпящ алтернатива тон полицаят му казал да се разкара, докато не му се е случило нещо по-лошо. Таксиметровият шофьор обаче решил да си търси правата и казал, че ще извика КАТ. Полицаят обаче бил по-бърз и звъннал на "колегите", които дошли веднага воглаве с няколко офицери и обяснили на потърпевшия с още по-нетърпящ спор тон, че ще го изкарат него виновен. Нещо като че сам се е блъснал отзад. Дори му обяснили, че ще го арестуват, защото обидил служител на МВР, за съпротива на длъжностно лице и дори за "дръзко хулиганство". И таксиметровият шофьор си тръгнал, изръсил се 600 лв. за ремонт и сега се моли да не му се случи нещо подобно пак.

Вярна или не, добре разказана или не, историята изглежда много правдоподобна. Ясно е какво са "полицейската солидарност" и "професионалната омерта". Знаем си, че виновен полицай не може да има. Друг е въпросът, че докато "всички подвиваме опашки" и не се оплакваме веднага на началниците на тези "групи за чистене на колеги", нищо няма да излезе. За разлика от таксиметровите шофьори, които често и организирано вършат доста безобразия, страшното при служителите на МВР е, че те са натоварени с очакванията на обществото да пазят хората, да гонят и хващат бандитите, а не самите те да са такива. Освен това са натоварени с много власт и всяко подобно действие подкопава цялата държавност.

Това е само въведение в една по-голяма и тревожна тема - за



организираната полицейска престъпност



България не е новатор в тази област. Западната филмова индустрия отдавна е запечатала в куп ленти тамошния организиран полицейски бандитизъм. Достатъчно е да си припомним култовия "Серпико".

Но ние сме си в България и е съвсем естествено да се тревожим за нашия си свят. А че имаме от какво да се притесняваме, ни каза отчетът на Военноапелативния съд от онзи ден. Според военните съдии, които имат правомощията да съдят служители на МВР, "груповата престъпност сред служителите на МВР" нараства. Или иначе казано - след "Бандите на Ню Йорк" и "Бандата на Оушън" можем спокойно да гледаме, и то на живо, "Бандите на МВР".

Трябва да се отбележи, че военният съд не дава кой знае какви категорични статистически данни за въпросното увеличение, а просто отбелязва тенденцията. Като цяло намаляват делата срещу полицаи, но затова пък осъдените по тях нарастват. Това значи, че често служителите на МВР престъпват закона - упражняват насилие, вършат документни престъпления, вземат подкупи и т. н. организирано, в комплект, буквално в банди. Веднага след отчета сегашният правосъден и бивш вътрешен министър Георги Петканов явно също впечатлен веднага реагира с думите, че "ръководството на МВР трябва да заостри вниманието си върху този проблем" и предложи спешна среща за справяне с този вид престъпност. А той изкара 4 години в системата.

Така или иначе обаче този проблем стои, колкото и последните две ръководства на МВР да се опитват да се чистят от корумпираните.

Отдавна пледираме за това, че инспекторатът на МВР трябва здраво да се зарови в имуществените декларации на служителите. Да проверява коли, имоти, фирми и магазини на съпруги и деца. И то с убеждението, че ще се натъкнат на много, много интересни неща от рода на: полицай "кара само с пълномощно" скъпа лимузина, сменя апартамент в по-престижен квартал, ходи на екскурзии в чужбина постоянно. Разбира се, всеки може и има право да има богата леля, да печели от тото, да има голямо наследство и други подобни. Когато обаче с една заплата, която стига да се живее най-много нормално, започнат да ти се случват такива неща, то работата става съмнителна. Очевидно е, че и тук, както и при противодействието на класическата организирана престъпност, трябва да се спазва принципът "Следвай парите".

Защото нещата с груповата престъпност може да се окажат много по-дълбоки, отколкото ние и ръководството на МВР си представяме. Емблематични са примерите, които самият инспекторат даде през последните години при т. нар. тест за лоялност само в две столични районни управления. Тогава преоблечени инспектори предадоха уж изгубени чанти. И познайте какво стана - в едното управление взеха парите, разделиха си ги и хвърлиха чантата в кошчето, а в другото просто си направили обилна вечеря.

И това се случва в РПУ, можем да си представим какво става на други места. Вижте, примерно, какво правят катаджиите - та едва ли за някого е тайна, че те действат буквално на екипи. И под екип не се разбира само "патрулиращата двойка".

Ясно е като бял ден, че тези прояви на откровен бандитизъм на лица, натоварени с власт и правомощия да проверяват, да арестуват, да разследват и какво ли още не, е много по-страшна от всички силови групировки, взети накуп.

Затова и тук без съмнение мерките трябва да бъдат строги. Трябва да се предвидят нови текстове в Наказателния кодекс и когато в организирана престъпна група има чиновници, полицаи, митничари, прокурори, съдии, депутати, да има по-високи наказания и пълна конфискация на имуществото.

А не само да се уволнява и всичко да се забравя. Трябва и тези хора да се вкарват в затвора със събрани по всякакъв начин доказателства. Там им е мястото. Защото те не само са престъпници, но злоупотребяват с най-ценното - с общественото доверие. И хвърлят кал върху цялата държава.

Затова нека чистенето започне сега.