Докладът, с който България отчита напредъка си по глава "Правосъдие" за последните 6 месеца, се пази в дълбока тайна от институциите. От Министерството на правосъдието обясниха за "Сега", че не могат да разкрият какво точно отчитаме пред Брюксел. Такива били правилата във взаимоотношенията ни с Европейската комисия. Оттам трябва да са готови с доклада си през юни и тогава той ще бъде огласен.

Вътрешният министър Румен Петков обяви ден по-рано, че страната ни ще отчете 297 осъдени за корупция. Имена не се споменаха. Министърът отказа да дели корупцията на едра и дребна - присъдите били по принцип за подкупи. В тази графа попадат куп данъчни и чиновници, които напоследък се признават за виновни пред съда и по правилата на съкратеното съдебно следствие и получават присъди пробация.

Страната ни трудно може да се похвали с осъдени "едри риби". Шумните дела, които започнаха през последните месеци, са зациклили или на фаза разследване, или в съда. Такива са случаите с делата срещу ексшефа на столичната топлофикация Валентин Димитров, братята Маргини, разследванията срещу шефа на БЧК Христо Григоров, източването на средства от САПАРД и злоупотребите във фонд "Земеделие", аферата с подкупи и изтичане на информация от Министерството на икономиката.

Същият проблем съществува и в Румъния, където според държавния секретар по правосъдието Йон Кодеску главното предизвикателство към ведомството е свързано с възможността да се сложи точка на досиетата за корупция по високите етажи, отбелязва АФП.

Властите в София все още не са направили нищо, за да осъдят поне една от ключовите фигури, замесени в трафика на дрога, прането на пари или злоупотребите с финансови средства. Това смята европейски дипломат в нашата столица, цитиран в материал на АФП, посветен на напредъка на България и Румъния в съдебната реформа и борбата с корупцията. "Жалко е за българите и всички европейци, които страдат от последиците от подобна безнаказаност", смята дипломатът.

България и Румъния отбелязаха напредък по определени точки в тези реформи след влизането си в ЕС на 1 януари, но продължават да изостават в други аспекти, констатира още агенцията. Припомня се, че двете държави са обект на стриктно наблюдение от страна на ЕК и този уикенд трябва да представят в Брюксел доклад за основните мерки, които са приели през последните месеци в областта на правосъдието, земеделието и сигурността на храните. На базата на тези доклади и на експертни проверки ЕК ще реши дали да активира предпазните клаузи.